ЗАКОН ЗА ЕВДОКРАТИЧНАТА ИЗБОРНА СИСТЕМА

ГЛАВА ПЪРВА: ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Предмет на закона

(1) Този закон урежда изборния процес в Република България, основан на меритократични принципи, включително:

• 1. Изборите за представители на професионалните гилдии;
• 2. Изборите за членовете на Горната палата;
• 3. Изборите за депутатите в Долната палата.
• 4. Изборите за президент на Република България, в съответствие с Конституцията.

(2) Законът определя:

• 1. Критериите за издигане на кандидати, включително образователни, професионални и етични изисквания.
• 2. Механизмите за номинация, гласуване, избор и отчетност на избраните представители.
• 3. Контролните органи, включително Върховната парламентарна комисия (ВПК) и Държавната Изпитна Комисия (ДИК), и техните правомощия в изборния процес.
• 4. Процедурите за отзоваване, замяна и дисциплинарна отговорност на избраните представители.
• 5. Контролните механизми при нарушения на изборния процес.

Чл.2. Основни принципи на изборната система

(1) Меритократичен подбор – само кандидати с доказан професионален и управленски опит могат да бъдат издигани.

• 1. Доказан професионален опит означава минимум 5 години дейност в съответната професионална област, като през този период лицето трябва да е заемало отговорна позиция или да има значими професионални постижения.
• 2. Доказан управленски опит означава минимум 3 години на ръководна длъжност на национално ниво или в ръководството на гилдията, обществена институция или избираема длъжност, при условията, предвидени в Конституцията.
• 3. Проверка на професионалния и управленския опит се извършва от професионалните гилдии, които удостоверяват съответствието с критериите и издават оценка за пригодност, а там където е необходимо и от други законни институции.
• 4. Кандидатите за различни изборни длъжности подлежат на същите критерии, но тежестта на изискванията може да варира, като се определя в съответните раздели на закона.
• 5. Всеки кандидат подлежи на независима проверка за етично поведение и липса на злоупотреби с власт, извършвана от Върховната парламентарна комисия (ВПК) и независими контролни органи.

(2) Задължително участие в гласуването – всички граждани и членове на професионални гилдии са длъжни да гласуват, освен при обективно доказани причини.

• 1. Тежко заболяване или здравословно състояние, възпрепятстващо физическото или дистанционното гласуване, удостоверено с медицински документ.
• 2. Престой в чужбина, при който няма достъп до изборна секция или друга възможност за гласуване, удостоверено с официален документ (напр. визов печат, командировъчна заповед).
• 3. Физическа невъзможност за гласуване поради природно бедствие, авария или извънредна ситуация, доказана чрез официални доклади на компетентните органи.
• 4. Лишаване от свобода или задържане под стража, ако лицето е изгубило избирателните си права в съответствие с Конституцията и закона.
• 5. Липса на дееспособност, установена по съдебен ред.
• 6. Служебен ангажимент в изборния ден, който прави физически невъзможно участието в гласуването (напр. военни мисии, медицински спешни екипи, задължителни държавни задължения).
• 7. Други основателни причини, изрично уточнени в този закон, които обективно възпрепятстват гласуването.

(3) Санкции при отказ от гласуване:

• 1. Глоба в размер, определен със закон.
• 2. Временно лишаване от право да се кандидатира за изборни длъжности.

(4) Многостепенен изборен процес – издигането на кандидати и изборите преминават през няколко нива за гарантиране на управленска компетентност.

(5) Строга отчетност и контрол – изборните процедури са напълно прозрачни, като всеки избран представител подлежи на периодичен преглед и възможност за отзоваване.

(6) Баланс между професионализъм и държавна отговорност – изборните процедури осигуряват компетентност и ангажираност към националните интереси.

ГЛАВА ВТОРА: ИЗБОРЕН ПРОЦЕС И СТРУКТУРА

Чл. 3. Видове изборни модели

(1) Организацията на изборите в професионалните гилдии зависи от броя и териториалното разпределение на членовете, като се прилагат следните модели:

• 1. Пълна структура – използва се, ако гилдията има достатъчно членове за изграждане на местни, областни и национални нива. Това включва избори на всички административни нива – общинско, областно и национално.
• 2. Областна структура – прилага се в съответствие с териториалното деление на страната, определено в Конституцията (Чл. 135), която включва 12 административно-териториални области, когато гилдията има достатъчно членове за областно и национално ниво, но недостатъчно за местни структури.
• 3. Национална структура – прилага се, когато гилдията има твърде малък брой членове (под 500) или е разпределена в населените места твърде равномерно, като изборите се провеждат директно на национално ниво.

(2) Определяне на структурата на гилдията

• 1. За всяка гилдия се изготвя анализ на броя и разпределението на нейните членове.
• 2. Ако в дадена област или населено място няма достатъчно членове за самостоятелна местна структура, тези членове се включват в по-високо ниво на управление (напр. областно или национално).
• 3. При твърде равномерно разпределение на членовете на гилдията (по-малко от 5-10 членове на населено място), се прилага пропускане на местно ниво и преминаване директно към областно ниво.
• 4. Гилдиите могат да подадат искане за промяна на структурата си, ако броят на членовете им се промени с повече от 20% спрямо последното определяне.

(3) Централно управление на гилдийното структуриране

• 1. Съветът за гилдийно регулиране (СГР) е органът, който извършва анализ на числеността и разпределението на всяка гилдия и определя оптималния изборен модел.
• 2. Прегледът на гилдиите и тяхната организационна структура се извършва на всеки 5 години или при настъпване на значителна промяна в броя на членовете.
• 3. Ако дадена гилдия има значителни разлики между различни области, то в една област тя може да бъде със стандартна пълна структура, а в друга – само с областна или национална структура.
• 4. СГР решава индивидуални случаи за професии, които са твърде малки или уникални и не могат да се впишат в стандартния модел.

(4) Дистанционно участие

• 1. Всички гилдии са задължени да предоставят възможност за дистанционно участие и гласуване в събрания и избори, ако физическото присъствие е затруднено.
• 2. Дистанционното участие трябва да бъде осигурено със защитени електронни платформи, които гарантират автентичност и сигурност на вота.
• 3. Членовете на гилдия, които се намират в изолирани населени места или извън страната, имат право да гласуват онлайн или чрез доверен представител, определен по процедурен ред.

Чл. 4. Структура и функции на Съвета за Гилдийно Регулиране (СГР)

(1) Статут и структура

• 1. СГР е независим национален регулаторен орган, който определя правилата за функциониране на гилдиите и техния изборен процес.
• 2. СГР действа като независим орган с регулаторни функции по отношение на гилдиите, съгласно закон, приет от Народното събрание.
• 3. В състава му влизат представители на гилдиите, експерти и независими наблюдатели.

(2) Функции на СГР

• 1. Определя изборния модел на всяка гилдия въз основа на броя и разпределението на членовете ѝ.
• 2. Води централен регистър на гилдиите и следи за тяхната организационна структура.
• 3. Разглежда индивидуални случаи и разрешава изключения за специални професии и малки гилдии.
• 4. Следи за спазването на правилата за изборните процеси в гилдиите и докладва на Върховната парламентарна комисия (ВПК) за констатирани нарушения.
• 5. Разработва и предлага стандарти за вътрешната организация на гилдиите.

(3) Финансирането, отчетността и вътрешната организация на СГР се уреждат със специален закон.

(4) Процедура за обжалване на решенията на СГР:

• 1. Решенията на СГР могат да се обжалват пред Върховната парламентарна комисия (ВПК) в срок до 30 дни.
• 2. ВПК се произнася в срок до 60 дни след постъпване на жалбата.
• 3. Решението на ВПК е окончателно и не подлежи на допълнително обжалване.

Чл.5. Първо ниво – местни управителни структури (професионални клетки)

(1) Изборите се провеждат в рамките на професионални клетки, които работят заедно или се срещат редовно.

• 1. Всяка професионална клетка включва най-малко 4 и най-много 30 членове.
• 2. Ако в дадено предприятие или населено място има по-малко от 4 души от същата гилдия, те се обединяват с най-близката съседна клетка в рамките на същата административно-териториална област, определена в Конституцията (Чл. 135)
• 3. Ако физическото обединяване не е възможно в рамките на същата област, се създава онлайн клетка, като броят ѝ не може да надвишава 9 или 15 души.
• 4. Физическите места за събиране на гилдията (клубове) се осигуряват, поддържат и финансират от гилдията, в съответствие със законите и разпоредбите за административно-териториалното управление.
• 5. Транспортът до клуба не трябва да отнема повече от 20 минути с най-бързия наличен транспорт.
• 6. Ако всички членове на професионалната клетка са от едно предприятие, то мястото за събиране може да е в самото предприятие, след съгласието на управителите на предприятието и устно или писмено съглашение с областното или националното ръководство на гилдията. Всички разходи за организация и поддръжка на използваните помещения се покриват от гилдията.
• 7. Всеки член на професионалният съюз с право на глас (гражданин) има право да извършва дейност на гилдията през работно време по един час седмично + един допълнителен час в месеца(4+1часа на месец).
• 8. Работодателя, трябва да бъде писмено уведомен от МУС или ОбластнияУС за предстоящи дейности на гилдията, които са през работно време, най-малко 5 работни дни по-рано.
• 9. Работодателите получават 100% държавна компенсация за работниците, които участват в законни дейности на гилдията през работно време. Работодателят няма право да отказва участие или да санкционира работника за участието му, освен в случай на доказана производствена необходимост или извънредна ситуация. Като при това издава документ, доказващ причината, за представяне пред ръководството на гилдията. В такива случаи работникът може да използва компенсаторни часове в друг период.

(2) Процес на номиниране и избор на членове на МУС

• 1. Всеки член предлага трима кандидати за Местния Управителен Съвет (МУС) по.
• 2. Кандидатите трябва да са членове на същия МУС или на неговата професионална клетка от поне една година.
• 3. Член на гилдията няма право да отказва номинация без основателна причина, одобрена от Висшата Комисия на Гилдиите преди гласуването.
• 4. Кандидатът с най-много гласове става член на МУС, а другите двама стават резервни членове.
• 5. При равенство в гласовете между двама или повече кандидати, се провежда втори тур на гласуване между тях. Ако и тогава има равенство, се провежда жребий.
• 6. Ако няма достатъчно кандидати за попълване на всички места в МУС, Областният Управителен Съвет (ОУС) може временно да назначи членове, докато не се проведат нови избори.

(3) Консолидиране на избраните членове на МУС

• 1. При едновременни избори от всички трудови клетки, след избирането си, новите членове на МУС са длъжни да се съберат на общо събрание в срок от до 10 работни дни, за да излъчат управители:
• Председател
• Заместник-председател
• Секретар
• 2. Изборът на тези длъжности се извършва чрез вътрешно гласуване между всички членове на МУС.
• 3. Председателят, Заместник-председателят и Секретарят поемат официално функциите си веднага след избирането им.

(4) Провеждане на частични избори

• 1. Избори за членове на МУС могат да се провеждат по всяко време, когато е необходимо, във всички, в една или в няколко трудови клетки.
• 2. Решението за провеждане на частични избори може да бъде взето от:
• Областния Управителен Съвет (ОУС) – по негова инициатива.
• Местния Управителен Съвет (МУС) – чрез вътрешно гласуване.
• 3. Ако изборите се отнасят до единични свободни места, се избират само липсващите членове, а останалите запазват позициите си.

(5) Частични избори и запазване на управлението

• 1. При частични избори съществуващите управителни органи на МУС не се избират наново – само липсващите позиции се попълват.
• 2. Новоизбраните членове се включват веднага в дейността на МУС, като мандатът им продължава до края на текущия управленски период.

(6) Общи избори за преизбиране на МУС

• 1. Общи избори за преизбиране на МУС се провеждат задължително на всеки 2 години.
• 2. Всички членове на професионалните клетки гласуват за нови кандидати или за преизбиране на старите.
• 3. Председателят, Заместник-председателят и Секретарят могат да бъдат преизбрани, но не повече от два последователни мандата. Няма ограничение за общият брой на мандатите.

(7) Работен статус на управителите на МУС

• 1. Председателят, Заместник-председателят и Секретарят на МУС работят на пълно работно време като част от управлението на гилдията.
• 2. Те нямат право да извършват друга платена трудова дейност през мандата си.
• 3. Те получават възнаграждение от гилдията, като размерът се определя от Областния Управителен Съвет (ОУС).

(8) Управителите на МУС:

• 1. Се ръководят от Устава на собствената гилдия под прекият контрол на ОУС.
• 2. Съставят вътрешен правилник на МУС, който е в съответствие с Устава на гилдията.
• 3. Организират и ръководят всички дейности на МУС.
• 4. Наемат външни лица, необходими за дейността на МУС в рамките на определеният им бюджет и със съгласуване с ОУС.
• 5. Извършват и контролират финансовата дейност свързана с МУС и подчинените им трудови клетки според Устава на гилдията.
• 6. Заедно с останалите членове на МУС посещават образователни курсове най-малко по 6 часа седмично. Курсовете са задължителни за всички и тяхното съдържание се определя от Националният Управителен съвет за всички МУС.
• 7. Организират останалите членове на МУС да провеждат анкети и проучвания сред членовете на гилдията поне веднъж месечно, за да откриват проблеми и решения, свързани с трудовия процес и живота на членовете. Резултатите от проучванията се представят пред ОУС за анализ и последващи действия.
• 8. Работят активно за решаване на непосредствените проблеми на членовете на гилдията свързани с работата им и преките последствия от нея.

(9) Присъствие и отстраняване на членове на МУС

• 1. Членовете на МУС са длъжни да присъстват на поне 80% от заседанията на годишна база, освен при доказана основателна причина за отсъствие.
• 2. Ако член на МУС пропусне повече от 20% от заседанията в рамките на годината без основателна причина, ОУС може да предложи отстраняването му и провеждането на частични избори.
• 3. При отсъствие на Председателя, Заместник-председателя или Секретаря за повече от 30 последователни дни без уважителна причина, се свиква извънредно заседание на ОУС за временно попълване на длъжността.

(10) Решения на събранията и контрол на ОУС

• 1. Свикват заседания на всички членове на МУС поне два пъти месечно.
• 2. Свикват общо събрание на всички членове на гилдията, които са под тяхна грижа, поне веднъж месечно.
• 3. Решенията, взети на общото събрание, са задължителни за всички, освен ако противоречат на Устава на гилдията.

В такива случаи ОУС може да наложи вето и да предложи алтернативно решение.

(11) Минимален брой членове на МУС и процедури при недостиг.

• 1. Членовете на МУС не могат да бъдат по-малко от 9 души.
• 2. Ако броят на членовете падне под този минимум, се прилагат следните мерки:
• Обединяване с най-близката съседна клетка или МУС на същата гилдия.
• Добавяне на членове от съседни клетки, като се прилага ротационен принцип за равномерно представителство.
• При особено малък брой членове в цялата област, се допуска излъчване на временен състав от Областния Управителен Съвет (ОУС) до провеждане на нови избори.
• 3. Решението за обединяване или добавяне на членове се взема от ОУС въз основа на числеността и разпределението на членовете в съответната гилдия.

(12) Право на членовете на МУС да използват част от работното си време за гилдийни дейности.

• 1. Членовете на МУС, освен Управителите, имат право да използват до 10% от работното си време за дейности на гилдията.
• 2. Уведомлението за използването на това време трябва да бъде изпратено до работодателя минимум 5 работни дни по-рано.
• 3. Ако уведомлението не е направено от самия член на МУС, това задължение се изпълнява от МУС, ОУС или НУС.
• 4. Работодателят получава 100% компенсация от държавата, като компенсацията се изплаща по механизъм, определен със закон.
• 5. Работодателят има право да откаже освобождаване на работник за гилдийни дейности само в случай на доказана производствена необходимост, извънредна ситуация или критична липса на персонал. В такива случаи членът на МУС може да използва компенсаторно време за гилдийна дейност в друг работен ден.
• 6. Ако работодателят многократно отказва освобождаване на служител за гилдийни дейности без обективна причина или системно повтарящи се едни и същи причини, въпросът може да бъде разгледан от Областния Управителен Съвет (ОУС) или да бъде подадена жалба към съответните държавни контролни органи.

(13) Определяне на броя и териториалния обхват на МУС

• 1. Всяка МУС управлява между 50 и 500 членове на гилдията, които са разпределени в професионални клетки.
• 2. Самите членове на МУС (избраните представители) не могат да бъдат по-малко от 9 души и обикновено са между 9 и 15 души.
• 3. Във всяка община трябва да има поне една МУС, ако броят на членовете на гилдията е 50 или повече.
• 4. Минималният брой членове на гилдията, които могат да образуват самостоятелна МУС, е 50.
• 5. Максималният брой членове на гилдията, които могат да бъдат под управлението на една МУС, не може да надвишава 500.
• 6. Ако в дадена община броят на членовете на гилдията е под 50, те се обединяват с най-близката съседна МУС.
• 7. Предприятия с 50 или повече членове на гилдията могат да формират отделна МУС, ако това не нарушава териториалния баланс.
• 8. Създаването на нови МУС или обединяването на съществуващи се одобрява от Областния Управителен Съвет (ОУС), който следи за равномерното разпределение на структурите.
• 9. Ако в дадена община няма подходящи помещения за събиране на всички членове на гилдията, подчинени на една МУС, максималният им брой може да бъде намален по преценка на ОУС.
• 10. В случай че физическата инфраструктура не позволява събиране на всички членове на гилдията под управлението на МУС едновременно, събранията могат да се провеждат на няколко етапа или чрез ротационен принцип.

(14) Процедура за отзоваване на членове на МУС:

• 1. При системни нарушения се свиква извънредно събрание.
• 2. Отзоваването се приема с мнозинство от 2/3 от присъстващите членове.
• 3. Решението подлежи на потвърждение от Областния Управителен Съвет (ОУС).

Чл.6. Второ ниво – областни управителни съвети

(1) Областните съвети на гилдиите се избират от Местните Управителни съвети на гилдията във всяка област поотделно, в съответствие с териториалното деление на страната. (Конституция (Чл. 135))

(2) Процес на номинация и избор на членове на ОУС.

• 1. Всеки член на МУС предлага трима кандидати, които трябва да бъдат:

1.1. Членове на съществуващия ОУС или на неговия МУС от поне една година.

1.2. Лично познати на номиниращия чрез работа или пряк контакт.

• 2. Гласуване и класиране:

2.1. Тримата кандидати с най-много гласове стават членове на ОУС.

2.2. Следващите шест души се подреждат като резерви в два класа:

2.3. Първи резервен клас (места 4-6) – първи влизат при напускане.

2.4. Втори резервен клас (места 7-9) – влизат, ако няма останали от първия клас.

• 3. Попълване на свободни места:

3.1. Ако няма налични резерви, се провеждат частични избори.

3.2. Всяка МУС може да има най-много трима представители в ОУС, освен ако няма достатъчно кандидати от други МУС.

3.3. Попълването на свободни места в ОУС се извършва при спазване на изискванията за териториално представителство, определени в Конституцията.

(3) Брой членове на ОУС и процедури при недостиг

• 1. Минимален и максимален брой членове:
• ОУС не може да има по-малко от 24 членове.
• Броят на членовете може да бъде допълнен до 36, но не е задължително, ако липсват кандидати.
• 2. Как се попълват липсващи места:
• Ако ОУС падне под 24 членове и няма налични резерви, Националният Управителен Съвет (НУС) може временно да назначи членове до провеждане на частични избори.
• Ако в дадената област няма достатъчно кандидати за ОУС, МУС от други области могат да излъчат кандидати и да бъдат прехвърлени в нужната ОУС.

(4) ОУС избира самостоятелно Управителите си на първото заседание.

(5) Управителите на ОУС:

• 1. Съгласно този закон и Устава на гилдията, изработват вътрешен правилник на ОУС, одобрен от Националният Управителен Съвет.
• 2. Председателят ръководи заседанията на ОУС и организира оперативната му дейност.
• 3. Заместник-председателят координира работата на отделните МУС в областта.
• 4. Секретарят отговаря за вътрешната комуникация и документацията на ОУС.
• 5. Управителите на ОУС поддържат връзка с Националния Управителен Съвет (НУС) и представят отчет за дейността на ОУС.
• 6. Управителите гарантират, че решенията на ОУС се прилагат ефективно във всички подчинени МУС.
• 7. Свикват общи заседания на целият ОУС, най-малко веднъж месечно.

(6) Функции на ОУС:

• 1. Всички членове се ръководят от настоящият закон и Устава на своята гилдия.
• 2. Всички членове се подготвят и обучават за бъдещи депутати и ръководители на гилдията в курсове подготвени и одобрени от НУС, което не трябва да възпрепятства изпълнението на останалите им задължения.
• 3. Функция на регионален координационен орган – ръководене на подчинените МУС.
• 4. Излъчване на членове за Националния Управителен Съвет на гилдията (НУС).
• 5. Разрешаване на спорове между МУС в рамките на областта.
• 6. Контрол върху изпълнението на решенията на НУС на регионално ниво.

(7) Управителите на ОУС са на пълно работно време, а останалите членове могат да ползват до 20 часа от работното си време, за дейности, свързани с гилдията. Работодателят трябва да бъде уведомен поне 5 работни дни по-рано. Ако работодателят откаже освобождаване на служителя без обективна причина, въпросът може да бъде разгледан от ОУС или съответния държавен регулаторен орган.

• 1. Ако някой управител живее в друго населено място, различно от областният център, то гилдията съдейства за неговото преместване, осигурява му служебно жилище и служебен транспорт, ако е необходимо, за него и неговото семейтво, като всички разходи се поемат от гилдията.
• 2. Управителите и останалите членове на МУС, получават заплащане на база отработено време(часова ставка), определени от НУС, според законите на страната с база средната работна заплата за страната или по-висока.

(8) Контрол и отчетност на ОУС

• 1. Решенията на ОУС подлежат на контрол от Националния Управителен Съвет (НУС).
• 2. ОУС е длъжен да представя годишен отчет пред НУС за дейността си и изпълнението на целите на гилдията.
• 3. При доказани тежки нарушения или неспособност да изпълнява функциите си, НУС може да предложи разпускане на ОУС и провеждане на нови избори.

(9) Процедури при неизпълнение на решения на ОУС:

• 1. Предупреждение и срок за коригиране на нарушението.
• 2. Санкции, включително временно отстраняване на членове.
• 3. Обжалване на санкциите пред Върховната парламентарна комисия (ВПК) в срок до 30дни.

3.1. ВПК се произнася в срок до 60 дни след постъпване на жалбата.

Чл.7. Трето ниво – Национален съвет на гилдията

(1) Процес на номинация и избор на членове на НУС

• 1. Всеки член на НУС предлага до трима кандидати за депутат.
• 2. Кандидатите трябва да бъдат:
• Членове на същата НУС или настоящи/бивши депутати.
• Лично познати на номиниращия чрез работа или пряк контакт.
• Подкрепени от минимум 7 от членовете на НУС, за да бъдат допуснати до гласуване.
• 3. Гласуване и класиране:
• Гласуването е многоетапно, докато се достигне до един депутат и двама резервни.
• Кандидатът с най-много гласове става депутат.
• Вторият и третият по гласове стават първа и втора резерва.

(1.1) Процедура при равни гласове

• 1. Ако двама или повече кандидати имат еднакъв брой гласове:
• Провежда се ново гласуване само между тези кандидати.
• Ако отново има равенство, депутатът се избира чрез вътрешен дебат, последван от последен рунд на гласуване.
• Ако след дебата и повторното гласуване все още има равенство, се използва жребий.
• 2. Процедурата за избиране на резервни кандидати следва същите правила.

(2) Провеждане на избори за НУС

• 1. Задължително на всеки 4 години.
• 2. Извънредно по искане на НУС, ако броят на членовете му падне под 12 или ако е необходимо по друга основателна причина.

(3) Състав и структура на НУС

• 1. НУС трябва да има нормално 27 членове, но не може да бъде по-малко от 12.
• 2. Членовете се разпределят по следния начин:
• Един член на НУС се излъчва за депутат в Долната палата на парламента, като вследствие престава да бъде член на НУС
• Председател, Заместник-председател и Секретар се избират от останалите членове, като вследствие престават да представляват своите области, а поемат управлението на НУС.
• 24 членове представляват областите (по двама от всяка област).
• 3. Лице, което не отговаря на условията за избиране на народен представител, не може да бъде член на НУС, в съответствие с изискванията на Конституцията.

(4) Функции на НУС:

• 1. Чрез пряко взаимодействие с ОУС и МУС изготвя проект за Устав на гилдията или промени в съществуващият такъв, които се гласуват на Общото национално събрание на гилдията.
• 2. Предлага националната стратегия на гилдията, която се утвърждава от Народното събрание, и координира дейността на всички подчинени структури (ОУС и МУС) в рамките на утвърдената стратегия.
• 3. Избира депутатите за Долната палата на парламента от своите членове.
• 4. Чрез избраният депутат, НУК:

4.1. Предлага промени в професионалното законодателство чрез Народното събрание.

4.2. Предлага на Народното събрание промени в закони, свързани с професиите, които гилдията представлява.

4.3. Предлага на Народното събрание създаването на нови закони, свързани с професиите, които представлява.

• 5. Контролира работата на ОУС и може да изисква отчет за изпълнението на решенията си.
• 6. Представлява гилдията в преговори със законодателни, изпълнителни и съдебни институции.

(5) Работно време и компенсации

• 1. Всички членове на НУС са на пълен работен ден.
• 2. Заплатите им се определят от регулация, одобрена от парламента, и се финансират от гилдията.
• 3. Членове на НУС не могат да получават повече от едно възнаграждение от публични или източници на гилдията.

Чл.8. Четвърто ниво – избор на депутати

(1) Процес на номинация и избор

• 1. НУС на всяка една гилдия излъчва самостоятелно своя представител в Долната палата - Депутат в съответствие с териториалното деление на страната, определено в Конституцията (Чл. 135).
• 2. На самостоятелно определено по време и място общо събрание на НУС, всички негови членове предлагат по трима кандидати за депутати.
• Гласуването може да е многоетапно, до разумното намаляване на броя на избраниците и достатъчно увеличаване на броя на подкрепящите избраника.
• 3. След преброяване на предложенията се излъчват първите трима кандидати:
• Кандидатът с най-много гласове става депутат.
• Останалите двама стават първа и втора резерва.
• 4. Ако е необходимо, процедурата се повтаря, докато се определи поне един твърд кандидат.
• Резервите могат да бъдат определени на по-късен етап, но не по-късно от месец.
• 5. При равни гласове след последно прегласуване, се използва жребий за определяне на позицията.
• 6. Предложените кандидати за депутати се избират от състава на същата НУС или могат да бъдат минали или настоящи депутати.
• 7. Всеки номиниран кандидат трябва да има подкрепа от минимум 7 членове на НУС, за да бъде допуснат до гласуване.
• 8. Всеки депутат се отчита веднъж месечно пред НУС.

(2) НУС е длъжен да има ясно определена резерва, поне една, по всяко време.

(3) Проверка и утвърждаване на депутати

• 1. След завършване на изборите в НУС, всеки от тримата избраници се подлага на задължителна проверка от Държавната Изпитна Комисия (ДИК) и Висшата Парламентарна Комисия (ВПК), която включва:

1.1. Държавната Изпитна Комисия (ДИК) проверява:

• Доказани знания и умения за работа в законодателния процес чрез преминато обучение или изпит.
• Познания по конституционното и административното право, принципите на законодателната дейност и парламентарните процедури.
• Способност за аналитично мислене и вземане на решения в правна и институционална среда.
• Резултати от задължителните обучителни курсове, организирани от НУС.

1.2. Висшата Парламентарна Комисия (ВПК) проверява:

• Морална и етична пригодност на кандидата.
• Психологическа оценка за стабилност и устойчивост при работа в стресова среда.
• Национална сигурност – липса на зависимости, връзки с престъпни или чужди влияния.
• 2. В случай на отрицателна оценка от ДИК или ВПК:
• Кандидатът има право да обжалва решението в срок от 5 работни дни.
• Ако решението бъде потвърдено, кандидатът се отстранява и се заменя със следващия по гласове.
• Ако всички резерви са изчерпани, НУС е длъжна да излъчи нов кандидат в срок от 10 работни дни.
• 3. Целият процес на проверка, включително евентуални обжалвания, трябва да приключи в рамките на 15 работни дни, за да не забавя работата на парламента.
• 4. Проверката на кандидатите от ВПК се извършва в съответствие с изискванията на Чл. 65 от Конституцията, включително проверка на професионалната компетентност, управленски опит и липса на зависимости.
• 5. Депутатите се излъчват така, че да се осигури пропорционално представителство от всяка от 12-те административно-териториални области.
• 6. В случай на отказ от ДИК или ВПК за допускане на кандидат, той има право да обжалва решението пред Конституционния съд в срок от 10 работни дни.

(4) Отзоваване на депутат от НУС

• 1. Всеки член на НУС, който не е избран за депутат, има право да оттегли своята подкрепа за избрания депутат, но не по-често от веднъж на 12 месеца.
• 2. Отзоваване на депутат може да бъде инициирано, ако минимум 60% от членовете на НУС, които са гласували "За" при неговия избор, оттеглят подкрепата си чрез явно гласуване в НУС.
• 3. Ако депутатът загуби подкрепа:
• Първата резерва автоматично заема мястото му.
• Ако няма резервен кандидат, НУС провежда нов избор в срок до 10 работни дни.
• 4. Отзоваване не може да бъде извършено в последните 6 месеца от мандата на депутата.

(5) Дистанционното участие и гласуване при избора на депутати се осъществява съгласно изискванията на Чл. 3, ал. 4 от този закон, чрез защитени електронни платформи, които гарантират автентичност и сигурност на вота.

ГЛАВА ТРЕТА: КОНТРОЛ И ОТЧЕТНОСТ

Чл.9 Общ Национален Съвет на Гилдиите (НСГ)

(1) НСГ координира дейността на гилдиите в съответствие с териториалното деление на страната, определено в Конституцията (Чл. 135), и не може да взема решения, които противоречат на правомощията на областните администрации.

(2) НСГ координира излъчването на представители на гилдиите в Долната палата съгласно Чл. 63 от Конституцията и следи за спазването на меритократичните принципи при техния избор.

(3) Дейността на НСГ подлежи на контрол от Върховната парламентарна комисия (ВПК) в съответствие с Чл. 65 от Конституцията, като ВПК има право да изисква доклади и препоръки относно изборния процес и управлението на гилдиите.

(4) НСГ:

• 1. Всички Национални Управителни Съвети на гилдии (НУС) съставят Общия Национален Съвет на Гилдиите (НСГ).
• 2. НСГ се събира на заседания най-малко веднъж годишно.
• 3. НСГ действа в съответствие с Конституцията и законите на страната, като решенията му не могат да противоречат на нормативните актове на държавата.
• 4. При всяко събиране НСГ избира свой временен Председател и Заместник-председател за ръководене на заседанието.

4.1. За председател се избира най-възрастният от присъстващите членове.

4.2. Ако няколко души са с една и съща дата на раждане, изборът се извършва чрез жребий.

4.3. Председателят избира своите заместници и допълнителни ръководни фигури, ако е необходимо.

(5) Националният Съвет на Гилдиите (НСГ)

• 1. Избира постоянно действащ орган – Национален Управителен Съвет на Гилдиите (НУГ), състоящ се от 7 души: Председател, Заместник-председател и петима Секретари.
• 2. Взема решения за общата политика и координация на гилдиите, без да нарушава суверенните функции на отделните гилдии.
• 3. Решава спорове между гилдиите, които не попадат в компетенцията на НУГ.
• 4. Избира състава на Висшата Комисия на Гилдиите (ВКГ).

(6) Национален Управителен Съвет на Гилдиите (НУГ)

• 1. НУГ се избира от всички присъстващи членове на НСГ.
• 2. Кандидати за НУГ могат да бъдат всички членове на НСГ, както и членове на Областните Управителни Съвети (ОУС).
• 3. Избраните за НУГ напускат предишните си позиции в НУС или ОУС и биват заменяни съгласно вътрешните процедури на съответната структура.
• 4. НУГ координира общата работа на гилдиите, премахва противоречия и решава проблеми между отделните гилдии.
• 5. Извършва контрол върху дейността на всички НУС, като издава препоръки и предписания, но няма право да се намесва в автономното им управление.
• 6. Докладва за своята дейност, включително резултатите от контрола върху НУС, пред Висшата Парламентарна Комисия (ВПК), минимум веднъж на три месеца.

(7) Висша Комисия на Гилдиите (ВКГ)

• 1. Членове на ВКГ могат да бъдат:
• Всички настоящи членове на НУС, бивши членове на НУГ, бивши депутати и бивши или настоящи членове на ОУС, които отговарят на условията за избор на народен представител и са одобрени от ВПК и Националната Избирателна Комисия (НИК).
• 2. ВКГ се състои от 9 души и работи на пълно работно време, но не по-малко от 40 часа седмично.
• 3. Избраните за ВКГ напускат предишните си позиции и биват заменяни съгласно вътрешните процедури на съответните структури.
• 4. ВКГ има достъп до информация относно работата на Горната и Долната палата, всички парламентарни комисии, депутати, министри и висша администрация, в съответствие със законите за прозрачност и защита на данните.
• 5. ВКГ се контролира от ВПК и се отчита единствено пред НУГ.
• 6. Проверява за законността, честността и справедливостта на изборния процес на всяко ниво във всички гилдии.
• 7. ВКГ самостоятелно избира свой Председател, Заместник-председател и Говорител. Останалите членове са Комисари.
• 8. Председателят на ВКГ може да упълномощава временни Комисари за извършване на конкретни задачи в своя помощ. Упълномощените трябва да бъдат одобрени от ВПК преди започване на дейност.
• 9. ВКГ разследва случаи на корупция, злоупотреби и други нарушения в рамките на НУГ, НУС и ОУС, но няма право да налага наказания – докладите ѝ се предават на съответните компетентни органи.

(8) НСГ осигурява възможност за дистанционно участие и гласуване на своите заседания чрез защитени електронни платформи, които гарантират автентичността и сигурността на вота.

(9) Всеки член на НСГ и НУГ може да бъде отзован по искане на минимум 60% от членовете на гилдията, която го е излъчила, чрез явен вот. Процедурата за отзоваване се провежда при спазване на изискванията на Чл. 66 от Конституцията.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА: ИЗБОР НА ГОРНАТА ПАЛАТА

Чл.10. Структура на Горната палата

(1) Общият брой членове е 96+3, съставен от:

• 1. 72 представители от областите (по 6 от всяка област).
• 2. 6 представители от Съдебната система.
• 3. 6 представители от Професионалните организации.
• 4. 6 представители, номинирани от Президента.
• 5. Допълнителни 3 члена – Председателят и двамата заместници, които се избират от състава на вече избраните 96 членове на Горната палата.

(2) Ротацията на по 2-ма представители от всяка група на всеки 2 години се извършва чрез:

• 1. Жребий при първата ротация, за да се определи редът на напускане.
• 2. След първата ротация членовете с най-дълъг мандат напускат, освен ако не бъдат преизбрани.

(3) Проверката на кандидатите за Горната палата се извършва от съответните органи:

• 1. Областните представители – от Областния съвет и ВПК.
• 2. Съдебните представители – от ВСС и ВПК.
• 3. Представителите на професионалните организации и президентските кандидати – от ВПК.

(4) На първото заседание на Горната палата се избират Председател и двама Заместник председателя от състава на депутатите избрани за Горна палата.

• 1. Председателят и двамата заместници излизат от състава на депутатите на Горната палата, като местата им се попълват от резервите.
• 2. Председателят и двамата заместници продължават да имат право на глас при гласуване, наравно с останалите депутати от Горната палата.

Чл.11. Механизъм за избор

(1) Областните представители (72):

• 1. Областните представители се излъчват от Областните съвети, съгласно териториалното деление на страната, определено в Конституцията (Чл. 135) и съгласно Чл. 63 от Конституцията, който определя структурата и правомощията на палатата, като всеки областен съвет избира 6 депутати с мандат от 6 години.
• 2. Гласуването в Областния съвет е тайно и депутатите се избират с мнозинство от присъстващите членове.
• 3. Всеки кандидат трябва да бъде утвърден Гражданин и да отговаря на критериите за членство в Горната палата.

(1.2) Процедура на номинация и гласуване:

• 1. Всеки Областен съвет организира процедура за номиниране на кандидати, която включва:

1.1. Предложения от членовете на Областния съвет.

1.2. Публични изслушвания на номинираните кандидати.

• 2. Гласуването се провежда в два тура, ако на първи тур никой кандидат не получи над 50% от гласовете на присъстващите.
• 3. Минималният кворум за провеждане на избор е 2/3 от състава на Областния съвет.

(1.3) Гласуването за областни представители може да се осъществява и дистанционно чрез защитени електронни платформи, които гарантират автентичността и сигурността на вота, съгласно Чл. 3, ал. 4 от този закон.

(1.4) Обжалване и контрол:

• 1. Всеки кандидат, който счита, че изборът е бил опорочен, може да подаде жалба в 7-дневен срок пред Висшата Парламентарна Комисия (ВПК).
• 2. При доказани нарушения ВПК може да разпореди повторно гласуване в съответната област.

(2) Професионалните организации (6 члена):

• 1. Националните Управителни Съвети (НУС) на гилдии, регистрирани съгласно закона и отговарящи на условията за професионални организации, избират по един кандидат за Горната палата.
• 2. Пред Висшата Парламентарна Комисия (ВПК) и Държавната Изпитна Комисия (ДИК) избраните кандидати преминават състезателен процес, включващ оценка на професионалните им компетенции.
• 3. Първите 6 в класирането (или двама, когато се ротират) заемат депутатските позиции.
• 4. Гласуването за представители на професионалните организации може да се осъществява и дистанционно чрез защитени електронни платформи, които гарантират автентичността и сигурността на вота, съгласно Чл. 3, ал. 4 от този закон.

(3) Представителите на съдебната система в Горната палата (6 члена) се избират от Висшия съдебен съвет (ВСС).

(3.1) Процедура за номинация и избор:

• 1. Всеки член на ВСС има право да предложи до двама кандидати.
• 2. Кандидатите трябва да отговарят на следните изисквания:

2.1. Да бъдат върховни съдии, прокурори или юристи с доказан принос.

2.2. Да имат минимум 20 години юридически стаж в съдебната система.

2.3. Да не са били обект на дисциплинарни наказания за последните 10 години.

• 3. Провеждат се публични изслушвания на кандидатите в рамките на ВСС, които се записват и публикуват.
• 4. Гласуването се провежда с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на ВСС.
• 5. Ако на първи тур няма избрани кандидати, се провежда втори тур между двамата с най-висока подкрепа.
• 6. Проверките от ВПК и ДИК се извършват в съответствие с Чл. 65 от Конституцията и включват оценка на професионалната компетентност, управленски опит и липса на зависимости.

(3.2) Обжалване и контрол:

При доказани нарушения ВСС провежда повторно гласуване.

(4) Кандидатите на Президента (6 члена):

• 1. Президентът излъчва поне по двама кандидати за всяка позиция, от които най-добрият се избира.
• 2. Одобряването или отхвърлянето се извършва от Държавната Изпитна Комисия (ДИК) и Висшата Парламентарна Комисия (ВПК).
• 3. Кандидатите трябва да имат доказан държавнически, обществен или научен принос.
• 4. Президентът няма право да номинира членове на своето правителство или свои роднини до трето коляно.
• 5. Мандатът на представителите, номинирани от президента, е 6 години, както и на останалите членове на Горната палата.

(5) Всеки кандидат за член на Горната палата има право да обжалва решението на ВПК, ДИК или ВСС пред Конституционния съд в срок от 10 работни дни, съгласно Чл. 66 от Конституцията.

(6) В случай на отстраняване на член на Горната палата след обжалване, мястото му се попълва от резервен кандидат, определен според реда на класиране. Ако няма налични резерви, се провеждат частични избори в срок до 30 дни.

Чл.12. Критерии за членство в Горната палата

(1) Всички кандидати за Горната палата, независимо от начина на избор, трябва да отговарят на следните изисквания:

• 1. Минимум 15 години опит в своята професионална област.
• 2. Минимум 5 години опит на управленска позиция.
• 3. Задължително висше образование – минимално ниво магистър.
• 4. Най-малко две препоръки от висши институции (напр. академични организации, държавни агенции).
• 5. Минимална възраст: 40 години.
• 6. При навършване на 70 години се прави задължителна проверка за физическа и умствена годност, която се извършва от Държавната Изпитна Комисия (ДИК).

6.1. Ако резултатите покажат, че лицето не е в състояние да изпълнява задълженията си, то подава оставка и се заменя от резервен кандидат.

6.2. Ако кандидатът оспори резултата, писмено, пред ДИК, има право на повторно изследване в рамките на 30 дни. Ако вторият тест потвърди същите заключения, решението става окончателно.

• 7. Допълнителни психологически тестове за пригодност.
• 8. Трябва да отговарят на критериите за избор на народен представител, определени в Чл. 65 от Конституцията, както и на условията за членство в Горната палата съгласно Чл. 63 от Конституцията.
• 9. Не могат да бъдат членове на Горната палата лица с двойно гражданство, в съответствие с Чл. 65 от Конституцията.
• 10. Членовете на Горната палата нямат право да участват в управлението на търговски дружества, да получават заеми или да имат финансови зависимости, които създават конфликт на интереси, в съответствие с Чл. 95 от Конституцията.
• 11. Всеки кандидат подлежи на задължителна проверка за морална и етична пригодност, извършвана от Върховната парламентарна комисия (ВПК) и Държавната Изпитна Комисия (ДИК), в съответствие с Чл. 65 от Конституцията.

(2) Всеки кандидат, на когото е отказано членство в Горната палата, има право да обжалва решението пред Конституционния съд в срок от 10 работни дни, съгласно Чл. 66 от Конституцията.

(3) Проверките и изслушванията на кандидатите за Горната палата могат да се провеждат дистанционно чрез защитени електронни платформи, които гарантират автентичността и сигурността на процеса, съгласно Чл. 3, ал. 4 от този закон

Чл.13. Механизъм за вето и гласуване

(1) Всяка от 4-те групи (Области, Съдебна система, Професионални организации, Президент) има право на вето.

(2) Вето означава преразглеждане на решението, но след второ гласуване то се приема с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете на Горната палата.

(3) Всяка област има индивидуално право на вето, а не общо за всички области.

(4) Ако две или повече групи наложат вето върху едно и също решение, се свиква съвместна комисия от представители на всяка група за разрешаване на конфликта.

(5) Председателят на Горната палата, подкрепен от двамата си заместници, обосновано, може да наложи вето и да върне за преразглеждане даден закон.

ГЛАВА ПЕТА - ИЗБОР НА ПРЕЗИДЕНТ

Чл.14. Предмет на глава пета

(1) Настоящата глава урежда процедурата по издигане, номинация, гласуване, избиране и встъпване в длъжност на президента на Република България.

(2) Изборът на президента се извършва по пряк, демократичен и меритократичен принцип. Кандидатите трябва да отговарят на критериите, заложени в Чл. 93 и Чл. 95 от Конституцията и в този закон.

(3) Изборът на президент е самостоятелна процедура, която не се обвързва с провеждането на други избори.

(4) Процедурата по избора на президент включва следните етапи:

• 1. Издигане и номинация на кандидати.
• 2. Проверка и одобрение на кандидатурите.
• 3. Провеждане на първи тур на изборите.
• 4. Провеждане на втори тур (ако е необходимо).
• 5. Обявяване на резултатите и встъпване в длъжност.

(5) Настоящата глава определя също така процедурите за предсрочни избори и отзоваване на президента.

Чл.15. Основни принципи на президентските избори

(1) Пряк избор – Президентът се избира пряко от гражданите на Република България с право на глас.

(2) Меритократичен подбор – Само кандидати с доказан управленски, професионален и държавнически опит могат да бъдат издигани.

(3) Строга отчетност и контрол – Всеки етап от изборния процес подлежи на независима проверка от контролните органи, определени в този закон.

(4) Прозрачност на кампанията – Всички кандидати имат равен достъп до обществените ресурси за провеждане на предизборна кампания. Единственият източник на финансиране е държавата. Частно, корпоративно или чуждестранно финансиране на кампаниите е абсолютно забранено.

(5) Задължително гласуване – Всеки гражданин с избирателни права е длъжен да участва в изборите за президент, освен при обективно доказани причини.

(6) Равнопоставеност на кандидатите – Всички кандидати, одобрени за участие в изборите, са поставени при равни условия по отношение на достъпа до гласоподавателите, държавното финансиране и публичните платформи за предизборни дебати.

(7) Гаранции за националната сигурност – Всеки кандидат се подлага на задължителна проверка от Висшата Парламентарна Комисия (ВПК) за липса на зависимости, национални и корпоративни интереси, които биха могли да компрометират президентската институция.

(8) Изисквания за кандидатите – Всеки кандидат за президент трябва да отговаря на всички критерии за избор на депутат, както са установени в Конституцията и Закона за меритократичната изборна система, с допълнителните специфични изисквания, заложени в тази глава.

Чл.16. Критерии за кандидатите за президент

(1) Всеки кандидат за президент трябва да отговаря на критериите, определени в Чл. 93 и Чл. 95 от Конституцията.

(2) Допълнителни специфични изисквания за президентската длъжност

• 1. Всеки кандидат подлежи на предварителна проверка от Висшата Парламентарна Комисия (ВПК) и Държавната Изпитна Комисия (ДИК).

1.1. Проверките от ВПК и ДИК могат да се провеждат дистанционно чрез защитени електронни платформи, които гарантират автентичността и сигурността на процеса, съгласно Чл. 3, ал. 4 от този закон.

• 2. Всеки кандидат трябва да представи официален доклад за своята управленска дейност и морална пригодност, който се разглежда от ВПК.

2.1. Докладите за управленската дейност и финансовите отчети на кандидатите се публикуват на официалната интернет страница на ЦИК и остават публично достъпни до приключване на изборния процес.

• 3. Всеки кандидат трябва да предостави публичен отчет за финансовото си състояние, който се публикува от ЦИК.
• 4. Кандидатите за президент не могат да имат финансови участия или зависимости, които създават конфликт на интереси, в съответствие с Чл. 95 от Конституцията.
• 5. Всеки кандидат, на когото е отказано участие в президентските избори, има право да обжалва решението пред Конституционния съд в срок от 10 работни дни, съгласно Чл. 66 от Конституцията.

Чл. 17. Процедура за номинация на кандидатите за президент

(1) Кандидати за президент могат да бъдат издигани по следните начини:

• 1. От професионалните гилдии – Всяка професионална гилдия може да номинира до двама кандидати чрез вътрешно гласуване в съответствие със своите уставни процедури.
• 2. Чрез подписка от граждани – Кандидат може да бъде издигнат с подписка от най-малко 50 000 избиратели.
• 3. С подкрепа от народни представители – Кандидат може да бъде издигнат с подкрепата на най-малко 20 депутати от Долната палата.
• 4. Чрез местни власти – Кандидат може да бъде издигнат с подкрепата на най-малко 50 кметове от различни общини.

(2) Изисквания към номиниращите субекти:

• 1. Професионалните гилдии могат да номинират кандидати само ако техните структури отговарят на критериите, заложени в Закона за меритократичната изборна система.

1.1. Номинациите по ал. 1 трябва да бъдат внесени в Централната Избирателна Комисия (ЦИК) не по-късно от 60 дни преди датата на изборите.

• 2. Подписките от граждани се проверяват от Централната Избирателна Комисия (ЦИК) за валидност, като се отстраняват невалидни или дублирани подписи.

2.1. Подписките от граждани могат да бъдат подавани и дистанционно чрез защитени електронни платформи, които гарантират автентичността и сигурността на подписите.

• 3. Народните представители могат да подкрепят само един кандидат.
• 4. Кметовете могат да подкрепят само един кандидат и трябва да представляват поне пет различни области.

Чл.18. – Процедура за проверка и одобрение на кандидатите

(1) След подаване на номинациите всички кандидати подлежат на задължителна проверка, която се провежда в следния ред:

• 1. Първи етап – Централната Избирателна Комисия (ЦИК) проверява:

1.1. Пълен комплект документи;

1.2. Декларация за съответствие с изискванията;

1.3. Валидност на подписките и подкрепата от депутати или кметове.

1.4. При установяване на нередности, кандидатът има 10 дни за корекция.

1.5. Документите за кандидатстване могат да бъдат подавани и дистанционно чрез защитени електронни платформи, които гарантират автентичността и сигурността на информацията, съгласно Чл. 3, ал. 4 от този закон.

• 2. Проверките от Висшата Парламентарна Комисия (ВПК) и Държавната Изпитна Комисия (ДИК) се извършват в съответствие с Чл. 65 от Конституцията и критериите, определени в Чл. 16 от този закон.
• 3. Трети етап – Медицинска и психологическа оценка:

3.1. Всеки кандидат преминава независима медицинска експертиза за физическа и умствена годност.

3.2.Медицинската и психологическа оценка се извършва в съответствие с Чл. 93, ал. 2, т. 4 от Конституцията и включва проверка за физическа и умствена годност.

(2) Рамка за оценяване и прилагане на резултатите:

• 1. Подробните критерии за оценяване на компетентността се определят с отделен нормативен акт, приет от парламента.
• 2. Всички проверки трябва да бъдат основани на обективни и проверими показатели.
• 3. Всяко заключение, водещо до отстраняване на кандидат, трябва да бъде подкрепено с писмен доклад и аргументация.

(3) Срокове за проверка и одобрение:

• 1. Крайният срок за подаване на кандидатурите е 90 дни преди изборите.
• 2. ЦИК проверява документите в срок до 15 дни (до 75 дни преди изборите).
• 3. ВПК и ДИК извършват проверките и оценките в срок до 15 дни (до 60 дни преди изборите).
• 4. Обжалванията се подават в срок до 10 работни дни (до 53 дни преди изборите).
• 5. Конституционният съд се произнася в срок до 8 дни (до 45 дни преди изборите).
• 6. Окончателният списък на одобрените кандидати се публикува най-късно 45 дни преди изборите.
• 7. Предизборната кампания започва 45 дни преди изборите и завършва 24 часа преди началото на гласуването.

(4) Формат на кампанията:

• 1. Всеки кандидат е длъжен да участва в минимум 3 задължителни телевизионни дебата, организирани от независими медийни и държавни институции.
• 2. Официалният дебатен формат се определя със специален подзаконов акт и включва поне:

2.1. Дискусия по конституционните правомощия на президента.

2.2. Дискусия по външната политика и националната сигурност.

2.3. Дискусия по икономическата политика и управлението на държавните ресурси.

• 3. Всички кандидати получават равно време за представяне на своите програми в държавните медии.

Чл.19. – Провеждане на изборите за президент

(1) Изборите за президент се провеждат чрез общо, пряко и тайно гласуване на всички граждани с право на глас.

(2) Гласуването се извършва по единна национална система, която включва:

• 1. Физически избирателни секции във всички общини и населени места.
• 2. Дигитална платформа за електронно гласуване, осигуряваща сигурност и анонимност.

2.1. Дигиталната платформа за електронно гласуване се подлага на независим одит за сигурност преди изборите, съгласно Чл. 3, ал. 4 от този закон.

3.Специализирани секции в дипломатически представителства за българските граждани в чужбина.

(3) За избран се счита кандидатът, който е получил повече от 50% от действителните гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.

(4) Ако никой кандидат не получи необходимото мнозинство, в срок от 7 дни се провежда втори тур между двамата кандидати с най-висок резултат от първия тур.

(5) При равенство в резултатите на втория тур:

• 1. За избран се счита кандидатът, който е получил повече гласове на първия тур.
• 2. Ако и на първия тур гласовете са били равни, крайното решение се взема от Горната палата с квалифицирано мнозинство от 2/3.

(6) Гласуването е задължително за всички граждани.

• 1. Задължителното гласуване се прилага с изключение на случаите на уважителни причини, определени в отделен закон. Невъзможността за участие без уважителна причина подлежи на административна санкция.

(7) Централната Избирателна Комисия (ЦИК) организира и контролира изборите в съответствие с Чл. 65 от Конституцията, като гарантира прозрачност и сигурност на вота.

(8) Всички кандидати имат право на наблюдатели във всяка избирателна секция и достъп до резултатите в реално време.

Чл.20. – Контрол и прозрачност на изборния процес

(1) Централната Избирателна Комисия (ЦИК) е отговорна за организирането, провеждането и контрола на президентските избори в съответствие с Чл. 65 от Конституцията.

(2) За гарантиране на прозрачността на изборния процес се прилагат следните мерки:

• 1. Всички избирателни секции задължително разполагат с видеонаблюдение, което записва процеса на гласуване и преброяване на гласовете.

1.1. Камерите трябва да отговарят на минимални изисквания за качество и разделителна способност, определени от ЦИК.

1.2. Видеозаписите се съхраняват за срок от най-малко 6 месеца след изборите и са достъпни при проверка от контролните органи.

1.3. Видеонаблюдението не трябва да компрометира тайната на вота, а само да документира процеса и събитията в изборното помещение до запечатване на готовите протоколи и бюлетини за предаване.

1.4. Видеонаблюдението се проверява от независим одитен орган преди изборите за съответствие с изискванията на ЦИК.

• 2. Членовете на Секционните Избирателни Комисии (СИК) трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

2.1. Завършено средно образование.

2.2. Доказана умствена и психическа годност.

2.3. Липса на криминално минало.

2.4. Минимален тест за основни изборни процедури, организиран от ЦИК.

2.5. Обучението на членовете на СИК включва и практически инструкции за електронното гласуване и защита на данните.

(3) Гарантирани условия за работа на изборните комисии:

• 1. Всички членове на СИК и другите комисии получават почасово заплащане, базирано на реално отработените часове, включително пропътуваното време.

1.1. Заплащането не може да бъде по-ниско от 125% от часовата ставка на средната работна заплата за страната.

1.2. Извънредният труд се заплаща с допълнителен коефициент от 1.5 за всеки час след 12-тия работен час.

• 2. Всички изборни служители получават осигурена храна и напитки, съобразени с продължителността на работата им, но минимум веднъж на всеки 6 часа.
• 3. ЦИК е длъжна да осигури безопасен транспорт за членовете на СИК, ако местоположението на секцията е отдалечено или работата продължи след полунощ.
• 4. Всички изборни помещения трябва да бъдат обезпечени с подходящи условия – отопление, осветление, работеща техника и санитарни помещения.
• 5. Членовете на СИК, които работят над 12 часа в изборния ден, получават компенсация с допълнителен платен почивен ден за всеки завършени 12 работни часа.

5.1. Всеки компенсационен ден се изплаща като 8-часов работен ден, по ставката, определена за изборните служители.

(4) Специализирани проверки за честността на изборите:

• 1. Висшата Парламентарна Комисия (ВПК) има правомощия да извършва независима проверка за нередности по време на изборите.
• 2. Държавната Изпитна Комисия (ДИК) анализира сигурността на електронното гласуване и гарантира, че резултатите не са компрометирани.
• 3. При сигнал за сериозни нарушения ЦИК може да изиска съдебно разследване и евентуално касиране на резултатите в съответни секции или региони.

Чл.21. – Обявяване на резултатите и встъпване в длъжност на президента

(1) Официалното преброяване на гласовете се извършва от Централната Избирателна Комисия (ЦИК) в срок до 48 часа след приключване на изборния ден.

• 1. Видеозаписите от преброяването на гласовете се съхраняват и предоставят за преглед от независими одитни органи при наличие на жалби за нередности.

(2) ЦИК публикува предварителните резултати на всеки 6 часа след края на изборния ден, а окончателните резултати – след окончателно преброяване и верификация.

(3) Официалното обявяване на избрания президент се извършва от ЦИК след потвърждаване на резултатите и изтичане на срока за обжалване.

(4) Процедура за подаване на жалби:

• 1. Жалби за процедурни нарушения (грешки в преброяването, технически грешки в протоколите) се подават в ЦИК в срок до 5 работни дни след обявяване на резултатите.
• 2. Жалби за изборни манипулации и съществени нарушения (купуване на гласове, намеса в изборния процес) се подават директно в Конституционния съд в срок до 5 работни дни след обявяване на резултатите.
• 3. ЦИК се произнася в срок до 5 работни дни по процедурните жалби.
• 4. Конституционният съд разглежда жалбите за съществени нарушения в срок от 14 работни дни и се произнася с окончателно решение.

(5) Ако Конституционният съд касира изборите, в срок от 60 календарни дни се провеждат нови избори по същата процедура.

(6) Президентът встъпва в длъжност в срок от 30 календарни дни след официалното обявяване на изборните резултати, но не по-късно от края на мандата на предходния президент.

(7) Актът на встъпване в длъжност се извършва чрез полагане на клетва пред Народното събрание и подписване на официалния акт за встъпване.

(8) Ако новоизбраният президент не може да встъпи в длъжност по здравословни или други обективни причини, постът се заема временно от председателя на Горната палата до провеждане на нови избори.

Чл. 22. Задействане на процедурата за избор на президент

(1) Редовни президентски избори се насрочват от Централната Избирателна Комисия (ЦИК) най-малко 6 месеца преди изтичането на мандата на действащия президент, в съответствие с Чл. 93 от Конституцията.

(2) ЦИК обявява началото на изборната процедура чрез официално съобщение в „Държавен вестник“ и информира всички компетентни институции.

(3) В 7-дневен срок след обявяването, ЦИК изпраща официални указания до:

• 1. Висшата Парламентарна Комисия (ВПК) – за извършване на проверки на кандидатите.
• 2. Държавната Изпитна Комисия (ДИК) – за организиране на изпитите за управленска компетентност.
• 3. Всички професионални гилдии – за възможност за издигане на кандидати.
• 4. Цялата държавна администрация, ангажирана с организацията на изборите.

(3.1) Получилите указания институции са длъжни да изпратят отговор с потвърждение на получените указания в срок до 5 работни дни.

(4) При предсрочни избори:

• 1. Ако постът на президента се освободи преди края на мандата му, изборите се насрочват в съответствие с Чл. 97 от Конституцията.
• 2. ЦИК организира изборите в срок до 60 дни след освобождаването на поста.
• 3. Председателят на Горната палата изпълнява временно функциите на президент до встъпването в длъжност на новоизбрания държавен глава.

3.1. Временното изпълнение на функциите на президент от председателя на Горната палата не може да продължава повече от 90 дни.

(5) Всички институции, ангажирани с изборния процес, са длъжни да съдействат за безпроблемното провеждане на изборите.

Чл.23. Роля на Върховната парламентарна комисия (ВПК)

(1) Върховната парламентарна комисия (ВПК) е специализиран контролен орган, който осъществява проверка на всички кандидати за изборни длъжности в съответствие с Чл. 65 от Конституцията, включително:

• 1. Народни представители в Долната и Горната палата.
• 2. Кандидати за президент и вицепрезидент.
• 3. Други изборни длъжности, предвидени със закон.

(2) ВПК извършва проверка на професионалната, управленската и етичната пригодност на кандидатите, включително:

• 1. Образование, професионален и управленски опит – съответствие с установените критерии.
• 2. Липса на зависимости от външни организации и финансови интереси, които създават конфликт на интереси, съгласно Чл. 95 от Конституцията.
• 3. Морална и етична пригодност – основана на проверки от професионални гилдии и независими контролни органи.
• 4. Физическа и психологическа пригодност – удостоверена чрез официални експертизи.

(3) ВПК издава официално заключение за допустимостта на всеки кандидат до 30 дни преди окончателната регистрация.

(4) Обжалването на отказ за регистрация от ВПК може да бъде извършено пред Конституционния съд в срок от 15 дни, като отказът трябва да бъде мотивиран с писмен доклад.

(5) ВПК работи в тясно сътрудничество с Агенцията за национална сигурност (АНС), като запазва своята оперативна независимост при извършването на проверки.

ГЛАВА ШЕСТА: ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24. Преходни разпоредби

(1) Настоящият закон влиза в сила в срок от 12 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“.

(2) Централната Избирателна Комисия (ЦИК) е задължена в срок от 9 месеца след влизането в сила на закона да изготви всички необходими наредби и инструкции за прилагането му. При обоснована необходимост този срок може да бъде удължен с още 3 месеца.

(2.1) Върховната Парламентарна Комисия (ВПК) упражнява контрол върху изпълнението на сроковете по ал. (2). При забавяне, ВПК изисква писмен доклад от ЦИК с обосновка и предлага санкции, ако причините не са обективно оправдани.

(2.2) При неоснователно забавяне на сроковете, Народното събрание може да назначи независим одит за установяване на причините и да препоръча мерки.

(3) Всички действащи изборни органи продължават да функционират по старата система, докато новите органи бъдат окончателно създадени и встъпят в длъжност.

(4) За първите избори по този закон се допуска преходен период, в който:

• 1. Първите избори за Горната палата ще се проведат едновременно с първите парламентарни избори по този закон.
• 2. Изборът на първите професионални представители в гилдиите ще се извърши в рамките на 12 месеца от влизането в сила на закона.
• 3. Преходните процедури за верификация на първите кандидати ще се извършват от ВПК и Държавната Изпитна Комисия (ДИК) при условията и по реда, определени със закон.

(4.1) ВПК и ДИК представят съвместен доклад за изпълнението на процедурите по ал. (4), включително данни за спазването на сроковете и евентуални нарушения.

(5) В случай че някоя част от закона не може да бъде приложена в пълния ѝ обем в рамките на преходния период, Народното събрание приема временни разпоредби за улесняване на процеса, които са валидни само в рамките на първите 2 години от прилагането на закона.

(5.1) Временните разпоредби по ал. (5) могат да бъдат приети само при наличие на доклад от ВПК, който да посочва конкретните причини за невъзможност за прилагане и предложения за решения.

(5.2) Временните разпоредби подлежат на задължителен контрол от Конституционния съд за съответствие с Конституцията и принципите на меритокрацията.