Начало

Стратегическо отстъпление на властта след масови протести

21.12.2025

През декември 2025 г. българското правителство изненадващо подаде оставка след по-малко от година управление. Официалната причина бе натискът на многолюдни граждански протести и стачни действия срещу икономическата политика и корупцията[1][2]. Само за няколко седмици се разрази всенародно недоволство – над 100 000 души излязоха по улиците в най-масовите демонстрации от началото на века[3]. Особено показателно е колко бързо и безпрецедентно протестите постигнаха исканията си: първо правителството панически оттегли проекта си за бюджет 2026 (първия, разчетен в евро) след избухването на демонстрации срещу планирани данъчни промени[4], а скоро след това премиерът Росен Желязков обяви, че „чува гласа на хората“ и ще се оттегли в името на обществения мир[5][1]. Тази светкавична капитулация – буквално в рамките на две-три седмици – изглежда подозрително лесна и породи съмнения, че зад уж спонтанния граждански гняв може да стоят определени стратегически сметки.

Подозрително бърз успех на протеста

Още в хода на протестите мнозина наблюдатели отбелязаха, че правителството прави твърде лесни отстъпки. Властта отмени непопулярния бюджет почти веднага щом площадите се напълниха[4], а премиерът депозира оставката си непосредствено преди гласуване на вот на недоверие в парламента[1][6]. Всичко това стана неестествено бързо и без обичайната съпротива или опити за преформатиране на коалицията. Протестите бяха предимно мирни и надпартийни – събраха хора от всички възрасти, включително млади професионалисти, обединени не толкова от конкретни социални искания, колкото от отвращение към арогантността на управляващите и „похитената държава“[7][8]. Лозунгите на митингите също бяха показателни – „Оставка! Вън Пеевски и Борисов от властта“ скандираха десетки хиляди на площад „Независимост“ в София[5]. Фактът, че управляващите се съобразиха толкова скоростно с този ултиматум, породи въпроса: дали пък самите „силни на деня“ не насърчиха контролирано народното недоволство, за да излязат от ситуацията с минимални щети?

Ролята на Делян Пеевски и задкулисното влияние

В центъра на подобни съмнения неизбежно се оказва името на Делян Пеевски. Той е сочен от години като „силният човек“ в българската политика, олигарх и фактически властови брокер, който дърпа конците зад кулисите на различни правителства[9]. В кабинета „Желязков“ Пеевски формално бе лидер на подкрепящата го партия ДПС – вече ребрандирана символично като „ДПС – Ново начало“ – и именно неговата парламентарна група осигуряваше мнозинството на това управление[10]. Въпреки предварителните обещания, че санкционираният по закона „Магнитски“ Пеевски „няма да има никакво влияние“ във властта, реалността излезе друга – присъствието му се усещаше осезаемо в изпълнителната и съдебната власт, до степен западни анализатори да го нарекат „владетелят в сянка“, олицетворяващ пленението на държавните институции[9].

Иронично, именно Пеевски стана една от главните мишени на народното недоволство през 2025 г. – острите скандирания и плакати го поставиха редом до Бойко Борисов като символ на порочния модел на управление[11]. Това на пръв поглед прави теорията за негово участие в подтикването на протестите парадоксална. Защо би режисирал бунтове, които го атакуват лично? Една възможна причина е, че Пеевски е преценил нуждата от контролиран клапан за изпускане на напрежението. До есента на 2025 г. позициите му бяха толкова засилени – контрол върху прокуратурата, нахлуване през „парадния вход“ на властта и дори инициатива за разследване на фондация „Сорос“ – че това събуди тревога у много обществени групи и дори у западните партньори[12]. Появи се рядко единство между либералната опозиция и националисти срещу „всемогъщия Пеевски“. Ето защо не е изключено самият той да е решил да отстъпи временно назад, стимулирайки кризата преди тя да го помете неконтролируемо.

Действията и думите на Пеевски по време на събитията позволяват подобен прочит. Публично той реагира с раздразнение на първите протести – дори заплаши опозицията с контрадействия: „Искат ли да блокирам парламента всеки ден и да ги викам долу? Аз нямам по-малко симпатизанти“, заяви Пеевски пред медиите на 27 ноември[13]. С тези думи той открито демонстрира, че разполага с организиран ресурс от привърженици и може да задейства масови акции по своя команда. Макар тази закана да бе представена като предупреждение, тя всъщност разкрива потенциала на Пеевски да режисира уличен натиск, ако пожелае. Имаше опит за контрапротести, но те не промениха хода на събитията — управлението отстъпи твърде бързо. Факт е, че протестите останаха учудващо дисциплинирани, без сериозни инциденти, а полицията действаше с необичайна сдържаност (дори когато се стигна до дребни сблъсъци пред парламента, няма данни за сериозно насилие[14]). Това подсказва негласна координация от страна на „държавното задкулисие“ – вместо ескалация и хаос, протестът бе оставен да изиграе ролята си на театрална постановка, след която завесата пада по план.

Сметките на Борисов: „златна работа“ от оставката

Не по-малко показателна е реакцията на Бойко Борисов – лидерът на основната управляваща партия ГЕРБ и архитект на коалицията. Още при подаването на оставката Борисов откровено призна, че го прави с цел да запази своята партия. Той заяви, че кабинетът се оттегля, „за да не бъде заличен ГЕРБ“ и че вече няма да носят отговорност за бюджета или каквото и да е – отиват в опозиция[15]. В реч пред актива на ГЕРБ Борисов директно благодари на протестиращите, наричайки свършеното от тях „златна работа“ за него[16]. „Благодаря на всички от протеста – свършиха ми златна работа“, заяви той с апломб, последван от аплодисменти на своите съпартийци[16]. Тези думи на практика потвърждават, че Борисов разглежда народния бунт като полезен инструмент, а не като заплаха – протестът му е свършил услуга, създавайки удобно оправдание да сне от плещите си бремето на властта в труден момент.

Борисов е ветеран в този подход. Международните анализатори припомнят, че той веднъж вече приложи подобна тактика през 2013 г. – тогава също подаде оставка преждевременно, за да „намали общественото напрежение“ и да избегне срив на рейтинга преди избори[17][18]. Този ход му позволи да излезе от ситуацията като „човек от народа“ и впоследствие да се върне на бял кон във властта след следващия вот[18][19]. Сега, през 2025 г., Борисов явно преследва аналогична стратегия. Вместо да стои до последно и да понесе цялата негативна енергия на протестите, той предпочете контролиран отстъп – навреме, преди гневът да ескалира необратимо. Отдръпвайки се, лидерът на ГЕРБ се опитва да запази образа си пред твърдия си електорат и да избегне „изтриване“ на партията си от политическата сцена[15]. Полският Център за източноевропейски изследвания OSW отбелязва, че тази оставка цели да предотврати по-нататъшно ерозиране на подкрепата за ГЕРБ и да „прехвърли протестната стигма“ върху Делян Пеевски[20]. С други думи, Борисов се опитва хем да удовлетвори гнева на улицата с жертвоприношение (оставката на правителството), хем да вкара в ролята на изкупителна жертва своя доскорошен съюзник Пеевски, срещу когото беше насочен народният гняв.

От своя страна, Пеевски също изглежда е преценил ползата от едно тактическо отстъпление. След първоначалните си закани, в решаващите дни олигархът взе сравнително по-нисък профил и прие да излезе от светлината на прожекторите – поне временно. Общественото недоволство беше канализирано, правителството падна, но самата мрежа на влияние на Пеевски не е демонтирана. Напротив – ДПС запазва твърд електорат (~9% по декемврийски сондажи) и мощни клиентелистки структури, което ограничава риска от сериозен отлив на позиции за него в бъдеще[20]. Паралелно ГЕРБ остава със стабилно ядро (~17%支持)[20]. Така старите играчи се оттеглят, без реално да са разгромени – просто излизат за малко от прожекторите, оставяйки други да горят на сцената.

Оттегляне преди бурята: избягване на предстоящи кризи

Стратегическото предаване на властта точно в този момент вероятно не е случайно. Управляващите си тръгнаха броени дни преди началото на 2026 г., когато България трябва да приеме еврото като официална валута[21][6]. Присъединяването към еврозоната на 1 януари беше амбициозна цел, съпроводена обаче с редица рискове – очаквания за ценови сътресения, технически затруднения, както и политическо напрежение между проевропейски и евроскептични лагери. Именно това беше една от ябълките на раздора в обществото: мнозина млади и образовани българи подкрепят евроинтеграцията и я свързват с прогрес[22], но пък националистическите партии твърдо й се противопоставят и плашат с икономически катаклизми. Кабинетът „Желязков“ вече беше поел негативи заради бюджетния си план в евро и планирано вдигане на осигуровки и данъци (мерки, които взривиха недоволство)[4]. Ако беше останал на власт, след Нова година щеше да се сблъска с тежката задача да въведе еврото насред политически вихър и без приет бюджет.

Сега тази отговорност се прехвърля на други. Президентът Румен Радев посочи, че ситуацията е „социално-икономически и политически сложна“ и че новата власт – служебна или редовна – ще наследи куп неотложни проблеми[23]. Наред с еврозоната, предстоят и други бури: забавеното приемане на държавния бюджет, опасност от финансови дефицити, продължаваща инфлация и енергийни предизвикателства в средата на зимата. Всички тези „мини“ остават за следващите управляващи, докато настоящите се оттеглят навреме, избягвайки директния сблъсък. Това несъмнено е обмислен ход – да се оставят опонентите да поемат руля точно когато корабът влиза в буря. Така негативите от неизбежните трудности ще се стоварят върху наследниците, а междувременно Борисов и Пеевски могат да останат на завет и да съхранят силите си за по-благоприятен момент.

Ходът на управляващите действително поставя следващите във властта в трудна ситуация. Партиите, сочени за бъдещи управляващи, ще трябва за кратко време да решават практически неразрешими казуси, трупани с години. Например, националистическата партия „Възраждане“ вече внесе проекторешение за отлагане на еврото с една година – до 1 януари 2027 г., с мотива, че липсват бюджет и редовен кабинет в момента[24]. Тоест още преди да е дошла на власт, тази партия е принудена да прави труден избор: или да рискува негативи от хаотично въвеждане на еврото, или да го отложи и да понесе удари, че спира стратегически национален приоритет. Подобни дилеми очакват и други потенциални управляващи по теми като цените, заплатите, отношенията с ЕС и НАТО, войната в Украйна и пр. Периодът след Нова година изглежда като неизбежна „яма“, пълна с политически капани. А настоящите властови центрове умело се разминаха с нея.

Временна власт на „патриотите“: Румен Радев и „Възраждане“

След оставката на кабинета, конституционната процедура прехвърли инициативата в ръцете на президента Румен Радев. Като държавен глава с висок рейтинг и критик на досегашното управление, Радев не скри задоволството си от развоя – той публично обяви, че „гласът на народа“ е победил „страха от мафията“ и призова за незабавни оставка и предсрочни избори, тъй като „властта е бламирана“[25][26]. Радев планира да връчи проучвателни мандати на партиите, но още в аванс стана ясно, че нов кабинет в този парламент е малко вероятен. Опозицията (коалицията ПП–ДБ) категорично настоя за избори, а дори партиите от статуквото като ДПС и „Възраждане“ заявиха на консултациите при президента, че не виждат смисъл от нова конфигурация в рамките на 51-вото Народно събрание[27][28].

Това открива пътя към поредно служебно управление до предсрочните избори – осмо за последните четири години.След конституционните промени президентът вече не разполага с пълната свобода отпреди, но при провал на мандатите той запазва ключова роля в назначаването на служебно правителство, макар и в рамките на ограничен кръг допустими кандидатури.

Именно тук редица анализатори виждат риск: ограниченият избор не премахва влиянието, а го канализира. Според тях е напълно възможно служебният премиер да бъде фигура, институционално „приемлива“, но неформално близка до кръгове около Делян Пеевски, което би осигурило приемственост и тих контрол в преходния период – без видима политическа отговорност.

В същото време хоризонтът на редовната власт след изборите очертава интересен парадокс: най-вероятните победители са политически сили, които доскоро бяха яростна опозиция на статуквото, но сега изглеждат удобни за него. Става въпрос за крайно „патриотичните“ формации – партия „Възраждане“ и евентуален нов политически проект на самия Румен Радев. Националистите от „Възраждане“ бележат възход в последните социологически проучвания, а президентът Радев от месеци е спряган, че подготвя своя партия (ориентирана вляво, популистка и русофилска), която да запълни нишата на отслабената БСП[31]. Доскоро подобен сценарий звучеше хипотетично, но през декември 2025 г. получи явна гласност: “Възраждане” официално заяви готовност да управлява в коалиция с евентуална партия на президента Радев след следващите избори[32]. „Да, ние нямаме проблем да работим с един евентуален политически проект на президента, ако такъв бъде учреден и участва на изборите“ – обяви зам.-председателят на „Възраждане“ Петър Петров дни след оставката на кабинета[32]. Това е знаменателна декларация, която показва оформяне на нов властови блок: от една страна националистическата и антизападна десница („Възраждане“), от друга – национално-популистката левица, въплътена от Радев.

Подобна коалиция би била исторически прецедент – президентска партия и крайна опозиция в съюз – но обстоятелствата я правят логична. И двете сили споделят евроскептични и проруско ориентири, и двете громят досегашните „корумпирани елити“ и си присвояват етикета патриоти. За Делян Пеевски и старите властови кръгове точно такова управление би било удобно за междинен период. То би отдалечило от власт проевропейските реформаторски партии (ПП–ДБ), които са неудобни за корупционния модел, и би легитимирало на дневен ред геополитическа преориентация, близка до интересите на Кремъл – нещо, срещу което Западът би реагирал хладно, но няма директен механизъм да спре. Вътрешно, едно правителство на Радев + „Възраждане“ вероятно ще продължи чистката на старите прозападни кадри в службите и съдебната система, започната от служебните кабинети на Радев през 2022–2023 г. С други думи, държавното кормило ще поемат сили, които публично громят Борисов и Пеевски – но de facto не застрашават техните икономически позиции, нито пипат установените олигархични структури. Напротив, радикалните „патриоти“ ще поемат удара на народното недоволство през трудния период, докато задкулисните играчи ще се приспособят към новата реалност.

План за завръщане: нови маски на старите силни

Според лансираната теория, цялата тази динамика всъщност е дългосрочна стратегия на досегашните управляващи да се завърнат триумфално на власт, след като оставят опонентите си да се провалят. Налице са множество индиректни индикации в подкрепа на такъв сценарий. Първо, както бе споменато, ГЕРБ и ДПС (в лицето на Пеевски) се оттеглят, без да са разгромени електорално – те запазват твърди ядра от поддръжници и мощни ресурси[33]. Борисов продължава да държи партията си сплотена и да гради имидж (дистанцира се от управленските провали и дори се опитва да се представи като съюзник на протестиращите младежи[34][35]), а Пеевски вече преведе ДПС през една трансформация, добавяйки етикета „Ново начало“ в опит за ребрандиране[10]. Второ, историческият прецедент от 2014 г. подсказва, че подобен план е реализуем – Борисов успя да се върне на власт само година след като доброволно я беше напуснал през 2013 г.[18][19]. Тогава той остави социалистите да управляват няколко месеца в коалиция с ДПС; последвалите скандали (включително казуса „Пеевски–ДАНС“) и невъзможността им да стабилизират страната доведоха до нови избори, които Борисов спечели убедително. Сегашната ситуация изглежда като повторение на същия сценарий – само че с други действащи лица. Румен Радев и „Възраждане“ рискуват да се окажат в положението на Орешарски и БСП от онзи период: с високи първоначални очаквания, но с обективно неразрешими задачи и остра международна изолация. Техният евентуален провал би разчистил терена за завръщане на по-„приемливите“ за обществото и Запада сили.

Трето, самият Борисов дава сигнали, че гледа на оттеглянето като на временна мярка и очаква реабилитация. В изявлението си той увери съпартийците си, че след „6-7 месеца“ обществото ще оцени положително свършеното от ГЕРБ и ще промени мнението си[36]. Това прозвуча като прогноза за скорошно завръщане под аплодисментите на разочарован народ. От своя страна, ДПС и Пеевски традиционно умеят да се адаптират към всяка власт – вече декларираха готовност и за избори, и за диалог с победителите, които и да са те[37]. Нищо чудно, че в един бъдещ парламент отново ще видим „ново начало“ за старите играчи, дори под различно амплоа. Например, ако партията на Радев стане фактор, ДПС би могла да й окаже негласна подкрепа (подобно на начина, по който подкрепяше някога кабинети на БСП). А Бойко Борисов може да опита да изгради нов имидж – например на конструктивна опозиция или обединител на прозападните сили срещу прекалено радикалните националисти.

Всички тези ходове остават в сферата на политическата инженерия, но вече има индикации, че се реализират. Независими експерти коментират, че оставката на кабинета „Желязков“ е била успешен тактически маньовър, с който Борисов цели да запази партията си в дългосрочен план[20][17]. Протестите от декември 2025 г. пък, макар и искрено подкрепени от голяма част от обществото, на практика изиграха ролята на катализатор в един сценарий, писан зад кулисите. В крайна сметка „силните на деня“ се оттеглиха навреме, за да се върнат отново, когато конкурентите им изгубят блясъка си. Ако теорията е вярна, България е станала свидетел не просто на поредната правителствена оставка, а на добре планирана шахматна партия, в която гражданското недоволство е било използвано като ход за постигане на стратегическо предимство.

Източници

[2] [4] [6] [7] [22] Bulgarian government resigns after weeks of street protests | Reuters

https://www.reuters.com/world/europe/bulgarian-government-resigns-after-weeks-street-protests-2025-12-11/

[3] [9] [10] [11] [20] [31] [33] Bulgaria: government falls under pressure from public protests | OSW Centre for Eastern Studies

https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2025-12-12/bulgaria-government-falls-under-pressure-public-protests

[5] [12] [30] Peevski has become too powerful, he will now be weakened - The Bridge of Friendship

https://friendshipbridge.eu/2025/12/12/b1-peevski-protests-bulgaria-en/

[8] [26] „Властта е бламирана“: Радев поиска оставка на правителството и предсрочни избори

https://euronews.bg/news/rumen-radev-prizovava-za-ostavka-na-pravitelstvoto-i-predsrochni-izbori/

[13] [14] Пеевски след протеста: Искат ли да блокирам парламента всеки ден? - Mediapool.bg

https://www.mediapool.bg/peevski-sled-protesta-iskat-li-da-blokiram-parlamenta-vseki-den-news377726.html

[15] [16] [34] [35] [36] Борисов с монолог: МС подаде оставка, за да не бъде заличен ГЕРБ. Благодаря на протеста, свършиха ми златна работа — OFFNews

https://offnews.bg/politika/borisov-s-monolog-ms-podade-ostavka-za-da-ne-bade-zalichen-gerb-bla-857387.html

[17] [18] [19] Bulgaria: the Borisov government resigns following a wave of protests | OSW Centre for Eastern Studies

https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2013-02-20/bulgaria-borisov-government-resigns-following-a-wave-protests

[23] [24] [27] [28] [32] БТА :: От „Възраждане“ са готови да управляват в следващия парламент с евентуален политически проект на президента Румен Радев, заяви Петър Петров

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/1028518-ot-vazrazhdane-sa-gotovi-da-upravlyavat-v-sledvashtiya-parlament-s-eventualen-

[37] При Радев "Възраждане" поиска избори през март, а ДПС на ...

https://www.svobodnaevropa.bg/a/vazrazhdane/33624399.html