Монополите и картелите в България: играчи, схеми и ефекти
Монополите и картелните споразумения са траен проблем в българската икономика, особено в ключови сектори като храните, горивата, енергетиката и медиите. Малка група от компании и свързани с тях олигарси контролират значителни дялове от пазарите, често чрез скрити договорки или политически гръб. Това води до изкривяване на пазарната логика – цените за потребителите са по-високи, конкуренцията е потискана, а публичните институции нерядко се оказват пасивни или съучастни. По-долу разглеждаме всеки от споменатите сектори, основните играчи и механизмите им на влияние, наличните доказателства за картели и злоупотреби, както и как всичко това рефлектира върху доходите на гражданите и демокрацията в страната.
Хранителна индустрия: от исторически картели до съмнения за скрити договорки
Основни играчи и концентрация: Пазарът на хранителни стоки на дребно е доминиран от няколко големи търговски вериги – международни (например Kaufland, Lidl, Billa, Metro) и местни (Фантастико и др.). Тези вериги концентрират значителна пазарна сила, диктувайки условията на доставчиците и достъпа до потребителите. Макар това по дефиниция да не е незаконно, възникват обществени опасения за картелни практики при ценообразуването на основни храни. В началото на 2023 г. служебното правителство открито обвини големите вериги в „спекула и картел“ заради рязкото поскъпване и дори заговори за държавно ограничаване на надценките. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реагира, като се самосезира и започна разследвания срещу операторите на веригите (Кауфланд, Лидл, Била, Метро, Фантастико, Т Маркет и др.), както и срещу браншови сдружения на производители (млекопреработватели, птицевъди и др.). Председателят на КЗК Юлия Ненкова обаче предупреди, че „картел може да се докаже много трудно“ и призова за търпение.
Доказателства и санкции: В резултат на близо две години проверка, през февруари 2025 г. КЗК обяви, че не е открила доказателства за забранени споразумения между големите хранителни вериги. Анализът на цените показа, че след 2022 г. доставните цени на много продукти (сирене, кашкавал, яйца, месо) значително са нараснали, варирайки между отделните вериги, а печалбите им не са еднакви – някои дори продават определени стоки на загуба. КЗК посочи като основни причини външни фактори – нарушени вериги на доставки заради COVID-19 и войната в Украйна, които повишават цените в цяла Европа. В решението изрично се заключава: “Няма доказателства за наличие на забранено споразумение или съгласувана практика” между търговските вериги.
Това обаче не означава, че в хранителния сектор липсват картелни прецеденти. Напротив, през годините са разкрити и санкционирани няколко картела между производители на хранителни продукти:
Хлебопроизводство: Още през 2008 г. КЗК разкри незаконно договаряне на цените на хляба от страна на браншови сдружения. Две организации – Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите (София) и регионалният съюз в Бургас – бяха глобени за координиране на цените на масовия хляб. Тези сдружения в периода 2002 – 2007 г. многократно с публични изявления насочвали своите членове към синхронно повишаване на цените. През 2010 г. Върховният административен съд окончателно потвърди решението на КЗК за съществуването на този хлебарски картел.
Мляко и млечни продукти: През 2007–2008 г., на фона на драстично поскъпване на сиренето и кашкавала, КЗК се самосезира срещу двете най-големи браншови организации на млекопреработвателите. Разследването установи, че Асоциацията на млекопреработвателите в България и Националната асоциация на млекопреработвателите са съгласували помежду си минимални изкупни цени на суровото мляко и базови цени на млечните продукти – пряко нарушение на антимонополния закон. Двете сдружения бяха санкционирани (съответно 15 хил. и 10 хил. лева), а събраните от КЗК доказателства – включително иззета вътрешна документация – показаха ясно намерение за намеса в ценообразуването. Въведен е бил дори типови договор с единна система от премии и санкции за мандрите, която фактически унифицира изкупните цени – което съдът тълкува като координиране на търговските условия в сектора. И този картел бе потвърден от ВАС с окончателно решение.
Яйца и пилешко месо: Също през 2008 г. КЗК глоби 24 фирми – производители на яйца и бройлери – с общо 293 хил. лв., след като разкри, че чрез Съюза на птицевъдите са били съгласувани цените в бранша. В разгара на лятото на 2007 г. цените на яйцата са се увеличили толкова рязко, че надхвърлят средноевропейските нива – резултат от уговорки между основните производители. Разследването установява регулярни срещи, на които птицевъдите „обменяли чувствителна търговска информация“ и договаряли минимални цени. Лидери в бранша дори публично обявявали конкретни дати и нива, при които цените ще бъдат повишени. Този картел също издържа в съда – през 2010 г. ВАС го потвърди, наред с картелите на пазара на мляко, хляб и олио.
Слънчогледово олио: Пазарът на олио претърпя сходни злоупотреби. В началото на 2008 г. КЗК санкционира 13 производители и търговци на олио с общо близо 2 млн. лева за ценови договорки. Няколко големи компании бяха уличени, че са се споразумели да ограничат конкуренцията и да поддържат изкуствено високи цени на олиото. Макар и част от тези глоби впоследствие да бяха обжалвани и редуцирани, самото наличие на такъв картел бе потвърдено – през 2010 г. съдът също посочи „картели на... слънчогледово олио“ като установени нарушения на конкуренцията.
Механизми на влияние и политически обвързаности: Историческите случаи показват общ модел – браншовите сдружения често служат като платформа за координация между иначе конкуриращи се фирми. Чрез асоциации се разменя ценова информация, отправят се „препоръчителни“ ценови нива към членовете и дори се правят публични изявления с прогнози, които фактически уеднаквяват пазарното поведение. КЗК неведнъж е отбелязвала, че масовото членство на производители в една организация улеснява съглашателството. В същото време, реакцията на институциите е непостоянна. Например, шумно започнатите проверки през 2023 г. имаха и популистки елемент – критици отбелязаха, че КЗК демонстрира активност под обществен натиск, с гръмки акции (вкл. внезапни проверки в офисите на сдруженията). В крайна сметка обаче, регулаторът не откри нарушение и оправда обвинените асоциации на млекопреработвателите и птицевъдите. Това породи въпроси дали акциите не са били по-скоро показни – „демонстративна активност… с популистка насоченост“, както коментира експертен анализ.
Не може да се пренебрегне и ролята на държавата като участник на пазара. Вместо да насърчи конкуренцията, понякога правителството е склонно към ад-хок намеси. Пример е предложението през 2023 г. да се въведе държавен таван на търговската надценка за основни храни. Тази мярка, макар и продиктувана от загриженост за потребителите, бе критикувана като пазарна намеса, която може да доведе до дефицити и изкривяване, без да адресира коренните причини (като ниска продуктивност или зависимост от внос). В крайна сметка тя не бе реализирана, а търговските вериги доброволно обявиха временни промоции на “социална кошница” продукти. Този епизод подчерта трудния баланс между защита на потребителите и спазване на свободната конкуренция.
Влияние върху потребителите: Картелите в хранителния сектор пряко ощетяват домакинствата, тъй като водят до по-високи цени на стоки от първа необходимост. Например, през 2007 г. цената на яйцата скочи драстично над европейските равнища именно заради договорките между производителите. Подобни координирани поскъпвания удрят най-болезнено хората с ниски доходи, за които храната формира голям дял от разходите. Освен това, когато няколко вериги държат лъвския пай от пазара, малките местни магазини изчезват – това ограничава избора на потребителите и мести тежестта върху големите играчи да определят асортимента и цените. Сривът на конкуренцията при производителите пък може да доведе до по-некачествени продукти, тъй като мотивацията за иновации и подобрения намалява, щом няма кой да ви измести от пазара.
Горива: доминация на Лукойл и съмнения за картел на пазара
Доминиращият играч – Лукойл: Петролният сектор в България е класически пример за монополна зависимост. Руският концерн “Лукойл” присъства чрез рафинерията си “Лукойл Нефтохим Бургас” – единствената нефтена рафинерия у нас, която произвежда по-голямата част от горивата за вътрешния пазар. Това поставя компанията в структурно господстващо положение. На практика липсва конкуренция на едро, тъй като всички останали търговци зависят или от покупка на продукция от рафинерията, или от внос, който обаче е затруднен. Проучване на Центъра за изследване на демокрацията отбелязва, че проблемът на пазара на горива „не е толкова картелът, колкото господстващото положение“ – т.е. самата пазарна структура, при която един играч държи ключови активи и диктува условията.
Контрол на инфраструктурата: В допълнение към рафинерията, групата на “Лукойл” владее най-голямата мрежа от нефтени бази (данъчни складове) и съпътстваща транспортна инфраструктура – тръбопроводи, терминали – за съхранение и превоз на горива. КЗК официално установи през 2021 г., че “Лукойл” злоупотребява с това господстващо положение, като ограничава достъпа на конкуренти до складовете и тръбите. Чрез отказ да предоставя услуги за прием и съхранение на внесени горива и чрез недопускане на алтернативни доставки през морските си терминали, компанията на практика е създала пречки пред вноса на горива. Антимонополният орган заключи, че това е съзнателна стратегия на групата “Лукойл” за запазване на доминацията – като не допуска външна конкуренция, търсенето се пренасочва към местното гориво от рафинерията, а потребителите нямат алтернатива. Именно тази практика позволява на “Лукойл” да държи лидерска позиция и при търговията на едро, и на дребно, а цените на бензина и дизела остават по-високи, отколкото биха били при реална конкуренция. За тези нарушения КЗК наложи през 2022 г. санкции на дружествата от групата “Лукойл” в размер над 260 млн. лева, макар че делото вероятно все още се обжалва в съда.
Картелни съмнения сред търговците: От десетилетия българските шофьори подозират, че големите вериги бензиностанции действат като картел – цените по различните обекти странно “се изравняват” и движат нагоре в синхрон. През 2012 г. тези съмнения получиха частично потвърждение. КЗК проведе секторен анализ и засече „сходно движение на цените на едро“ на горивата, което би могло да се дължи на забранено споразумение. Последва драматичен ход: през март 2012 г. Комисията обвини официално четири петролни компании – “Лукойл България”, “Нафтекс Петрол” (свързана с “Петрол” АД), “Ромпетрол България” и “ОМВ България” – в участие в картел за определяне на цените на бензина и дизела. Според КЗК тези конкуренти са имали тайни договорки, с които са предотвратили, ограничили или нарушили конкуренцията на пазара на едро на горива. На всички бяха предявени твърдения, че са нарушили забраната за ценови споразумения, и им бе даден срок за възражения. Предвиждаха се тежки глоби – до 10% от годишния оборот, което сумарно надхвърляше половин милиард лева.
Реакцията на петролните фирми тогава бе на яростно отрицание – те оспориха решението като неоснователно, а в публичното пространство започна натиск върху самата КЗК да не избързва. Имаше подозрения, че антимонополният орган умишлено бави разследването – изнесени бяха факти, че проверката е започнала още 2011 г., но докладът се е бавел подозрително дълго. В крайна сметка, въпреки първоначалните твърдения за картел, процесът не доведе до ефективни санкции. Компаниите използваха максимално законовите възможности за обжалване и отлагане. След серия дела и процедурни хватки, окончателно решение за ценови сговор така и не влезе в сила – Върховният административен съд отмени или върна актовете на КЗК поради процесуални пропуски. Както отбелязват експерти, доказването на картел е много трудно, още повече когато става дума за добре подготвени юридически екипи на мултинационални компании.
Политически обвързаности и институционален комфорт: Историята на “Лукойл” в България често се дава като пример за скрита симбиоза между голям бизнес и държава. Дълги години компанията – чрез своя влиятелен тогава генерален директор Валентин Златев – поддържаше близки отношения с властта. Златев, смятан за приближен на премиера Бойко Борисов, успяваше да осигури на “Лукойл” регулаторни удобства. Например, рафинерията години наред работеше на загуба “по документи” и не плащаше корпоративен данък, като аргументираше, че инвестира – данъчните власти не проявяваха особен интерес. През 2011 г. обаче се стигна до прецедент: митническият шеф Ваньо Танов отне лиценза на “Лукойл Нефтохим” заради неспазени изисквания (липса на измервателни уреди за акциз). Последва ултимативна реакция – “Лукойл” заплаши да спре доставките на авиогориво и да парализира летищата. В същия период икономическият министър Трайчо Трайков публично обвини “Лукойл” в злоупотреба с монопол, сезира КЗК и застана срещу рафинерията. Резултатът? Трайков бе скоро след това отстранен от поста (неофициално – под натиск на коалиционни партньори), а лицензът на “Лукойл” бе бързо възстановен. Този случай демонстрира колко силно лоби има компанията – готова да използва критичната си роля за енергийна сигурност като лост за влияние. Както коментира анализаторът Мартин Владимиров, има известна протекция от страна на съдебните и регулаторни органи над монополиста на пазара на горива. Неговите думи недвусмислено визират съдебните решения, отменили санкциите, и бавната реакция на държавата срещу Лукойл през годините.
В последно време се наблюдават противоречиви сигнали. От една страна, компанията уж започна да прави отстъпки – например, след началото на войната в Украйна “Лукойл” се съгласи да плаща данъци в България и обяви преместване на финансовия си център в София (след години на отчетени загуби). От друга страна, продължават съмненията за негласен картел. През юни 2025 г. депутатът от ДПС Делян Пеевски – фигура, която доскоро сама символизираше задкулисието – изненадващо сезира КЗК с обвинение, че Лукойл договаря ограничаване на вноса на горива със съгласието на другите големи търговци, за да държи цените високи. В сигнала си Пеевски твърди, че потребителите са ощетявани от умишлено ограничаване на конкуренцията при вноса, което става с мълчаливото съгласие на останалите бензиностанции. Макар неговата мотивация да е политически оцветена, самото съдържание резюмира известния проблем – останалите участници приемат доминацията на Лукойл и се въздържат от агресивен внос, като така също печелят от по-високите маржове. КЗК с новоизбрано ръководство (считано близко до ДПС) побърза да обяви, че започва задълбочено проучване на пазара на горива. Предстои да се види дали това ще доведе до реални мерки или е по-скоро политически театър.
Ефект върху цените и гражданите: Липсата на реална конкуренция при горивата има осезаемо негативно отражение върху икономиката. Бензинът и дизелът са стратегически стоки – високите цени повишават транспортните разходи и се калкулират в цените на всички останали продукти. Експерти изчисляват, че ако на българския пазар имаше повече играчи и възможност за алтернативен внос, цените по бензиностанциите биха били значително по-ниски. Самият “Лукойл” внася руски суров петрол (Urals) с до 10% по-евтино от световните котировки, но крайните горива у нас не отразяват напълно тази отстъпка. На практика потребителите плащат “скрита надценка” заради монополното положение. Това удря пряко бюджета на домакинствата (горивата у нас гълтат по-голям дял от доходите, отколкото в по-развитите страни), а косвено намалява и конкурентоспособността на бизнеса. Общественото недоволство периодично ескалира – спомняме си протестите срещу високите цени на бензина през 2011–2012 г., които блокираха улици. Въпреки това, до днес няма нито един голям събран приход от антитръстова глоба в сектора, нито пък появата на нов сериозен играч, който да разчупи статуквото.
Енергетика: пазар под похвата на държавни холдинги и олигарси
Енергетиката обхваща електричество, топлофикация и природен газ – сектори, характеризиращи се традиционно с силна държавна намеса и естествени монополи. Българският енергиен пазар дълго време беше вертикално интегриран под шапката на държавата. И до днес ключовите дружества са държавни: Българският енергиен холдинг (БЕХ) обединява производството (АЕЦ “Козлодуй”, ТЕЦ “Марица-изток 2”), електропреноса (ЕСО), газа (“Булгаргаз” и “Булгартрансгаз”) и др. Дистрибуцията на ток е разделена между три териториални монопола (ЧЕЗ/Електрохолд – Запад, EVN – Югоизток, “Енерго-Про” – Североизток), които са частни, но силно регулирани. Топлофикациите са локални монополисти във всеки град. Природният газ доскоро се внасяше изцяло от един източник – “Газпром”, а държавният “Булгаргаз” бе единствен купувач (с малки изключения). Тази структура сама по себе си предполага концентрация и риск от злоупотреби с пазарна сила.
Държавен монопол и злоупотреби: Колкото и парадоксално да звучи, самата държава дълги години поддържаше монополни практики в енергетиката. Пример е случаят с газа: до 2012 г. руският газ за България се доставяше не директно, а чрез две посреднически фирми – “Овергаз” и “Газпром/Wintershall” (WIEE). Тези частни посредници прибираха комисиони, което се отразяваше в по-висока крайна цена за българските потребители. Счита се, че изборът на такива междинни дружества е бил плод на задкулисни договорки, облагодетелстващи определени лица. Едва след натиск от Европейската комисия (и на фона на преговори за газопровода “Южен поток”) правителството на Борисов през 2012 г. успя да елиминира посредниците и да подпише пряк договор с “Газпром”. В резултат цената на газа спадна значително. Този епизод разкри колко скъпо струват скритите зависимости – години наред България е плащала може би с 15-20% по-скъп газ заради частни интереси.
Европейската комисия също се намеси срещу монополизма в българската енергетика. През 2018 г. ЕК глоби БЕХ с €77 млн. за злоупотреба с господстващо положение на газовия пазар – конкретно за това, че държавният холдинг е възпрепятствал достъпа на трети страни до газопреносната мрежа и хранилището (т.е. блокирал е конкуренцията). Макар впоследствие този акт да бе отменен от съда по процедурни съображения през 2022 г., самият случай показа, че България бе допуснала пазарно затваряне – нито един външен търговец не можеше да достави газ до крайни клиенти, освен през системата на БЕХ. Подобни антиконкурентни практики се наблюдаваха и при електроенергията: години наред т.нар. “американски централи” (две големи частни ТЕЦ в “Марица-изток”, собственост на AES и ContourGlobal) имаха привилегировани 15-годишни договори с държавата за изкупуване на тока им на високи цени. Това не беше картел, а двустранни договорки, но ефектът за пазара бе сходен – голям дял от потреблението бе на фиксирана надпазарна цена, разходите се прехвърляха към НЕК и в крайните сметки на абонатите (под формата на добавка “задължение към обществото”). Едва през 2019 г. българското правителство успя частично да предоговори тези условия под натиск на ЕК (която разследваше договорите като нерегламентирана държавна помощ). Т.е. налице бяха дългосрочни обвързаности между държава и частни инвеститори, сключени непрозрачно, от които потърпевши бяха потребителите.
Олигархични мрежи и “тихи” картели: Наред с държавните дружества, в енергийния сектор изпъква фигурата на бизнесмена Христо Ковачки – описван от медиите като “некоронования крал на енергетиката”. Ковачки не заема официално постове и не фигурира като собственик в повечето фирми, свързвани с него, но по свидетелства и документи той фактически контролира цяла империя: редица ТЕЦ-ове на въглища (например “Брикел”, “Марица 3”), топлофикации в големи градове (Сливен, Перник, Русе и др.), мини, търговци на ток и газ, предприятия за емисии, дори пенсионни фондове и застрахователни дружества. Това е “скрит енергиен холдинг”, известен в публичното пространство като група “Орион”, който обединява над 150 фирми с общи интереси. Официално Ковачки твърди, че само консултира някои от тях, но разследвания на Антикорупционния фонд извадиха наяве вътрешна кореспонденция и свидетелства на висши служители, които показват, че всички важни решения се одобряват централизирано от него.
Нерегламентирани практики: Фирмите от кръга “Ковачки” многократно са уличавани в нарушения – от тежко замърсяване на въздуха (ТЕЦ-овете му редовно обгазяват населени места), през укриване на данъци и осигуровки (натрупани милиони задължения), до картелни споразумения на свободния енергиен пазар. Например, имаше сигнал, че свързани с Ковачки търговци на ток координирано са манипулирали цените на енергийната борса – чрез съгласувани оферти, изкуствен дефицит и разпределение на пазари. КЗК действително образува дело за картел при търговията с ток през 2017 г., в което се спрягат дружества, асоциирани с неговата орбита. До строги санкции обаче не се стигна – или поради недостиг на преки доказателства, или поради протекции. Институциите си затварят очите – така описва ситуацията журналистическо разследване, отбелязвайки, че срещу компаниите на Ковачки рядко има проверки, а когато има, те рядко водят до наказания. Няколко примера: въпреки очевидни екологични нарушения, ТЕЦ “Брикел” години наред получава отсрочки вместо глоба или спиране; при фалита на неговия ТЕЦ “Марица 3” (Димитровград) държавата продължава да изкупува ток на високи цени до последно; при данъчни ревизии фирмите му често обявяват несъстоятелност и дълговете остават несъбрани.
Политическа закрила: Широко е мнението, че Ковачки оцелява благодарение на политически чадър. Той бе известен като неофициален спонсор на партия ЛИДЕР (сега преляла в други формации) и има влияние сред някои депутати. Негови хора са участвали в енергийната администрация. През 2020 г. самият премиер Борисов публично призна, че “всички в енергетиката са навързани”, но конкретни действия не последваха. Антикорупционният фонд подчертава, че мрежата на Ковачки функционира чрез фирми на подставени лица, базирани и в чужбина, които са трудни за разследване. В редки моменти, когато институции се раздвижат (например НАП погна няколко топлофикации за дългове), след политически рокади темата заглъхва. Така се създава усещането за “държава в държавата” – олигархът контролира критични услуги (топлофикацията на стотици хиляди граждани, осветлението на улиците чрез търговията с ток), което му дава възможност да шантажира властта: всяко рязко действие срещу него може да доведе до социално недоволство (студени радиатори, тъмни улици или миньорски протести).
Влияние върху обществото: Монополизираната и корупционно пренасочена енергетика има огромна цена за обществото. Потребителите плащат чрез различни канали – високи сметки, скрити такси, данъци за покриване на дългове. Например, години наред сметките за ток на битовите абонати включваха значителна надбавка за покриване на привилегированите договори и възобновяемите енергийни проекти (мнозина от които свързани с политически лица). Топлофикациите-монополисти в градовете често държат неефективни цени, но абонатите нямат избор. А когато някоя схема се срине – да речем, фалит на частна централа – държавата (т.е. данъкоплатците) поема пасива. Липсата на прозрачност и конкуренция води и до енергийна бедност – над 1/3 от българските домакинства имат затруднения да покриват разходите за отопление и електричество, което е сред най-високите дялове в ЕС. В макроплан, изтичането на средства към обръчите от фирми спъва модернизацията на сектора – вместо инвестиции в чисти технологии и по-евтина енергия, парите потъват в частни джобове.
Медии: концентрация на собственост, зависимости и заплаха за демокрацията
Свободните медии са кръвоносната система на една демокрация – те информират обществото и държат властта отговорна. В България обаче медийната среда през последните 15 години преживя драматичен упадък, до голяма степен заради монополизиране и картелизиране на собствеността върху медиите и техните канали за разпространение. “Корупция и срастване между медии, политици и олигарси е повсеместно в България”, констатират международни наблюдатели. Страната ни от лидер по прес свобода (36-то място в света през 2006 г.) се срина до най-ниската позиция в ЕС – 111-то място през 2018 г., именно заради тези нездрави зависимости.
Концентрация на собствеността: В периода след 2007 г. много от чуждестранните медийни инвеститори (вестникарски групи, радио и ТВ компании) се изтеглиха от България, продавайки бизнесите си на местни купувачи. Това отвори път на малка група олигарси с политически връзки да станат “новите господари” на медийния пазар. Най-фрапантен е примерът с депутата от ДПС Делян Пеевски, който се превърна в своеобразен медиен магнат. През различни свързани фирми (обединени около т.нар. Нова българска медийна група) Пеевски контролираше до неотдавна над 6 вестника (вкл. тиражните “Телеграф”, “Монитор”, “Политика”), няколко телевизионни канала и новинарски сайтове, както и разпространителската мрежа за печатни издания. Негова (чрез компанията “Табак маркет”) беше веригата павилиони Lafka, която между 2013 и 2020 г. завзе пазара на дребно за вестници и цигари в цялата страна. В един момент Пеевски едновременно издаваше съдържанието, притежаваше каналите за неговото разпространение и контролираше точките на продажба, което му даде безпрецедентна власт над печатните медии. “Собственикът на вестниците е един. Дистрибуторските фирми са на същия, и търговските обекти са на същия – източникът за промиване на съзнанието е един”, заяви по този повод Румен Петков през 2014 г., описвайки инвазията на Lafka. На практика, неудобните издания бяха изтласкани – някои фалираха заради ограничен достъп до пазара, други бяха изкупени и поставени под контрол.
Картел при разпространението и държавна подкрепа: Пеевски и няколко приближени бизнесмени образуваха неофициален картел в разпространението на информация. Чрез консолидация на разпространителските фирми (например “Национална дистрибуция” и “Български пощи” в печата, кабелни оператори в телевизиите) определени кръгове контролираха кои медии достигат до аудиторията. Държавата индиректно подпомогна това – общините масово даваха разрешителни на Lafka да поставя будки на атрактивни места, конкуренцията от старите лавки бе елиминирана, а съдебни решения срещу монополизирането бяха игнорирани по нареждане на местните власти (както стана в Бургас). Освен това, правителството насочваше финансови потоци към удобните медии – през рекламни договори на държавни дружества, еврофондове за комуникация, обществени поръчки за отразяване на европроекти и др. Според “Бяла книга за свободата на медиите” на Съюза на издателите, липсата на прозрачност в собствеността, злоупотребата с държавни и европейски средства и система от субсидии, облагодетелстваща проправителствени медии са ключови причини за срив на медийната свобода. Този своеобразен медиен картел гарантира положително отразяване за властта и очерняне на опонентите, създавайки информационна среда, в която гражданите трудно различават факти от пропаганда.
Политически обвързаности и зависимости: Делян Пеевски е емблематичен пример за политико-медиен олигарх. Като дългогодишен депутат от ДПС, той имаше достъп до властови ресурси, които използва, за да изгради бизнес империя, а после тази империя обслужваше политическите му и бизнес интереси – кръговрат на “captured state” (завладяна държава). През 2018 г. “Репортери без граници” заявиха, че Пеевски олицетворява „корупцията и срастването между медии, политици и олигарси“ в България. Съединените щати и Великобритания през 2021 г. наложиха санкции на Пеевски по закона “Магнитски” именно заради това, обвинявайки го, че е участвал в корупционни схеми за влияние върху ключови институции и сектори чрез подкупи и използване на медийната си империя. Тези безпрецедентни мерки отразяват международното убеждение, че той (и още няколко лица) на практика са подривали демокрацията в страната, като са диктували дневния ред на обществото в своя полза.
Важно е да се отбележи, че Пеевски не е единственият медиен играч с политически гръб. Друг пример е Кирил Домусчиев – бизнесмен и собственик на голяма фармацевтична фирма и футболен клуб, който през 2019 г. придоби Nova TV (една от двете големи частни телевизии). Малко след сделката част от разследващите предавания бяха свалени, а критично настроени журналисти – освободени, което наблюдатели свързаха с интересите на новия собственик, смятан за близък до тогавашното правителство. Вестникарският пазар пък бе свит до два основни лагера – единият около Пеевски, другият около групата на в. “Капитал”/“Дневник” (Иво Прокопиев), която обаче е далеч по-малка като масов обхват. Държавната БНТ също нерядко се ръководи от политически назначения, а Съветът за електронни медии се съставя по партийни квоти – “политическата обвързаност на регулатора влияе зле на независимостта на обществените медии”, подчертава RSF. Всичко това очертава една медийна среда на зависимост, където плурализмът е привиден, а голяма част от каналите за информация препредават удобни за олигархията послания.
Влияние върху демокрацията и обществото: Последиците са тежки. Свободата на словото е ограничена, когато значим дял от медиите са подчинени на икономически и политически интереси. Разследващата журналистика бе притисната – много разследващи журналисти или напуснаха (някои отидоха в малки онлайн проекти), или бяха активно възпрепятствани. Това доведе до по-ниска осведоменост на обществото за злоупотребите с власт. Когато медиите не изпълняват ролята си на “четвърта власт”, корупцията процъфтява. България последователно държи едни от най-високите нива на корупция в ЕС, което не е случайно паралелно с най-ниската медийна свобода. Обикновените граждани пък биват манипулирани: чрез концентрираната пропаганда се изгражда изкривен обществен дебат, определени теми се потулват, други се превратно представят. Например, големи корупционни скандали (като “КТБ”, “Апартаментгейт” и др.) получаваха минимално отразяване или бяха извъртани във прорежимните медии. В крайна сметка доверието в медиите се срина – социологически проучвания традиционно отчитат ниска степен на доверие към българските телевизии и вестници, което само по себе си ерозира тъканта на демокрацията (когато хората не знаят на кого да вярват, се увеличава апатията и почвата за дезинформация).
Нещо повече, скритите зависимости между медии и държава изкривяват и политическия процес. Управляващи партии, ползващи подкрепата на медиен монополист, получават нечестно предимство в избори – гласоподавателите са едностранчиво информирани. Опозиционни или нови политически гласове трудно пробиват публичността. Така кръгът се затваря: монополът в медиите допринася за монопол във властта. В определени моменти това доведе и до масови протести – например през лятото на 2020 г. един от мотивите на гражданското недоволство беше точно “мафията в медиите” и влиянието на Пеевски върху кабинета. Международният натиск и новите технологии (социалните мрежи, алтернативни сайтове) все пак започнаха леко да разчупват този модел: през 2021–2023 г. България се изкачи до 91-во място по прес свобода, което е подобрение, но проблемите далеч не са преодолени.
Монополите и картелите в храните, горивата, енергетиката и медиите в България са взаимосвързани прояви на системен проблем – срастването на бизнес и власт, или т.нар. “завладяна държава”. Във всеки разгледан сектор виждаме сходни механизми: шепа играчи трупат непропорционална пазарна мощ; конкуренцията бива елиминирана чрез тайни договорки или чрез привилегии, осигурени “по втория начин”; регулаторите и институциите често се оказват пасивни или контролирани от същите интереси, вместо да защитят публичния интерес.
Последствията от това за обикновения български гражданин са реални и осезаеми. Потребителите плащат по-скъпо за базови нужди – от хляба и млякото на трапезата, през бензина в колата, до тока и парното у дома – защото пазарът не функционира свободно и ефективно. Доходите на хората ерозират от скритата “монополна рента”, включена във всеки продукт. Малкият и среден бизнес – гръбнакът на една здрава икономика – бива смазан от нелоялната конкуренция на големите картели, губи достъп до пазара или трябва да играе “по правилата на силните”, което обезкуражава предприемачеството и иновациите.
Най-голямата цена обаче се плаща от демокрацията и върховенството на закона. Когато цели сектори са контролирани от олигархично задкулисие, държавните политики се изкривяват – решенията се вземат в полза на шепа фирми, а не на обществото. Появява се усещане за несправедливост и безнаказаност: богати интереси “са над закона”, а гражданите губят вяра, че институциите работят за тях. Свитата медийна свобода допълнително цементира този модел, като заглушава критиката и лишава хората от право на информиран избор. В крайна сметка, както отбелязват анализатори, захватът на държавата от олигархията – най-ярко персонифициран в последните години от фигури като Делян Пеевски – остава “фундаменталният проблем на България”.
Има ли изход? Примери от последните години дават умерен оптимизъм: международният натиск (санкциите “Магнитски”, наблюдението от ЕС) и активното гражданско общество (протестите срещу корупцията) започнаха да рушат някои удобни схеми. “Лафка” фалира през 2020 г. под обществен бойкот; “Газпром” вече не диктува газа след 2022 г.; КЗК (с ново ръководство) най-сетне глоби “Лукойл” за злоупотреба; независими онлайн медии (Bivol, Bird, Свободна Европа и др.) разобличават тайните зависимости. Но разграждането на монополната хватка изисква постоянство – силна политическа воля за прилагане на закона без изключения, действена защита на конкуренцията и прозрачност, както и гарантиране на свободни медии. Само тогава пазарната логика ще възтържествува над задкулисните договорки, а българската демокрация ще укрепне върху основата на равни правила и отчетност пред обществото.
Официални решения и доклади на КЗК (напр. установени картелни споразумения в хляба, млечния сектор, горивата).
Медийни публикации и разследвания: Свободна Европа, Капитал, Медиапул (за проверките в хранителния сектор; за господството на Лукойл; за енергийната империя на Ковачки; за медийната концентрация около Пеевски и др.).
Експертни мнения: анализи на Центъра за изследване на демокрацията; позиции на Репортери без граници; изказвания на политици и общественици (Румен Петков за Lafka, Христо Иванов за “завладяната държава” и др.).
Антимонополната комисия се самосезира за картел между хранителните вериги
КЗК: Няма тайни договорки между веригите за храни за повишаване на цените - Investor.bg
ВАС потвърди хванатия от КЗК картел на хлебопроизводителите - Money.bg
ВАС потвърди решение на КЗК за картел между млекопреработвателни компании | Икономически сектори | Българска стопанска камара
ВАС потвърди картел за яйца и пилешко – Финансови новини
С близо 2 млн. лв. глобиха слънчогледовия картел - SINOR.bg
КЗК оправда няколко сдружения | KOPARANOV COMPETITION BLOG
Господства ли "Лукойл" у нас и има ли картел на горивата? - News.bg
КЗК: "Лукойл" злоупотребява с господстващо положение | Новини.бг
Пеевски подаде сигнал срещу "Лукойл" в антимонополната комисия и тя веднага захвана проверка
КЗК погна "Лукойл" след съмненията за картел - Varna24.bg
“Лукойл”, “Ромпетрол”, “Нафтекс” и ОМВ уличени в картел - Mediapool.bg
Има ли картел при цените на горивата в България - Живот БГ
The case of state-owned natural gas intermediaries in Bulgaria
Bulgaria: cheaper gas from Russia in exchange for the approval of ...
Bulgarian Energy Holding v. Commission (Case T-136/19)
Пушек, дългове, картел. Колко пъти държавата си затваря очите за Ковачки
Bulgaria | Free Press Unlimited
RSF: Bulgaria again lowest in EU in media freedom ranking - Pan.bg
White paper on media freedom in Bulgaria | RSF
Петков: Инвазията на Lafka е опит за налагане на вреден монопол ᐉ Новини от Fakti.bg - България | ФАКТИ.БГ
Bulgaria's Most Powerful Oligarch, Delyan Peevski, May Be Losing His Grip On Power
Bulgaria - RSF
How Bulgaria hit rock bottom on press freedom - Al Jazeera