Сигурността на държавата – институции, закони и реалност
Въведение
Сигурността е първата и последна гаранция за съществуването на една държава. Тя е като корените на дърво – невидими, но ако отслабнат, дървото пада при първата буря. Армията, полицията, разузнаването и съдът не са просто институции – те са нервната система на обществото. В различните държави моделите са различни, но навсякъде въпросът е един: чия сигурност пазят службите – на държавата и народа, или на властта и нейните покровители?
Светът – различни пътища към сигурността
- САЩ: най-силната армия и най-широката разузнавателна мрежа; действа глобално и често на ръба на закона.
- Русия: централизация на властта, където службите са продължение на политическата воля.
- Израел: оцеляването като постоянна задача, разузнаването като първа линия.
- Китай: сигурност чрез контрол – партията над закона.
- Германия: сигурност под върховенството на закона – уроци от миналото.
Всеки модел има своите успехи и провали, но всички показват едно: институциите за сигурност са отражение на политическия ред и ценностите на обществото.
България – институции без гръбнак
ДАНС – формално страж, реално инструмент
Държавна агенция „Национална сигурност“ бе създадена, за да бъде българското ФБР или ФСБ – централна структура, която да пази държавата от шпионаж, тероризъм, корупция и подривни мрежи. На хартия тя е „първичната“ институция за вътрешна сигурност. На практика обаче често се превръща в политическа бухалка – не инструмент на закона, а на властта.
Когато ДАНС вместо да разобличава олигарси, пази техните интереси; когато вместо да спира чужди влияния, ги обслужва; когато вместо да пази народа от терор и престъпност, се използва за подслушване на опозицията – тогава агенцията престава да бъде национална сигурност и се превръща в национална заплаха.
Веригата на безнаказаност
У нас веригата е обърната: разузнаване → укриване → прокурорски чадър → политическа сделка → забрава. Така „враговете на народа“ не са разобличени, а защитени. Службите, вместо да ловят мрежите на корупцията, ги поддържат живи – като паразит, който не убива тялото, защото сам се храни от него.
Проблемът с „тайната държава“
България няма „дълбока държава“ в смисъла на мощна скрита йерархия. Има по-лошо – разкъсана и зависима държава, в която отделни мрежи от бизнесмени, политици и служители използват институциите като свой личен апарат. Властта се мени, но схемата остава – всеки търси да превземе ДАНС, МВР и прокуратурата, за да удари противниците си и да прикрие своите.
Защо това е смъртоносно за държавата
- Първо, защото обезсмисля закона. Ако службата е бухалка, а не страж, законът става фасада.
- Второ, защото убива доверието. Гражданинът не вярва, че държавата го пази; вярва, че тя пази някого от него.
- Трето, защото държавата се разлага отвътре. Сигурността не е просто оръжие и техника, а морална легитимност. Когато тя изчезне, армията е малка, полицията – демотивирана, а службите – компрометирани.
Какво е нужно
1. Истинска верига на отговорността
Вместо да се крие информация и да се търгува с влияния, трябва ясна и неизбежна последователност: разузнаване → разследване → прокуратура → съд → конфискация. Няма нищо по-опасно от информация, която остава заключена в чекмедже, докато престъпникът става политик или медиен собственик.
2. Професионална независимост
Ръководствата на ДАНС, МВР и прокуратурата не могат да бъдат партийни назначения. Те трябва да бъдат избирани по прозрачни процедури, с фиксирани мандати и ясни критерии – опит, морал, професионализъм.
3. Светлина вместо тайна
Сигурността не е оправдание за мълчание. Секретността е нужна за операции, но не и за резултати. Обществото има право да знае колко дела са започнати, колко са стигнали до съд и колко завършват с присъди.
4. Финансово разузнаване с остри зъби
Корупцията в България е икономическа, не само политическа. Без пълно проследяване на парите и собствеността, олигарсите остават недосегаеми. Тук трябва да има най-бърза реакция – замразяване на активи, прозрачност на бенефициерите, международно сътрудничество.
Заключение
В големите държави сигурността е сила, контрол или върховенство на закона. В България тя твърде често е фасада – институции с емблеми и униформи, но без гръбнак. Когато службите са бухалка в ръцете на властта, държавата става беззащитна пред олигарси, чужди влияния и престъпност.
Истинската сигурност не е в тайните разправи, нито в подслушванията на опозицията. Тя е в справедливата и неизбежна отговорност – за всеки, без изключение.
Ако България иска да оцелее като държава, трябва да превърне ДАНС и останалите служби от бухалка в щит. Щит, който пази гражданите, а не властта.