Анализ на българската съдебна система (2010–2025)
Основни тенденции и проблеми
През последните 15 години българското правосъдие се характеризира със системен недостиг на доверие и перманентни опити за реформа. Конституционните промени от края на 2023 г. предвиждат разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два органа – един за съдиите и един за прокурорите и следователите[1]. За целта трябва да се приеме нов Закон за съдебната власт (ЗСВ) с по-строги изисквания за подбор на членовете на двата съвета, ограничаване ролята на главния прокурор и засилване на независимостта (напр. чрез ограничение на командироването на магистрати)[2][3].
Всъщност ВСС е органът, който отговаря за назначаването и повишаването на магистратите, но неговият състав доскоро бе изцяло политически зависим. До 2023 г. Съветът се състоеше от равен брой магистрати и парламентарно назначени представители (политическа квота)[4]. Това по своята същност подкопаваше независимостта на съдебната власт: членове на ВСС с политически произход често саботираха изборите на ръководители на съдилища (например избора на председател на Софийския градски съд) или налагаха нейните интереси. Така например съдии от „политическата квота“ във ВСС гласуваха против двамата номинирани кандидати за председател на СГС, забавяйки избора[5]. Подобни практики и липсата на ясно разграничаващи правила водеха до кадрови назначения в съдилищата, които мнозина оценяват като политически компромиси или зависимости.
Проблем остава и ниската ефективност на съдебното производство. Изследвания показват, че българските съдилища водят спрямо ЕС сред най-ниските проценти на присъди по корупционни дела – например при случаите, инициирани от Европейската служба по борба с измамите (ОЛАФ) едва 37.8% от делата достигат до влязла в сила присъда на първа инстанция, срещу средно 45.7% за ЕС[6]. При това 62% от случаите, предадени от ОЛАФ до 2011 г., оставаха без завършено производство[7].
Друг хроничен дефицит е недостигът на кадри и коректност. Наблюдават се миграция на млади специалисти, твърди задръстване на делата и „паразитиране“ чрез непрекъснато командироване на магистрати. Европейската комисия отбелязва, че са нужни законодателни мерки за избягване на дългосрочно командироване и за осъвременяване на инспекторат към ВСС[8]. Върховенството на закона постоянно е критикувано заради неясна институционална рамка, както и за нужда от по-голяма прозрачност и отчетност на правосъдието[9][10].
Конкретни случаи и скандали
Работата на съдилищата и прокуратурата често е отбелязана от медийни и политически скандали. Крайъгълен пример е т.нар. „Яневагейт“ (2015), разкрит чрез скандално изтекли записи: тогавашната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева – назначена с обвързаности към политически фигури – обещава присъда по делото срещу кмет на ГЕРБ. Изслушването на записи на нейни разговори с политическата върхушка и с главния прокурор разкри случаи на неправомерно влияние и интриги в съдебната система[11]. Самата Янева бе предпочетена за поста на вътрешните политици (с абнормно несъответствие в имуществената декларация), а мандатът ѝ бе белязан от подмяна на фактите и избирателно прилагане на закона[11].
Друг ударен пример е институционалното бездействие при разследвания на големи корупционни схеми. През 2021 г. например САЩ наложиха санкции по закона „Магнитски“ на видни български фигури – олигарха Васил Божков и депутата Делян Пеевски – за корупция и злоупотреба с власт[12]. Обвиненията сочеха, че в България никой не подведе под отговорност тези политици и олигарси въпреки многобройните сигнали. (Например Божков е издирван задочно по обвинения в рекет и данъчни престъпления, но остава извън юрисдикция, а Пеевски не беше разследван ефективно от националните власти.) Създаването на подобни санкционни списъци показва, че България е изпаднала до степен външни държави да подчертават неспособността ѝ да разследва и осъжда нивоуправленски корупционери[13][12].
Няма също публично разследване на някои други показателни случаи от този период. Например скандалът с Варненското пристанище, свързан с европейско финансиране за рибарско пристанище, предизвика намесата на Европейската прокуратура, но впоследствие там няма български обвинения[14][15]. Подобни случаи затвърждават впечатлението за „пропуски“ в правораздаването – или че работи много бавно, или че обществените разходи за корупция остават без последствия.
Обществено доверие и международни оценки
Доверието на обществото в съдебната система е трайно много ниско. Според последните доклади на Европейската комисия за върховенството на закона, едва около 24% от българите смятат, че независимостта на съдебната власт е “средно” добра или много добра[16]. Това е спад спрямо 30% през 2023 г. и 37% през 2020 г.[17]. Аналогично, в България и Малта остават много нерешени дела за корупция на високо равнище, без окончателни присъди[18][19]. ЕК отбелязва също, че за България се нужни допълнителни усилия за постигане на окончателни присъди по корупционни дела на най-високи нива[18]. В РOL доклади и медиите се цитира: „Нивото на доверие в независимостта на съдебната власт в България е много ниско“[20].
Независимото наблюдение и оценки идват и от други европейски институции. Еврoпейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) постоянно критикува българските власти за ниска ефективност. През 2024 г. ОЛАФ установи, че у нас не е имало нито една осъдителна присъда по дела, базирани на нейни разследвания (8 дела останаха висящи)[21]. България е сред седемте страни от ЕС с нито едно повдигнато обвинение по разследвания на ЕС (само Полша и Унгария имат повече висящи дела)[22]. ОЛАФ отчита, че е препоръчала възстановяване на над 871.5 млн. евро неправомерно изразходвани средства за 2024 г., но българските власти не са завършили с обвинения нито едно дело по тези препоръки[23].
Общо възприемането на корупцията също е неблагоприятно. Transparency International редовно поставя България в долната част на класациите по корупция в правосъдието. Freedom House и други организации посочват, че системният проблем с липса на реално равенство пред закона отслабва демократичните институции. Отчита се, че гражданите често възприемат съдебната система като „зависима от политиците“ и „неравноправна“ (с примери като предимство за по-богати или свързани с властта лица).
Влияние на политическите сили върху съдебната власт
Влиянието на политическите партии върху съдебната система е фундаментална слабост. В България законът предвижда принципа на разделение на властите и независимост на съдебната власт (чл. 117–118 от Конституцията), но на практика парламентарните политически сили определят голяма част от кадровите решения. Парламентът избира мнозинството от членовете на ВСС (беше 11 от 22 до 2023 г.)[4], както и състава на Висшия прокурорски съвет (6 от 10 души според европейските правила[24]). Така политическите партии налагат свои представители в управляващите органи на съдебната система, които после гласуват кадрови рокади. Практиката доказа, че тези позиции често се използват за подкрепа или натиск върху определени кандидати.
Един показателен пример е изборът и по-късното освобождаване на бившия главен прокурор Иван Гешев. През 2019 г. членовете на ВСС, номинирани от ГЕРБ, ДПС и БСП, гласуваха за избора му[25]. През 2022 г. същото парламентарно мнозинство внезапно подкрепи искането за оставката му[25]. Това явление на „плаващо мнозинство“ показва как партийните квоти диктуват съдебното ръководство. Коментаторите прогнозират, че при липса на стабилно управление и при евентуално ново коалиционно мнозинство трите големи партии биха могли да използват законодателни процедури и парламентарни назначения, за да „обезсмислят“ планираните реформи[26][27].
Политическото влияние се вижда и в по-дребните случаи на назначения: често водачи на избори във ВСС са партийно номинирани лица. ИПИ констатира, че решенията на „политическата квота“ във ВСС „не зачитат независимостта на съдиите“ и саботират избора на ръководители, ако не са одобрени от партийните централи[5]. Редица примери (например избор на ръководители на Окръжни съдилища) са описвани като груби нарушения на процедурите, понякога под благовидни причини (например съмнителни имуществени декларации пренебрегвани при избора). Общо взето, политическият контрол върху съдебните назначения демотивира много съдии и прокурори, отслабва принципа на съдийско самоуправление и подкопава идеята, че съдии се избират по заслуги, а не по партийна лоялност[5][28].
Ефективност на разследванията и присъдите
Високата степен на безнаказаност е типична за тежките престъпления през последното десетилетие. ОЛАФ показва, че над 60% от разследваните случаи на измами с европейски средства у нас остават висящи[6][22]. По други високо профилни корупционни дела – например десетки сигнали за кражби на пари от програмите на ЕС, партийно финансиране и обществени поръчки – няма влезли в сила присъди. Българските статистики сочат, че делата срещу депутати, кметове и магистрати буксуват с години. Традиционно нисък е процентът оправдателни присъди, но за сметка на това при осъдителните дела често има обжалвания и отмяна на присъди. Например в меродавни проучвания се отбелязва, че ЕС средно получава много по-висок дял на приключени дела с влезли в сила присъди при подобни престъпления от българската съдебна система[6].
Критика има и към самите прокуратури и следствени органи. Бяха откроени случаи на закъснели или спестени разследвания. В Комисията за противодействие на корупцията (КПКОНПИ) например се отчита, че са въведени правомощия за самостоятелни разследвания, но реалните ефекти остават под въпрос[25][3]. Обществените нагласи сочат, че често главният прокурор упражнява повече власт над разследванията, отколкото би трябвало; това доведе до конституционни промени за разпределение на правомощията и външен контрол. Все пак, според доклади на ВСС и ЕК, значителна част от проблемите (закъснение на дела, ниска атрактивност на кариерата) имат организационен характер и произхождат от условия на работа (натовареност, бюрокрация)[3][19].
Съпоставка с демократични принципи и Евдокрация
По Конституция българското правосъдие би трябвало да изпълнява ключови демократични принципи: разделение на властите, равенство пред закона и независимост на съда. На практика обаче мнозина констатират разминаване между теория и реалност. Независимостта и безпристрастността на магистратите са гарантирани в конституцията и в законите (чл. 117–128 от Конституцията), но политическият натиск и личните интереси често се намесват. Намират се публични доказателства, че горните управляващи органи на съдебната власт (ВСС, ВПС) не функционират според демократичния идеал на самоуправление от съдии и прокурори, а под влияние на политическите партии. Това подкопава доверието, което е един от стълбовете на демокрацията, както и принципа на справедлив съдебен процес (чл. 6 от ЕКЗПЧОС).
В този контекст идеята за „Евдокрация” (ев-до-крация, от „евро“ морал, знание, справедливост) се явява като предложение за нов обществен ред надграждащ демокрацията. Евдокрацията формулира принципи, които акцентират върху морала, знанието и истината[29]. Тя заявява, че властта трябва да се заслужава с доказан принос и морална устойчивост, а не да се печели от политически интереси[30]. В тази система правилата за избор на съдии и прокурори биха следвали тези морални критерии – например не би имало място за „политическа квота” във ВСС, тъй като „никой не е над мярката”[31]. Законите биха били проектирани на основата на проверима истина и справедливост, а не на партийните компромиси, защото в Евдокрацията „правосъдието е съвестта на реда” – то не се свежда до буквално прилагане на кодекса, а до намиране на вътрешно справедливи решения[32].
По същество Евдокрацията би издигнала изборите на магистратски позиции в морална плоскост: висшите съдебни органи се сформират чрез критерии за заслуженост и отчетност, а не по партийни квоти[30][32]. В една такава система магистратите биха били подложени на по-висока публична отговорност – сила, която „служи, а не поробва”[33]. Накратко, евдократичният подход обещава да въведе в правосъдието рамка на „морални устои” и абсолютни забрани (като забрана за подкупите и влиянието на големи играчи), които защитават обществото от корупционното подбиване на системата[34][35].
Заключение
Съществуващата българска съдебна система формално следва демократичните принципи, но през 2010–2025 г. тези принципи често бяха подкопавани от политическо влияние, институционални слабости и ниска ефективност на разследванията и присъдите. Общественото доверие е паднало на рекордно ниски нива[16], а международни оценки (ЕК, ОЛАФ, „Магнитски“ санкции) подчертават, че без конкретни реформи проблемите остават дълбоки. Евдокрацията би предложила радикално различен подход: акцент върху проверяемата истина, гражданската отговорност и заслужения авторитет. В нея „съдията не е администратор на наказание, а носител на живо и човешко правосъдие“[32], което би могло да противодейства на днешните уронващи репутацията зависимости в съдебната власт. Така Евдокрацията разглежда властта като тежест, която се „заслужава“ и трябва да служи на обществото[30][35]. В крайна сметка, комбинацията от демократични институции и евдократични устои би могла да доведе до по-прозрачна, ефективна и почтена съдебна система.
Източници: Европейска комисия – Доклад за върховенството на закона 2024[16][20]; медии (Евроком, Медиапул)[20][6]; доклади на ОЛАФ[23]; анализи на ИПИ[4][5][11]; концепция „Евдокрация“[29][30][32][31].
[1] [2] [3] [25] [26] [27] "Най-лошият вариант". Какво ще се случи със съдебната реформа, борбата с корупцията и службите
https://www.svobodnaevropa.bg/a/nay-loshiyat-variant-kakvo-shte-se-sluchi-sas-sadebnata-reforma-borbata-s-koruptsiyata-i-sluzhbite/32877583.html
[4] [5] [11] [28] Политическите назначения в съдебната власт* - Институт за пазарна икономика
https://ime.bg/articles/politieskite-naznaeniya-v-sydebnata-vlast/
[6] [7] България отчита 6 осъдителни присъди за 6 години по дела на ОЛАФ - Mediapool.bg
https://www.mediapool.bg/bulgaria-otchita-6-osaditelni-prisadi-za-6-godini-po-dela-na-olaf-news194741.html
[8] [9] [10] [18] [20] ЕК: Ниско доверие в съдебната власт в България - Евроком
https://eurocom.bg/2024/07/24/ek-nisko-doverie-v-sadebnata-vlast-v-balgariya/
[12] САЩ наложиха санкции срещу Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков по закона Магнитски - Българска национална телевизия
https://bnt.bg/news/sasht-nalozhiha-sankcii-sreshtu-delyan-peevski-vasil-bozhkov-i-ilko-zhelyazkov-po-zakona-magnitski-v298442-295850news.html?page=49
[13] Treasury Sanctions Influential Bulgarian Individuals and Their Expansive Networks for Engaging in Corruption | U.S. Department of the Treasury
https://home.treasury.gov/news/press-releases/jy0208
[14] [15] Портних обяви прокуратурата на Кьовеши за поръчкова - INTRIGI.BG
https://intrigi.bg/%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%85-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B5/
[16] [17] [19] [24] commission.europa.eu
https://commission.europa.eu/document/download/fd6bb85d-4aaa-4c79-88a2-8709edfb2002_en?filename=10_1_58051_coun_chap_bulgaria_en.pdf
[21] [22] [23] БТА :: В България миналата година няма присъди по дела на ОЛАФ, сочи доклад на европейската служба
https://www.bta.bg/bg/news/world/news/911520-v-balgariya-minalata-godina-nyama-prisadi-po-dela-na-olaf-sochi-doklad-na-evrop
[29] Евдокрация
https://www.evdokracia.com/
[30] [32] Глава Първа — Философия на Евдокрацията
https://www.evdokracia.com/philosophy
[31] [33] [34] [35] Щитът на обществото
https://www.evdokracia.com/shield