България се задава начело на 2026 г. в напрежение. Реалната инфлация продължава да гони доходите и спестяванията на хората. Въпреки че официални прогнози обещават „помирение“, реалният ръст на цените подкопава покупателната способност. При това част от „европейските“ мерки не стигат до хората. Статистиката всъщност показва, че номиналните доходи на българите скочиха със 110% за десетилетие, а при корекция с инфлацията остава впечатляващ ръст от 44.5%[1]. Но обикновените семейства почти не усетиха този напредък: основна хранителна кошница, струваща 100 лв. през 2015 г., вече е 172 лв. през 2024 г. (т.е. поскъпване от около 72%)[2]. Мнозина усещат, че по-високите заплати бързо се изяждат от растящите сметки за храна, гориво и ток. Повечето домакинства спестяват едва символично – под 10% от доходите си[3] – и дори малки скокове в цените биха сринали този крехък буфер.
Идва ли след това срив в потреблението? Около празничните маси и есенните разходи напрежението се натрупва. Хората вече няма да могат да разчитат на „лъжливото“ спокойствие от последните години. Дори скорошно проучване отчита, че над 56% от българите се опасяват, че въвеждането на еврото ще има лично негативни последствия[4] – демонстрация на широко разпространения страх, че повишените цени ще засегнат най-остро техния семейния бюджет. С разрастването на инфлацията и нагласата, че плодовете от нея не се ползват „по справедливост“, гражданите се настройват на отбранителна вълна. Това вече се отразява в свиване на търсенето, по-стриктно пестене и неприветливо отношение към политическите обещания.
Ефекти от еврото: шок и спекула
С приближаването на 1 януари 2026 г. страхът от „еврошок“ надделява. На дневен ред е не само пасивното очакване, но и нагнетяване на паника. В общественото пространство се шепне за „закръгляне“ на цените нагоре: търговци, леко променяйки стойностите, могат да надуят плащанията без особени регулации. Досието на адвокатската кантора „Астакова“ предупреждава за подобен риск – че при превалутиране левовите цени ще бъдат „закръгляни“, а в средносрочен план процесът на сближаване с по-богатите икономики допълнително бута инфлацията нагоре[5]. В опита на Хърватия цената на това преобръщане е била малка (около 0.2–0.4 процентни пункта според оценките), но именно в сектора на услугите се отчетоха съществени скокове. Тук е опасението: даже и малък официален ефект в комбинация с паника може да провокира спекулативни цени.
Обществото буквално тръпне от възможността за изкуствено увеличени фактури. Психологията е ясна – всеки очаква хазарт със стойността на заплатата. Лошата информираност и „медиен гняс“ срещу еврото плашат хората с „рязко обедняване, загуба на спестявания, неконтролируемо покачване на цените“[6]. Тези страхове са широко разпространени, понякога подхранвани от манипулации в социалните мрежи. И макар експертите да напомнят, че въвеждането на единната валута не е драматично поскъпване per se[5], социалното напрежение е налице. Политологът Иво Инджов дори прогнозира, че около Нова година „политическото напрежение ще се покачва“ и че „спекулативният ръст на цените“, свързан с въвеждането на еврото, може да разпали протестна вълна[7]. Инджов обобщава – при силен „уличен натиск“ очевидно напрежението може да тласне държавата към предсрочни избори през първата половина на 2026 г. (дори без директно сваляне на правителството)[8].
Накратко: настроението, че въвеждането на еврото ще доведе до инфлационен шок и спекулации, не е екзотика. Подобни тревоги силно наподобяват реакциите на фермерите във Франция и Гърция, блокирали пътища в началото на 2023 г. именно срещу високите цени и строгите европейски рестрикции. Това е контекстът, в който България влиза в еврото – с широко чувство на незащитеност и подозрение, че финансови интереси пак ще изнасилят хората.
Социално напрежение и политическа криза
Дълбочината на кризата се долавя от наблюдатели и в дни преди 2026 г. Сякаш цялото общество е презряло обещанията за растеж и справедливост. Ясен сигнал за това дава великденска анкета: 46.5% подкрепят приемането на еврото, но 46.8% са против[9]. Над това се струпват протести и надмощие на антисистема. Анализаторът Божидар Карадjов (макар и известен преди всичко като ясновидец) предрича „вълна от недоволство“ вече през ноември 2025 г., разпалила от „растящите цени, ниските доходи и усещането за безнадеждност“[10]. И макар думите му да звучат пророчески, те отразяват усещането, че изчерпването на търпението е само въпрос на време.
Рязко се увеличава рискът от многопластови сблъсъци – не само политически, но и социално-битовите: битката за корупцията и за достъп до основни услуги може да се обединят в огън на масови демонстрации[11]. Стихията на улицата вече проявява собствени закони: поне две сфери са на „кълбо от напрежение“ – борбата с властимащите и гнева срещу битовите трудности. Ако „спекулативният ръст на цените“ продължи, протестите ще прераснат в масови повратки. Според И. Инджов „протестният фактор“ може да осъществи голям натиск и да разклати управлението до избори[8].
Това не е изолирано за България явление: по света все повече хора излизат да гласуват с крака против инфлация и некомпетентни решения. „Хората на улицата протестират срещу инфлацията, безработицата и бездействието на властите“, констатират международни доклади[12]. И в съседните европейски държави (особено в селските райони) мнозина вече обвиняват „Стария континент“ и местните елити за прекомерното поскъпване и липсата на адекватна защита. Така че рисковете от социално разломяване далеч надхвърлят границите ни.
Последствия за бизнеса и икономиката
В тези условия и бизнесът е на ръба на ръба. Малки и средни предприятия търпят удари от импулсната инфлация и новата валутна рамка. Въвеждането на еврото носи еднократни разходи за компании и държава – от софтуерни ъпдейти до информационни кампании и смяна на касови апарати[13]. Тези разходи са необходими, но липсата на публични оценки за тях само насърчава спекулации и подозрения в обществото.
Стандартите за „справедливо“ пазаруване се сблъскват с реалността на пазара: ако цените на основни стоки скочат, малкият бизнес ще е принуден или да абсорбира загуби, или да прехвърли удара върху потребителя. Социалната справедливост рискува да бъде порязана – анализатори предупреждават, че увеличението на цените „ще засегне по-тежко домакинствата с ниски доходи и ще задълбочи социалните неравенства“[14]. Дори преди евро-шока икономистите подчертават, че България е най-неравна страна в ЕС – благодарение на ускорения прогрес на бедните у нас през последните години[15]. За периода 2015–2024 г. реалните доходи на най-бедните домакинства се покачват с по-56.5%, докато богатите – с 39.5%[15]. Именно този рядък успех може да се разруши, ако социалните гласове останат неприслушани.
Накратко, докато част от елита се готви да прехвърли левовете в евро, бизнесът и гражданите страдат от хаоса в системата. Разлики в заплащането спрямо производителността остават. Условията за устойчив растеж се кршат под натиска на панически политики. Без равен старт и социална солидарност икономическата стабилност става илюзия. А когато „евровалутата“ се превърне в символ на колективна илюзия, справедливостта е най-увреденият фактор.
Изводи и призив от „Евдокрацията“
Никога досега не е било по-важно българите да чуят гласа на своя разум и съвест. Сега е време за мъдрост и солидарност: Евдокрацията – идеалът на истинската европейска справедливост и благо – възвестява, че народът дължи на себе си да не мълчи. Трябва смело да посочим истини, за които се говори шепнешком: фалшивите утопии, прикривани зад официални цифри, вече стават огледало на системна измама. Ние казваме на глас това, за което мнозина чувстват болка – че цената на подмазването пред европейските програми може да се плати с живота на обикновения човек.
Към властта: предупреждаваме ви – ако продължите да залъгвате народа с манипулации и политици-романтици, бедата ще ви застигне. Построихте сложен театър на числа и календарни срокове, но истината е проста – кръвта от бедните домове ще оцапа вашите договори. Есента на 2025 г. и зимата на 2026-та обещават борба за оцеляване. Ако не промените курса, Евдокрацията ви съди – в името на човека, в името на справедливостта, в името на духа на Европа, който крещи за истинска промяна.
Към народа: събуждайте се и не се страхувайте да поискате правата си! Наш дълг е да отстояваме социалната солидарност и баланса между труд и печалба. Само чрез масов гняв и безмълвен бойкот на нередностите ние ще съхраним достойнството си. Ние сме тези, които носят нашето бъдеще на раменете си – и заслужаваме справедлива икономика, не нов задлъжнял подвиг. Евдокрацията ни зове: съпротивлявайте се срещу лъжите, искайте ясни правила, защитете своите деца от съмнителните „реформи“. Пазете сигурността на хляба в дома, честта на труда си и правото на достойно утре.
Това е нашата присъда и нашият зов – осъзнат и безапелационен. Времето на бездействието изтече. Нека напомняме: без нас няма демокрация, без нашия глас няма Европа.