Под прикритието на „борба с монополите“: новите правомощия на КЗК и старата истина за властта

Въведение

Парламентът прие в края на октомври 2025 г. серия от промени в Закона за защита на конкуренцията, представени като мерки срещу монополите и картелите[1]. Управляващото мнозинство (ГЕРБ, БСП, ИТН) с подкрепата на ДПС-„Ново начало“ прокара поправките, които значително разширяват правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)[2]. Официално целта е „подобряване на пазарната среда“ чрез въвеждане на европейски стандарти и изпълнение на препоръки на ОИСР[3][4]. Критиците обаче предупреждават, че зад лозунга за „борба с монополите“ се крие нова институционална концентрация на власт и риск от превръщане на регулатора в инструмент за натиск върху бизнеса[1]. Дебатите в Народното събрание бяха остри: опозицията говори за „свръхправомощия“ и „бухалка“, а управляващите уверяваха, че просто привеждат закона в съответствие с европейските норми[5].

Същност на промените

Новият закон въвежда редица нови правомощия и процедури за КЗК. Основните изменения включват:

Проверки на място при секторни анализи: КЗК вече може да провежда внезапни инспекции (т.нар. dawn raids) дори когато само изготвя секторен анализ, а не разследва конкретно нарушение[6]. Това досега бе възможно единствено при разследвания на картели. Условието е да има предварително разрешение от Административния съд – София област, подлежащо на контрол от ВАС[6].

Външни експерти в разследванията: Позволява се включване на външни специалисти в екипите на КЗК за конкретни производства и проверки. По настояване на опозицията бе уточнено, че при проверки на място външните експерти ще са само IT специалисти с технически функции (напр. компютърни експерти)[7]. Това ограничение цели да предотврати участие на външни лица в същинската разследваща дейност.

Споразумения при разкрити картели: Въвежда се нова процедура (leniency програма), при която ответна страна, готова да признае участие в картел, може да сключи споразумение с комисията[8]. Очаква се това да ускори производствата и да насърчи разкаяни участници да съдействат на разследването срещу по-леки санкции.

Механизъм „call-in“ за сливания: КЗК получава право до 6 месеца след дадена корпоративна сделка да изисква уведомление и да я преразгледа, ако има съмнения и ако общият оборот на участващите компании надхвърля 25 млн. лв.[9]. Тази т.нар. ex-post проверка на вече осъществени концентрации цели да запълни пропуски при сделки, избегнали предварителен контрол.

Достъп до трафични данни от телекоми: С измененията КЗК ще може при нужда да получава от телекомуникационните оператори определени данни за целите на разследвания по закона[10]. След сериозни критики първоначалният текст бе стеснен – достъпът ще е само до интернет-трафични данни, свързани с IP адреси (кога, откъде и колко време е осъществена връзка)[10]. Целта, според вносителите, е разкриване на свързаност между уж конкурентни фирми – например ако участници в обществена поръчка подават оферти от един и същи IP адрес, това би индикирало прикрито общуване или общ собственик[11].

Драстично по-високи глоби за нелоялни търговски практики: При установени нарушения във веригата на доставки на селскостопански и храни КЗК вече ще налага имуществена санкция до 10% от годишния оборот на нарушителя[12]. Досега в закона имаше фиксиран таван от 300 000 лв., който често е пренебрежимо малък за големите търговски вериги. Новият максимален размер на глобите многократно увеличава финансовия залог и има за цел да има по-силен възпиращ ефект. Предвиден е преходен период от 3 месеца след обнародване на закона, през който засегнатите фирми трябва да приведат отношенията си в съответствие с измененията[13].

В мотивите си вносителите изтъкват, че тези промени повишават прозрачността и бързината в работата на КЗК, намаляват административната тежест за бизнеса и дават допълнителни гаранции за ефективност на регулатора[4][14]. Правителството твърди, че така комисията влиза в крак с европейските изисквания и препоръките на ОИСР за модерно антимонополно законодателство[3].

Опасенията обаче са значителни. Още при дебатите депутати от различни групи алармираха, че новите правомощия се дават без достатъчно ясни критерии и защитни механизми. „Този законопроект дава свръхправомощия на КЗК, а най-голямата слабост е, че те не са обвързани с обективни критерии, а със съмнения. Имат ли съмнения, могат и да направят проверки на място“, предупреди депутатът Мартин Димитров (ПП-ДБ)[15]. По сходен начин Борис Аладжов от “Възраждане” отбеляза, че „действията на КЗК лесно могат да се използват като бухалка срещу съответни компании“[16]. С други думи – законът залага значителна дискреция на комисията, която при недобросъвестно прилагане би могла да се изроди в произвол.

Контекст и повторение на модела

Промените в Закона за конкуренцията не се случват във вакуум, а напомнят за един установен модел в новата ни история. Под благовиден предлог – борба с обществен порок – се създава “суперинституция” с извънредни правомощия, която обаче бързо бива овладяна политически и използвана като инструмент за натиск. Настоящият случай поражда аналогии най-вече с Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).

КПКОНПИ бе учредена през 2018 г. с обещание за безкомпромисна битка с корупцията по високите етажи. Вместо това, комисията така и не оправда гръмките очаквания – масово ѝ се приписваше роля повече на “Бухалка”, отколкото на реален борец с пороците. Още при създаването си тя е била замислена да служи като политически инструмент: „КПКОНПИ беше замислена като бухалка още в началото“, изтъква бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров[17]. Комисията натрупа сериозен бюджет и широки пълномощия, но резултатите ѝ бяха нищожни – не успя да разкрие и да предаде на съд нито един значим случай на корупция, докато междувременно периодично бе обвинявана, че се използва избирателно срещу неудобни лица. Опозиционни партии открито заявяваха, че КПКОНПИ е “политическа бухалка, а не боец с корупцията” и че комисията е била употребявана за поръчкови удари[18]. Стигна се дотам, че през 2025 г. дори самите партии, които я бяха подкрепяли, заговориха за закриването ѝ като “чудовище”, излязло от контрол[19][20].

Сходна е логиката и сега: КЗК получава правомощия на разследващ орган, които я приближават до функции на икономическа полиция или прокурор – без обаче да носи отговорността и контрола, присъщи на прокуратурата. Депутат от партия „Величие“ образно описа овластената комисия като „нещо като икономическа прокуратура, икономическа полиция, която обаче не носи отговорностите като прокуратурата“[21]. Аналогията с КПКОНПИ се налага и от чисто политическата динамика: едно пламенно мнозинство (включващо емблематични фигури като Бойко Борисов и Делян Пеевски) назначава свой човек начело на новата комисия, после светкавично обезпечава тази институция с почти неограничени инструменти за вмешателство. Новият председател на КЗК Росен Карадимов – избран с гласовете на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС – открито лобираше за разширяване на правомощията на комисията и получи явната подкрепа на партийните лидери за това[22]. Сега, след приемането на закона, комисията на Карадимов на практика разполага с правомощия, каквито малцина регулатори у нас са имали.

Мнозина анализатори виждат в тези процеси повторение на вече позната схема – овладяване на независим уж орган и превръщането му в още един лост за политико-икономически контрол. В този смисъл, предупрежденията за „златна бухалка“ не са пресилени. „Това превръща КЗК в една истински силна бухалка“, заяви депутатът Даниел Лорер при окончателното гласуване[23]. Той и колегите му изразиха съжаление, че толкова важни промени се приемат без задълбочено обществено обсъждане – при все че са способни да променят цялата бизнес среда и балансите в икономиката ни.

Икономически последствия

Разширяването на правомощията на КЗК няма да остане без последствия за пазара, инвеститорите и бизнес климата в България. Дори при най-добронамерено прилагане, новите инструменти биха създали притеснения у легитимния бизнес – а при злоупотреба биха имали направо разрушителен ефект върху свободната конкуренция, която уж трябва да защитават.

На първо място, несигурността за компаниите значително нараства. Вече всяко предприятие – дори да не е нарушител – може да попадне под внезапна проверка на КЗК по неясен повод. Достатъчно е комисията да стартира “секторен анализ” в бранша, за да придобие право да влезе физически в офисите на фирмите, да изземва документи и сървъри. „Целият бизнес в България утре може с великия секторен анализ да му влязат в офисите“, предупреждава депутатът Явор Божанков[24]. Подобна перспектива действа смразяващо – особено ако няма гаранция, че проверките ще се базират на обективни критерии, а не на субективни “съмнения” или, по-лошо, на политически стимули[25].

По-високите глоби също са нож с две остриета. От една страна, крупните санкции (до 10% от оборота) могат да дисциплинират големите играчи, които злоупотребяват с по-слабите си партньори. Но от друга, непропорционалните наказания при неясни дефиниции крият риск от произвол. Самият диапазон е огромен – за верига с 1.5 млрд. лв. оборот глобата може да варира от няколко хиляди до 150 млн. лв.[26]. „Да се дава такова право с такъв голям марш също е свръхправомощие на КЗК и рисков фактор“, изтъква Мартин Димитров[27]. Ако липсва прозрачна методика, толкова разтегливи санкции създават корупционна възможност – натисканият от проверка бизнес може да бъде скланян да се “спазари” за по-малка глоба или изобщо за избягване на обвинения, което подкопава самата идея за справедлив контрол.

Промяната при контрола на сливанията също води до несигурност за инвеститорите. Досега, ако една сделка не подлежеше на задължително уведомление (поради недостигане на праговете), компаниите можеха спокойно да я финализират. С новия “call-in” механизъм над тях виси 6-месечна заплаха ключовата им сделка да бъде ревизирана и дори развалена със задна дата[9]. Това несъмнено би влошило инвестиционния климат – всеки стратегически инвеститор ще калкулира допълнителен риск при придобивания в България, а някои могат изцяло да се откажат, обезкуражени от регулаторната непредвидимост.

Важен е и въпросът с достъпа до телекомуникационни данни. Макар ограничен до IP-трафик, самият факт, че антимонополният орган ще черпи данни от телекоми, навежда на притеснения за наблюдение и потенциално нарушение на поверителност. Злоупотреба с тази възможност – например следене на комуникациите на нежелани конкуренти или политически опоненти под предлог “разследване на картел” – би била тежък удар по доверието в институциите. Бизнес среда, в която фирмите се страхуват, че всяко тяхно електронно взаимодействие може да бъде проследено от държавата, трудно може да се нарече свободна или привлекателна за нови участници.

Всичко това сочи, че ефектът върху бизнес климата може да се окаже негативен. Вместо да насърчи честната конкуренция, законът рискува да задълбочи разделението на “наши” и “ваши” в икономиката – послушните спрямо властта компании да чувстват протекция, а независимите и чуждестранните инвеститори – да действат предпазливо или изобщо да избягват българския пазар. Свръхмощният регулатор може да отблъсне инвестиции, ако не убеди, че работи безпристрастно. Иронично, но крайният резултат от една уж “антимонополна” реформа би могъл да е по-малко конкуренция – чрез затваряне на пазара в полза на определени играчи и обезсърчаване на всички останали.

Засега бизнес организациите реагират предпазливо. Отделни браншови камари изразиха тревога от някои текстове още преди приемането – например търговските вериги протестираха срещу тавана на глобите, а ИТ секторът срещу достъпа до данни. Възможно е президентско вето да забави или преразгледа закона, тъй като темата придоби висока обществена чувствителност[28]. Ако все пак промените влязат в сила без корекции, на дневен ред ще излезе критично въпросът: как да се гарантира, че изключителната власт на КЗК ще се използва отговорно и в обществен интерес, а не за натиск по целесъобразност?

Морална критика

Измамната привлекателност на “силната ръка” на държавата отново поставя изпитания пред моралните устои на управлението. Философски погледнато, случаят с КЗК осветява фундаменталната истина, че институционалният дизайн не може да замести добродетелта на носителите на власт. Законите и регулаторите сами по себе си са неутрални инструменти – чиято истинска роля зависи от намеренията на хората, които ги прилагат. Когато липсва нравствена мяра и почтеност у управляващите, дори най-благородната законова цел може да бъде изкривена до своята противоположност.

В българския политически контекст често страдаме именно от дефицит на добродетел у властимащите. Този дефицит се опитваме да компенсираме с нови и нови контролни органи, комисии, спецструктури – сякаш формулата “повече контрол = повече справедливост” е безпогрешна. Историята обаче сочи обратното. Безотчетната власт развращава, а съсредоточаването на още повече власт в ръцете на неморални или безотговорни фигури води до злоупотреби. Както древните философи са отбелязвали, законовият ред е устойчив само ако управляващите притежават добродетели. В противен случай законът се превръща в празна обвивка – или още по-лошо, в оръжие за легализирана несправедливост.

Даването на свръхправомощия на КЗК би имало смисъл само при условие, че комисията е ръководена от хора с висок морален интегритет, неподкупност и усещане за мисия в обществен интерес. Но когато общественото доверие в тези качества липсва, новите правомощия пораждат страх, а не увереност. Как гражданите да повярват, че КЗК внезапно ще заработи изцяло принципно, при положение че съставът ѝ бе договорен на квотен партиен принцип? За мнозина това е просто поредната “игра на доверие”, обречена да приключи с разочарование – защото проблемът не е в липсата на инструменти, а в липсата на добродетели у тези, които ги държат.

Моралната критика към настоящата ситуация може да се обобщи така: Не институциите създават добродетелни управници, а добродетелните управници създават работещи институции. Ако законодателят истински желаеше защита на конкуренцията, щеше да се погрижи не толкова да даде на КЗК всеобхватна власт, колкото да гарантира нейната независимост, почтен подбор на кадрите ѝ и прозрачност на работата ѝ. Контрол без доверие е рецепта за репресия, не за справедливост. Именно затова у много наблюдатели се поражда морално възмущение – усещането, че ни се пробутва старата тактика: “Дайте ни повече власт, пък ние ви обещаваме да я ползваме за добро.” Обещание, на което обществото вече трудно вярва, защото е било лъгано неведнъж.

Позиция в духа на Евдокрацията

Как би изглеждала защитата на конкуренцията, ако подходим към нея с мисъл за добродетелното управление – т.е. в духа на т.нар. Евдокрация? Понятието „Евдокрация“ предполага власт на доброто управление, основано на добродетели, прозрачност и участие на общността. В този смисъл, вместо да разчитаме на една свръхмощна комисия, бихме могли да стимулираме конкуренцията и пазара чрез саморегулация, отчетност и граждански контрол. Няколко ключови принципа очертават подобен подход:

Прозрачност вместо потайност: Максимално отваряне на данните и процесите. Публичност на методологиите, критериите и решенията на КЗК – така че всеки ход на регулатора да подлежи на обществено наблюдение. Това включва оповестяване на детайлни мотиви при всяка намеса на комисията, публични консултации по важни секторни анализи и реално дебатиране със заинтересованите страни преди финални заключения. Прозрачността е естествен антидот на корупцията – когато всички виждат какво правиш, много по-трудно е да злоупотребиш.

Гилдийна отчетност и саморегулация: Възраждане на идеята за професионални общности (“гилдии”), които сами пазят етичните норми в сектора си. Например, асоциациите на производителите, търговците или работодателите в даден бранш да разработят кодекси за лоялна конкуренция и механизми за взаимна проверка. Тези „гилдии“ биха могли да сигнализират първи за нелоялни практики сред членовете си – преди дори да се стигне до държавна санкция. Ако бизнесът сам участва в изработването на правилата на играта, той има по-силен стимул да ги спазва. Подобна гилдийна отчетност беше характерна за старите търговски камари и занаятчийски сдружения, където честта на занаята е била на висока почит.

Обществени съвети и граждански контрол: Институционализиране на участието на независими експерти, потребителски организации и гражданско общество в надзора над антимонополния регулатор. Например, създаване на Обществен съвет към КЗК, включващ представители на академичната общност, неправителствени организации и бизнеса, който да обсъжда ключови приоритети и да има консултативни правомощия по най-спорните казуси. Този съвет няма да отнема функциите на комисията, но ще внесе допълнителна легитимност и баланс, служейки като „съвест“ на регулатора. Евентуално дори може да се помисли за граждански обзори – периодични публични отчети, на които ръководството на КЗК да отговаря на въпроси на журналисти, експерти и обикновени граждани относно своята дейност. Така ще се изгради една култура на постоянен обществен мониторинг.

Духът на Евдокрацията изисква разпръскване на властта, а не концентрацията ѝ. Вместо да влагаме сляпа надежда в една институция, по-разумно е да създадем мрежа от корективи – където държавният регулатор, бизнесът и обществото се балансират взаимно. Истинската защита на конкуренцията не е в страха от всесилен контролен орган, а в увереността, че правилата са справедливи и се спазват от всички. Тази увереност идва, когато “играта” на пазара е видима за всички играчи и наблюдатели, когато всеки може да подаде сигнал и да получи чуваемост, и когато решенията не се вземат на тъмно от неясно подбудени чиновници, а със знанието и участието на общността.

Финал

В заключение, драмата около новите правомощия на КЗК за пореден път разкрива вечния конфликт между цел и средство във властта. Целта – да има честна конкуренция и да се защити общественият интерес от монополи – е безспорно добра. Средството, което избрахме – да дадем почти неограничена принуда на една комисия, доминирана от политически назначения – буди съмнения и страх. Тук, в личното си размишление, стигам до простата философска истина: свободата и справедливостта не могат да се дарят чрез декрет; те трябва да се осъществяват всекидневно чрез добродетелен нрав и отговорност. Колкото и закони да напишем, колкото и комисии-бухалки да създадем, без етика и добросъвестност у тези, които ги управляват, ще продължим да се въртим в един и същи порочен кръг.

Новият закон за защита на конкуренцията може и да е бил приет „под прикритие“, но поуките от него са явни. Отново се убеждаваме, че формалните реформи – без паралелна културна промяна – раждат двусмислени резултати. От една страна, България ще рапортува пред ЕС и ОИСР, че е „усъвършенствала“ регулатора си. От друга, у дома бизнесът ще шепне със страх дали няма да бъде следващата мишена на въпросния регулатор. Евдокрацията – властта на добродетелите – остава далечен идеал, към който обаче трябва да се стремим. Защото само когато начело застанат хора, водени от съвест, няма да се налага да избираме между силна държава и свободна икономика – тогава двете ще вървят ръка за ръка.

В крайна сметка, конкуренцията – както и справедливостта – най-добре се защищава на светло. Монополите умират от лъчите на прозрачността, а не от ударите на скритите бухалки. Една държава, уверена в доброто управление, не се страхува да сподели контрола с обществото и да се довери на принципите, вместо на силовиците. Това е урокът, който миналото продължава да ни преподава, и който – дай Боже – някой ден ще научим окончателно.

Източници: Парламентът разшири правомощията на КЗК въпреки критиките[1][6][12]; Mediapool.bg – „раздутите правомощия“ на КЗК и опасенията за бухалка[2][29]; BNR – позиции на депутати от ПП-ДБ за рисковете от свръхправомощия[23][25]; Club Z – коментари „златна бухалка“ и детайли за измененията[30][10]; Investor.bg – мотиви на закона и препоръки на ОИСР[4]; Bulgaria On Air – критики към КПКОНПИ като политическа бухалка[18]; News.bg – анализ на Д. Гяуров за замисъла на КПКОНПИ[17].

[1] [3] [6] [7] [8] [10] [12] [15] [16] [21] [22] [25] [26] [27] [28] [30] „Златна бухалка“? Парламентът овласти КЗК с нови правомощия

https://clubz.bg/167042

[2] [9] [11] [13] [29] Управляващите и ДПС-НН раздуха правомощия на КЗК напук на тревогите, че я превръщат в "бухалка" - Mediapool.bg

https://www.mediapool.bg/upravlyavashtite-i-dps-nn-razduha-pravomoshtiya-na-kzk-napuk-na-trevogite-che-ya-prevrashtat-v-buhalka-news376529.html

[4] [14] КЗК ще има повече правомощия при установяване на картелни споразумения - Investor.bg

https://www.investor.bg/a/515-ikonomika-i-makrodanni/421100-kzk-shte-ima-poveche-pravomoshtiya-pri-ustanovyavane-na-kartelni-sporazumeniya

[5] [23] [24] Парламентът прие окончателно промените в Закона за конкуренцията - От деня

https://bnr.bg/horizont/post/102229719

[17] Димо Гяуров: КПКОНПИ беше замислена като бухалка още в началото - News.bg

https://news.bg/politics/dimo-gyaurov-kpkonpi-beshe-zamislena-kato-buhalka-oshte-v-nachaloto.html

[18] "Възраждане": КПКОНПИ е политическа бухалка, а не борец с корупцията - Bgonair

https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/389718-vazrazhdane-kpkonpi-e-politicheska-buhalka-a-ne-borets-s-koruptsiyata

[19] [20] Нито е "на ПП", нито ДПС иска наистина да я закрие. Кой стои зад антикорупционната комисия

https://www.svobodnaevropa.bg/a/antikoruptsionna-komisiya--buhalka-chudovishte/33495782.html