Етичен кодекс на обществения дълг(структурна версия-начална)

Приложение към Конституцията и основополагащ документ на Евдокрацията

ВЪВЕДЕНИЕ: СЪЩНОСТ И ЦЕЛ НА КОДЕКСА

Етичният кодекс е моралната основа на обществения живот в Евдокрацията.

Той е ориентир за поведение на Граждани, управници, представители, съдии, длъжностни лица и всички, които упражняват обществена отговорност.

Кодексът не е закон, а е по-висок от закона – той посочва какво е достойно, дори когато е законно; и какво е недопустимо, дори когато не е наказуемо.

Служи като етична основа за работа на Моралния трибунал, Гражданската стража на справедливостта и всяка институция, носеща отговорност пред народа.

Лъжата, укриването на истина и манипулацията са морално престъпление спрямо народа.

Обществената служба не е средство за лична изгода.

Всеки управник носи пълна отговорност за последствията от решенията си – дори ако не са юридически грешни.

Тайната и прикриването на обществени действия са етично недопустими.

В Евдокрацията властта не е право, а дълг.

Пренебрегването на нуждите на безгласните се счита за тежък морален провал.

Корупция във всякаква форма – явна или прикрита.

Злоупотреба с доверие – дори без пряка изгода.

Назначения по връзки, зависимости или политически сделки.

Морално бездействие – знаеш, че има нередност, но мълчиш.

Показно лицемерие – едно пред обществото, друго зад завесата.

Политическа пропаганда чрез обществен ресурс.

Да бъдат пример, а не привилегировани.

Да поемат вината, дори когато законът им позволява да се измъкнат.

Да се оттеглят доброволно, когато загубят моралното доверие.

Да поставят истината и благото на народа над собствения си интерес или кариерен успех.

Кодексът се използва от:

Евдокрацията не вярва, че законите ще създадат справедливост.

Вярва, че справедливостта започва от вътрешния закон на съвестта.

Затова този кодекс не задължава със сила – той задължава с отговорност пред самия себе си и пред бъдещето.