Тайни био-лаборатории и умишлени епидемии – конспирация ли е наистина

Въведение

Много държави поддържат военни и полу-военни научни био-лаборатории, чиито дейности често са обвити в тайна. Конспиративната теория гласи, че в тези съоръжения се разработват и тестват биологични оръжия и дори целенасочено се създават нови вируси, с цел да се разболява населението за печалба – например продажба на лекарства и ваксини – или за постигане на геополитическо влияние. Поддръжниците на тази теория посочват, че значителна част от подобни лаборатории се намират в страни с нестабилен контрол и висока корупция, където надзорът е слаб и тайните проекти могат да процъфтяват. В последните години дори в държави като България обществото забелязва необичайни здравни тенденции – няколко вълни от грипове и мистериозни заболявания, сливащи се един в друг, удължен „грипен“ сезон и появата на нови труднолечими болести – което според някои подхранва подозренията за неестествен произход на тези инфекции.

Настоящият анализ хипотетично приема, че подобна конспирация е реална и се стреми да изгради възможно най-достоверна картина кой би стоял зад нея, как би я осъществявал и защо. Ще разгледаме известните факти и „улики“ – макар и косвени – за съществуването на тайна мрежа от биолаборатории, и потенциалните мотиви (печалба, власт, контрол) зад една такава зловеща схема.

Глобална мрежа от тайни био-лаборатории

Пример: Изследователският център „Ричард Лугар“ в Тбилиси, Грузия – една от съвременните лаборатории, финансирани от военни програми на САЩ извън територията на страната.

Конспиративната теория се опира на реалността, че след края на Студената война Съединените щати (а и други велики сили) започват да финансират мрежа от биологични лаборатории по целия свят, често чрез своите военни агенции. Според изявление на китайското външно министерство от 2022 г., Министерството на отбраната на САЩ контролира 336 биологични лаборатории в 30 различни държави[1]. Много от тези обекти са разположени именно в страни от бившия Източен блок, Азия и Африка – региони с по-слаби регулации или високи нива на корупция, което ги прави благодатна среда за тайни програми. Например, в публикация на словашки изследовател се посочва, че най-малко 50 американски военни био-лаборатории са изградени в държави около Русия и Източна Европа: 12 в Армения, 11 в Украйна, 12 в Грузия, 8 в Узбекистан, 6 в Казахстан, и т.н.[2]. Официално тези проекти са част от програмата за Намаляване на биологичната заплаха (Cooperative Threat Reduction) – уж за да се обезопасят стари съветски складове с опасни патогени и да се предотврати биотероризъм.

Конспирацията обръща внимание, че дейността на тези лаборатории е обвита в секретност, нехарактерна за нормални здравни институти. В споразуменията между САЩ и приемащите страни често има клаузи за поверителност. Например, договорът от 2005 г. между Пентагона и Министерството на здравеопазването на Украйна забранява на украинското правителство да разкрива публично „чувствителна информация“ за американските лабораторни програми и задължава Киев да предоставя на САЩ достъп до опасните патогени за изследвания[3]. С други думи, САЩ имат де факто контрол, докато местните власти може да нямат пълен достъп до случващото се в собствените им биолаборатории. Това поражда съмнения, че истинската цел на тези съоръжения не е само мирна научна работа.

Не само САЩ развиват подобна инфраструктура – и Русия, и Китай имат свои тайни военни лаборатории. Съветският съюз например поддържа десетилетия наред програма за биологично оръжие с мащаб на „Манхатънски проект“ – до края на 80-те години 70 000 съветски учени работят по биооръжия, с капацитет да произвеждат стотици килограми антракс и чума седмично[4]. Това показва, че големите държави са готови да нарушават международните конвенции (като Конвенцията за забрана на биологичното оръжие от 1972 г.) и тайно да разработват опасни патогени. Според публични данни само САЩ са блокирали вече 20 години опитите към Конвенцията да се изгради механизъм за проверки и инспекции на биолабораториите, отказвайки международен достъп както до свои, така и до чуждите обекти под техен контрол[5]. Тази липса на прозрачност допълнително засилва опасенията на международната общност относно истинския характер на тези програми.

В обобщение, световната мрежа от военни биолаборатории е факт, подкрепен от редица официални договори и инициативи. Конспирацията обаче твърди, че зад фасадата на „защита от пандемиите“ и „гражданско здравеопазване“ може да се крие тъмна цел. Особено подозрително изглежда концентрацията на такива лаборатории в политически нестабилни страни. Там чуждите военни агенции могат да работят с минимален риск от обществен контрол или разследване – идеална среда за секретни експерименти. Не случайно през 2022 г. руските власти открито заявиха, че една от причините за нахлуването им в Украйна е била „неутрализирането“ на американските биолаборатории на украинска територия, за които Москва твърди, че провеждат опасни експерименти[6]. Макар това да послужи за оправдание в пропагандата, то стъпи върху реалното наличие на поне десетина американски лаборатории в Украйна. В други части на света – от Югоизточна Азия до Африка – също съществуват подобни обекти. Някои източници (преувеличени или не) дори твърдят, че Пентагонът има общо над 400 биолаборатории по света[7], много от които в близост до границите на конкурентни велики сили.

Скрити дейности: биологични оръжия и експерименти с патогени

Официално, изследванията в тези лаборатории са насочени към защита от опасни заболявания, диагностика, разработка на ваксини и др. Те са представяни като „центрове за обществено здраве“ или за борба с биотероризма. Теорията на конспирацията обаче предполага, че паралелно с легитимната дейност може да се провеждат и тайни военни експерименти. По същество това означава разработване на биологични оръжия – патогени, които нарочно да причиняват болести – или пък тестване на въздействието на опасни вируси и бактерии върху хора, животни и околната среда.

Някои от обвиненията са конкретни и стряскащи. Например в Грузия нашумя случаят с лабораторията „Ричард Лугар“ край Тбилиси – модерен център, построен с американски средства. През 2018 г. бивш грузински министър (Игор Гиоргадзе) излиза с твърдения, че в Лабораторията Лугар са провеждани смъртоносни експерименти: по негови данни десетки пациенти в програма за лечение на хепатит тайно са били подложени на неясни процедури и много от тях са починали в един и същи ден[8]. Също така се твърди, че грузински военнослужещи са участвали в експеримент на тази лаборатория и са се заразили с опасната бактерия туларемия при неизяснени обстоятелства[9]. Още по-зловещо, изтекли документи според същите източници показвали, че САЩ събират генетичен материал от кавказкото население, вероятно за създаване на „етническо биоръжие“, насочено към определени народи[10]. Макар грузинските и западни власти да отхвърлиха тези обвинения като дезинформация, самото им съществуване показва какво се подозира, че може да става зад затворените врати на подобни съоръжения.

Подобни истории има и в Украйна. Още от 2014 г. насам, в контекста на конфликта с Русия, проруски медии разгласяват, че американски био-лаборатории в Украйна нарочно причиняват епидемии. Като „улика“ се сочат редица мистериозни огнища на болести в страната. Например, през януари 2016 г. в Харков – град, където се намира една от Пентагонските лаборатории – избухва внезапна смъртоносна инфекция: 20 украински войници умират в рамките на два дни от грипоподобен вирус, а над 200 други са хоспитализирани[11]. До март 2016 г. общият брой починали от този щам (оказал се свински грип H1N1) в Украйна достига 364 души[12]. Украинското правителство тогава не разгласява веднага случая, което поражда слухове. Донбаските бунтовници директно обвиняват харковската лаборатория, че „е изпуснала смъртоносния вирус“[13]. На следващата година в същия район възниква и епидемия от хепатит A, разпространяваща се необичайно бързо. Властите в град Миколаев дори започват разследване за умишлено заразяване с вирус – т.е. разглеждат версия за биосаботаж[14]. В края на 2017 г. в Харков има нов взрив на хепатит А, като вирусът е изолиран във водопреносната мрежа (т.е. замърсена питейна вода)[15]. Любопитен факт е, че местни коментатори отбелязват как „странно съвпадение“ е наличието на американска биолаборатория именно в Харков – същата, която година по-рано беше замесена в смъртоносния грип. Това лесно води до извод в конспиративен стил: възможно ли е тези лаборатории да провеждат тайно опити с патогени, които понякога „изтичат“ и заразяват населението?

Доклади и изследвания, критични към американските лаборатории, посочват и други притеснителни факти. В споменатата публикация на Ján Lakota (2022) се отбелязва, че в обектите около Русия се работи с изключително опасни причинители – включително чума, туларемия, хеморагични трески, коронавируси – а в казахстанска лаборатория дори се правят експерименти за възстановяване на генома на бубонната чума, предизвикала „Черната смърт“ през XIV век[16]. Също така има сведения за „странни“ огнища на болести сред хора и животни, както и поява на нетипични насекоми (комари, мухи, прилепи и др.) около тези лаборатории[17]. Такова струпване на биологични аномалии поражда подозрение, че не винаги се спазват нужните мерки за биосигурност или дори нарочно се провеждат полеви изпитания – например изпускане на комари, пренасящи заболявания, за да се тества разпространението. (Руското министерство на отбраната през 2018 г. директно обвини Лабораторията Лугар, че изучава насекоми като средство за разпръскване на патогени във въздуха[18].)

Друга дейност, която буди тревога, е т.нар. „повишаване на функцията“ (gain-of-function) при вирусите – изследвания, които целенасочено правят даден вирус по-заразен или по-смъртоносен, уж за да се прецени потенциалната му опасност. Такива експерименти наистина са правени в мирновременни условия: например вирусът MERS-CoV (близък до SARS) е бил инженерно модифициран в американски лаборатории заедно с щамове на грип и ТОРС, докато Пентагонът ги е изследвал[19]. През 2014 г. президентът Обама дори налага мораториум върху федералното финансиране на подобни рискови изследвания, признавайки тяхната двойнствена природа – но през 2017 г. забраната е вдигната и проектите продължават[20]. С други думи, създаването на по-опасни патогени в лаборатория не е фантастика, а реалност – въпросът е с каква цел се прави. Привържениците на конспирацията смятат, че под прикритието на „защита от бъдещи пандемии“ всъщност може да се разработват нови щамове, които след това умишлено да бъдат изпуснати или използвани.

Не бива да се забравя, че историята познава ужасяващи тайни експерименти с биологични агенти, провеждани от държавни организации. Например, в края на 40-те години американски лекари извършват опити в Гватемала, при които над 1300 души (включително затворници, военнослужещи, психично болни и дори сираци) са инфектирани умишлено със сифилис и гонорея, без тяхно знание или съгласие[21]. Десетки умират вследствие на тези жестоки тестове. През 2010 г. правителството на САЩ официално се извинява за този случай, който Гватемала заклейми като „престъпление срещу човечеството“[22]. По време на Студената война и други държави провеждат секретни биологични изпитания – например съветският КГБ разпространява дезинформация, че вирусът на СПИН е американско биоръжие, но и самият СССР прикрива големи инциденти като изтичането на антракс в Свердловск през 1979 г. (първоначално представено като естествена епидемия). Тези примери показват, че безскрупулни експерименти с патогени са се случвали и преди, което прави по-лесно за мнозина да повярват, че може да се случват и днес – макар и в по-модерна и прикрита форма.

В крайна сметка, не съществуват публични доказателства, които еднозначно да разкрият „тайна програма за биооръжия“ зад настоящите международни лаборатории. И все пак множеството съвпадения – наличието на военни био-лаборатории там, където избухват необичайни болести; отказът за прозрачност и достъп на външни инспектори; миналите случаи на нечовешки опити – всички те добавят пластове правдоподобност към конспиративната теория. Както отбелязва един анализ, подобни твърдения може да са спекулации, но са „обилно документирани“ с на пръв поглед реални договори, съвпоставяне на епидемии и извадки от публични архиви – което им придава привидна сериозност, независимо че няма твърди доказателства[23]. С други думи, ако една глобална схема за създаване на епидемии чрез тайни лаборатории наистина съществува, то описаните по-горе факти биха били точно очакваните нейни проявления.

Кой би стоял зад подобна схема?

Ако приемем конспирацията за вярна, неизбежно възниква въпросът: Кой има ресурсите и мотивите да организира толкова мащабна и зловеща операция? От изложеното дотук могат да се очертаят няколко основни заподозрени или участници в такъв сценарий:

Военни агенции и разузнавателни служби на свръхдържави: На първо място, това биха били органи като Пентагона (САЩ) или подобни структури в други велики сили, които разполагат с мрежата от лаборатории и кадри. Именно американското военно ведомство (чрез Агенцията за намаляване на заплахите DTRA) финансира биолабораториите в Украйна, Грузия, Казахстан и пр. Изтекли документи показват, че персоналът на САЩ, работещ в украинските лаборатории, има дипломатически имунитет, което допълнително засекретява дейността им[24][25]. Такъв статут биха получили само хора, свързани с държавни (военни) мисии. В една конспиративна интерпретация, това са „био-военни учени под дипломатическо прикритие“, които изпълняват тайни задачи в чужбина – формулата звучи като излязла от шпионски трилър, но всъщност точно така е структуриран Science and Technology Center in Ukraine (STCU), финансиран от САЩ, който на хартия се занимава с преквалификация на бивши съветски учени[25]. В една реална конспирация тези хора биха били оперативният гръбнак, разработващ новите патогени или провеждащ полеви експерименти.

Частни изпълнители и фармацевтични компании: Често военните възлагат рискови дейности на частни компании-подизпълнители, което усложнява отговорността и следите. В случая с Украйна, известно е, че поне три американски фирми оперират тамошните биолаборатории по договор с DTRA – това са Black & Veatch Special Projects Corp., Metabiota и Southern Research Institute. Например, Black & Veatch е получила над $198 млн. от Пентагона за изграждане и управление на лаборатории в Украйна (и други страни)[26]. Metabiota (свързвана и с инвеститори като Хънтър Байдън в медийни слухове) има договор за $18 млн. за проекти в Грузия и Украйна[27]. Southern Research Institute пък е стара отбранителна фирма, участвала още през 50-те и 60-те години в американската програма за биологично оръжие – тази компания продължава да работи като подизпълнител в Украйна от 2008 г. насам[28][29]. В един заговорен сценарий, подобни фирми биха били идеалното прикритие за печалба: разработват опасни патогени по поръчка на военните, а после продават решенията (ваксини, противоотрови) на правителствата. Още по-набиваща се е ролята на фармацевтичните гиганти – така наречената „Голяма фарма“. Ако някой има финансова изгода от пандемии и масово разболяване, това са производителите на лекарства и ваксини. Данните показват, че по време of скорошната COVID-19 пандемия фармацевтичните компании отчетоха безпрецедентни печалби. Например, Pfizer генерира над \$36 млрд. приходи само от своята COVID-ваксина през 2021 г.[30], което допринесе за удвояване на годишните ѝ приходи спрямо предходната година. Moderna, BioNTech и др. също спечелиха десетки милиарди. В очите на конспиратиците това е ясен стимул: ако тайно разработиш и „изпуснеш“ един вирус, а след това предложиш спасителната ваксина или лек, можеш да спечелиш колосални суми. Разбира се, отворено да се заяви подобно нещо е невъзможно – но чрез сложна мрежа от договори, подизпълнители и „изследователски програми“ една нечиста симбиоза между военните и фармацевтичния сектор е мислима. Впрочем, сливането на военно и частно присъствие в украинските био-обекти е факт – Metabiota и Black & Veatch формално са комерсиални компании, но работят по военни биопрограми. Следователно, ако тайно се творят болести за печалба, комбинацията от държавен ресурс и корпоративна алчност би била двигателят на такъв заговор.

Политици и глобални елити: Някои от по-крайните версии на конспирацията намесват идеята за „сенчести глобални играчи“, които дирижират тези процеси в своя изгода. Споменават се имена като определени милиардери филантропи (напр. Бил Гейтс често е обект на конспиративни обвинения покрай ваксините), международни организации или дори тайни общества. Макар преки доказателства да липсват, логиката на конспирацията твърди: подобен мащабен план за биологическо въздействие би изисквал политически гръб на най-високо ниво. В подкрепа се привежда фактът, че само правителства могат да осигурят дипломатически имунитет и секретност на такива проекти, както и финансиране от стотици милиони долари. САЩ официално са похарчили над $200 млн. за биолабораториите в Украйна и околните страни[31]. Защо политици биха участвали? Възможният мотив е власт и контрол. Една теория гласи, че чрез периодично предизвикване на здравни кризи, управляващите елити могат по-лесно да налагат извънредни положения, да контролират населението чрез страх и да печелят геополитически дивиденти. Например, ако една страна бъде отслабена от епидемия, нейните противници биха се възползвали. Именно Русия твърди, че американските лаборатории по границите ѝ са насочени да „обезкръвят“ руското население – имало дори абсурдни пропагандни сюжети за украински план да унищожи една трета от руснаците с помощта на тайни биолаборатории[32]. На обратната страна, някои западни конспиративни кръгове обвиняват Китай, че е изпуснал или дори умишлено пуснал вируса на COVID-19, за да отслаби Запада. Така или иначе, идеята за биологична война по тъмен сценарий включва държавни лидери и богатия елит, които преследват своите цели за глобално надмощие.

В тази част виждаме, че всеки участник би имал различна роля: военните – да разработят и разпространят, корпорациите – да предложат лек срещу заплащане, политиците – да капитализират върху страха и да разширят влиянието си. Макар да звучи като сюжет на филм, в реалността много от елементите са налице. Например, известен е случаят от 2009 г., когато фармацевтични лобисти нагнетиха страх от свинския грип, сключиха договори за милиарди за ваксини, а после се оказа, че епидемията е по-лека от прогнозираното – доверието на обществеността бе подкопано. Тези прецеденти карат хората да се питат: „Ами ако някой умишлено ръководи тази игра на страх и спасение?“

Вероятните цели и мотиви – печалба, влияние, контрол

След като очертахме кой и как би могъл да изпълнява подобен заговор, нека обобщим защо би го правил – какви крайни цели биха се преследвали. Конспиративната теория посочва няколко основни мотива:

Финансова печалба: Това е може би най-приземеният и правдоподобен мотив. Здравната индустрия е гигантски бизнес, а болестите – за съжаление – са печеливши. Ако една фармацевтична компания или група инвеститори успее да създаде проблем (епидемия) и после да достави решението (ваксина, лекарство), печалбите са гарантирани. Както споменахме, само от една пандемия печалбите се измерват в десетки милиарди[30]. Така че „създай проблема и продай решението“ е циничната формула, която конспирацията предполага. Това може да се осъществи с тайно сътрудничество между военни изследователи (които да създадат или селектират нужния патоген) и фармацевти (които предварително да имат готов препарат). Неслучайно в Русия един „военен експерт“ заявява по телевизията: „Ще видим срещу кого е насочен коронавирусът – може да е изгоден за американските корпорации, разработващи такива болести за печалба“, като същият твърди, че САЩ имали 400 военни биолаборатории по света[33]. Това изказване ясно отразява как в подобни наративи мотивът за печалба се счита движещ.

Геополитическо влияние и оръжие срещу врагове: Биологичното оръжие може да бъде средство за подриване на цели държави или региони без да се води открита война. Една епидемия може да срине икономиката, да дестабилизира обществото и дори да пренасочи политическия курс на дадена страна. Ако вярваме на разкритията от руската страна, публикувани през 2022 г., американските лаборатории в Украйна са работили по патогени, „особено опасни за славянската раса“, събирайки генетични проби от местни жители[34]. Целта – според руски представители – била създаване на биологично оръжие, което селективно да поразява руското население. Макар това да звучи като научна фантастика (и е отхвърлено от експертите като неефективно засега), самият факт, че големи държави се обвиняват взаимно в подобни планове е показателен. Вероятно истината, ако има такава, е по-прозаична: биологичните изследвания могат да дадат военно превъзходство – например ваксина за своята армия срещу патоген, който врагът няма да може да спре. Или „двойна употреба“: уж защитна изследователска програма, която лесно може да премине в настъпателна при нужда. Знаем, че САЩ и СССР и двата са мислили в тези категории през 20 век; няма гаранция, че апетитът е изчезнал и днес, особено с напредъка на генетиката. Следователно, една цел би била създаване на ново поколение биологично оръжие за бъдещи конфликти, тествайки го скрито сега. Също така, подкопаването на противник чрез епидемии – макар и забранено – потенциално може да се извърши под прикритие, чрез тези чуждестранни лаборатории, за да има правдоподобно отрицание. Конспирацията предполага, че например вълните от странни вирусни заболявания в България (където грипът „не свършва“ и се появяват нови вируси) може да са тестова площадка или страничен ефект на подобни операции.

Социален контрол и политически ползи: Не на последно място, една глобална здравна криза позволява на правителствата бързо да разширят правомощията си над населението – локдауни, проследяване, ограничаване на събирания, извънредни закони. Някои конспиративни мислители смятат, че елитите целят общество, държано в постоянен страх от нови болести, за да могат по-лесно да го манипулират. Пандемията от COVID-19 даде примери как дори демократични държави наложиха невиждани досега мерки, а технологични компании въведоха системи за масово наблюдение (например проследяващи приложения). В конспиративен план това се тълкува като „генерална репетиция“ за Нов световен ред, където чрез редуващи се изкуствени кризи обществото доброволно предава свободите си в замяна на сигурност. Тази идея е крайната точка на теорията – тотален контрол над населението чрез биологичен страх. Макар да няма конкретни доказателства за подобен заговор, конспиративни сайтове често цитират събития като съвместни учения на глобални лидери (напр. „Event 201“ – симулация на пандемия малко преди COVID-19) като индикация, че пандемията е била планирана. Дори официални лица неволнo дадоха „материал“ – например бившият британски премиер Тони Блеър през 2021 г. призова за „дигитални пропуски“ за ваксинирани и каза, че светът се нуждае от „някаква форма на глобално управление“ в отговор на пандемии. Такива изказвания лесно се вписват в конспиративния разказ за скрити глобални амбиции.

Обобщено, целите на една такава конспирация биха били многопластови: печалби в пари, печалби във власт, елиминиране на конкуренти (било то икономически или геополитически), и установяване на дългосрочен контрол. Дори невероятните твърдения за „депопулация“ – умишлено редуциране на населението – се споменават в някои среди, макар и без никакви доказателства. Идеята, че вирус или ваксина може тайно да причинява стерилитет или да съкращава живота, е крайна хипотеза, но отразява реалния страх на хората от подобна злоупотреба. Всички тези предполагаеми цели – колкото и да са странни или невероятни – всъщност произлизат от едни и същи наблюдения: че здравето и болестите могат да бъдат инструмент на могъщи интереси.

Заслужава да се отбележи, че официално нито една държава не признава участие в нещо подобно, а експерти по биооръжия изтъкват, че пускането на зараза е изключително рисковано (може да излезе извън контрол, да удари и своите)[35]. Но конспиративната теория контрира: ако някой е достатъчно безскрупулен и убеден, че може да се защити (например чрез ваксина за своето население), той би могъл да рискува.

Заключение

В горното изложение разгледахме в дълбочина една притеснителна конспиративна теория – тази за тайно създаване и разпространение of болести чрез мрежа от биологични лаборатории по света. Видяхме, че макар преки доказателства да липсват, има множество косвени факти и събития, които подхранват подобни вярвания. Реално съществува глобална инфраструктура от военни био-лаборатории, финансирани основно от САЩ, включително в страни близо до България. Дейността им на книга е защитна, но е забулена в секретност – което естествено поражда въпроси „какво ли става вътре?“. Отделно, исторически прецеденти като секретните експерименти с инфекции върху нищо неподозиращи хора (Гватемала 1946-48, Таскиги 1932-72 и др.) доказват, че правителства и учени са прекрачвали моралните граници преди. Това не значи автоматично, че днес се създават вируси по поръчка, но за мнозина то означава, че не бива да бъдем наивни.

Съпоставянето на факти – местонахождение на лаборатории и огнища на болести, внезапни мистериозни епидемии, документи за съмнителни проекти, гигантски финансови интереси – рисува една възможна картина на тази конспирация, ако приемем, че тя е реална. В тази хипотетична картина военни учени в тайни комплекси разработват патогени, частни компании и свързани лица печелят от лековете, а могъщи кръгове трупат още богатство и власт на гърба на глобалния страх. Целта може да е толкова цинична, колкото „повече пари“, или толкова макиавелистична, колкото „господство чрез хаос“.

Важно е да подчертаем, че към днешна дата официалният консенсус от учени, лекари и международни наблюдатели е, че няма доказателства за съществуването на глобална конспирация за биологични оръжия под прикритието на здравни лаборатории[36]. Много от слуховете (като тези за украинските лаборатории) бяха оборени като дезинформация, често разпространявана с политически цели. Въпреки това, нашето „разследване“ по-горе изследва защо толкова хора по света все пак вярват в тази теория – защото тя стъпва върху реални съмнения и факти, които изискват прозрачност и отговори.

От гледна точка на методологията, следващата стъпка за търсещите истината би била проверка на изнесените тук твърдения: например журналистически разследвания за конкретни случаи (смъртните случаи в Грузия и Украйна, договорите с частни изпълнители, съдържанието на експериментите). Международни инспекции на тези лаборатории под егидата на ООН биха внесли яснота – но, както видяхме, такава проверка досега се блокира[5].

Дали всички тези страхове са плод на съвпадения и пропаганда, или има зрънце истина зад пушилката? Засега окончателен отговор няма. Конспирацията обаче постига едно: тя насочва вниманието към непрозрачността и опасностите на изследванията с патогени. В свят, където една лабораторна авария може да доведе до глобална катастрофа, обществата имат право да искат отчетност. Дим без огън може и да има, но предпазливостта изисква да се уверим дали някъде не тлее искра. Към момента имаме много дим – под формата на слухове, съмнителни съвпадения и исторически грехове – и само чрез упорито разследване и прозрачност може да разберем дали зад него гори огън на истина, или всичко е една сложна илюзия.

Източници:

Изявление на говорителя Джао Лицзян (КНР) за броя на американските биолаборатории в чужбина[37]

Независим анализ за военните лаборатории на САЩ в постсъветското пространство[2][16][17]

Митдектор (Грузия) – списък с разпространени обвинения срещу Лаборатория Лугар[38][10]

TheAltWorld – разследване на Д. Гайтанджиева за съмнителни епидемии в Украйна[11][14]

EUvsDisinfo – цитат от изслушване на Виктория Нуланд за украинските био-лаборатории[39]; справка за конспиративни твърдения (470+ биолаборатории, етнически оръжия, „епидемии по желание“)[7]

Factcheck.bg – описание на твърденията за експерименти с български войници (по Гайтанджиева)[40]

Pfizer 2021 Annual Report – финансови данни за приходите от ваксини (Comirnaty)[30]

Wikipedia – исторически случаи на тайни експерименти (Гватемалският сифилис експеримент)[21]

Le Monde (25.03.2022) – анализ на конспирациите около американските лаборатории в Украйна[4][23]

[1] [5] [37] China urges U.S. to release details of bio-labs in Ukraine-Xinhua

[2] [16] [17] [18] (PDF) U.S. Biowarfare Labs in Post-Soviet States

[3] [11] [12] [13] [14] [15] [19] [20] [24] [25] [26] [27] [28] [29] [31] The Pentagon Bio-weapons - TheAltWorld

[4] [23] [35] [36] Behind the conspiracy theory on American labs in Ukraine

[6] [40] Не, Пентагонът не прави биоексперименти с български войници - Factcheck.bg

[7] [32] [34] [39] Disinfo: Victoria Nuland and a Ukrainian terrorist admitted that Ukraine is developing biological weapons

[8] [9] [10] [38] Five False Allegations Against Richard Lugar Laboratory Of Tbilisi | Mythdetector.com

[21] [22] Guatemala syphilis experiments - Wikipedia

[30] Pfizer’s financial performance in 2021 | Pfizer 2021 Annual Report

[33] A US-funded lab in Tbilisi, Georgia fights COVID-19 — and Russian disinformation - Coda Story