Световни демографски тенденции и миграция до 2050 г.
Глобални прогнози
Според прогнози на ООН световното население ще расте предимно в развиващите се региони. Към 2050 г. то ще надхвърли 9.5–10 млрд. души, като най-бърз ръст се очаква в Африка. Например населението на Африка (понастоящем ~1.5 млрд.) се очаква да се удвои (до 2.7–3.7 млрд.) към 2070 г. За разлика от това, населението на Европа вече намалява, а в Азия се очаква застой или слабо намаление след 2050 г.
Международните миграционни потоци остават относително малък дял от световната популация – едва ~3.6% (≈281 млн. души през 2020). Причем по-голямата част от мигрантите живеят в Европа (31%) и Азия (31%), докато Африка, въпреки демографския си взрив, е дом на едва 9% от световните мигранти.
Европа: демография, застаряване и миграция
Евростат прогнозират, че населението на ЕС (27 държави) ще е около 446–453 милиона през 2020–2050 г. Основният демографски феномен е застаряването: делът на хората над 65 г. в ЕС ще достигне ~30% до 2050 г., с по-малко от 2 работещи (15–64 г.) на един пенсионер. В този контекст трудоспособното население непрекъснато намалява: прогнозират се дефицит от ~44 млн. работници (ЕС+Великобритания) към 2050 без по-голяма миграция.
Миграционната картина се променя плавно: към 2024 г. чуждестранно родените в ЕС са едва 9.9% от населението (44.7 млн. души), като повечето са концентрирани в няколко държави (Германия, Франция, Испания, Италия). В Източна Европа делът остава под 5% (напр. България 3.3%). Новите мигранти съставляват най-вече работна ръка и търсещи убежище; те смекчават демографската криза на ЕС, но също поставят предизвикателства по интеграция.
България до 2050: демографска криза и миграция
България е във високо демографско натоварване. Населението е спаднало от 8.98 млн (1987) до ~6.8 млн (2024) – спад 27.5% за 37 години. От 1990 насам раждаемостта е под смъртността, а възрастовата структура се влошава – над 60 г. вече са 23% от населението (2022). Прогнозите са драматични: при запазване на тенденциите населението би спаднало до около 5.39 млн към 2050 и дори до ~5.02 млн към 2070.
Голямата причина е емиграцията: икономически активни българи са намалели с ~900 хил. (19%) само за едно поколение. Мигрантският принос е малък – чуждестранно родените са само 3.3% от населението (2022). През 2022 г. България е издала едва ~7 900 дългосрочни разрешителни за нови мигранти, докато около 91 хил. българи са емигрирали в страни от ОИСР. Това води до още по-голям демографски натиск.
Извод
До 2050 г. глобалният растеж на населението ще е концентриран в Африка и част от Азия, докато Европа и България ще продължат да остаряват. За България това означава продължаващ спад на населението и нарастващ демографски натиск. Европа също ще е в условия на демографско свиване и нужда от миграция за попълване на пазара на труда. Единственият реалистичен изход е прецизирана политика: стриктно охранени граници и ясни правила за мигрантите, комбинирани с дългосрочна национална демографска стратегия (стимули за раждаемост, интеграция и подкрепа за младите семейства).