ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПРАВА В ЕВДОКРАЦИЯТА

А. ОСНОВНИ И НЕОТМЕНИМИ ЧОВЕШКИ ПРАВА

I. ОБЩИ ОСНОВИ И ЗАЩИТА НА ПРАВАТА

1. Право на зачитане и защита на човешкото достойнство и на равенство пред правото

Всеки човек има право на зачитане и защита на присъщото и неприкосновеното си човешко достойнство и равната си човешка стойност, както и на равенство пред правото и равна правна защита.

Достойнството не се придобива, не се губи и не подлежи на ограничаване. Различията в способности, компетентност, заслуги, поведение и отговорности могат да обосноват различни правомощия и правни последици, но не и различна човешка стойност. Вината, доказана по установения ред, може да обоснове наказание, но не и потъпкване на достойнството.

Публичната власт не може пряко или непряко да различава хора по неотносим признак. Различното третиране е допустимо само по закон, при обективно и относимо различие, за конституционно допустима цел и доколкото е необходимо и съразмерно. Законът защитава и от дискриминация от частно лице или организация, когато те съществено определят упражняването на чуждо основно право. Строго личният и семейният избор и вътрешната автономия на доброволните общности са защитени, но не могат да оправдават принуда, злоупотреба или посегателство срещу чуждо право.

При конкретна пречка пред упражняването на основно право публичната власт, а по закон и частните лица и организации, дължат необходимо и разумно приспособяване, освен при несъразмерна тежест. Временна групова мярка се допуска само със закон срещу конкретна доказана дискриминационна пречка или последиците ѝ, ако е необходима и съразмерна, подлежи на периодичен преглед и строг конституционен контрол и отпада с основанието. Тя не може да създава постоянни отделни права.

2. Всеобща принадлежност и неотменимост на основните човешки права

Всеки човек е носител на основните човешки права по силата на човешкото си съществуване. Те не се предоставят от държавата или обществото, а носителството им не зависи от личен, обществен или правен статут, способности, заслуги, поведение, лоялност, подчинение или обществено одобрение. Ограничената способност човек самостоятелно да упражнява правата си не променя носителството им.

Всеобщото носителство на основните човешки права не поражда само по себе си право на влизане, пребиваване или заселване в определена държава, нито на придобиване на държавна принадлежност, Жителство или Гражданство.

Правата, които защитават човека от посегателство, принуда и произвол или гарантират необходимите условия за живот и защита, се прилагат към всеки под юрисдикцията или фактическия контрол на държавата. Правата, които предполагат трайна принадлежност към държавната общност или участие в нейните обществени системи, се гарантират в пълния им обем на Жителите и Гражданите; за останалите лица приложимият им обем се определя според законния им статут и изрично установения в системата на правата особен режим. Различието в статута не може да оправдава произвол, отказ от ефективна защита, нарушаване на абсолютно защитеното съдържание на правата или лишаване от необходимите условия за живот и човешко достойнство.

Основните човешки права не могат да бъдат отменяни, а никой не може да бъде лишен от качеството си на техен носител. Неотменимостта не означава, че всяко право е абсолютно. Нито допустимото при условията на Конституцията ограничаване на упражняването на право, нито изрично установеното в нея изключение за отделно право отменят самото право като обща гаранция.

3. Граници на правата и забрана за злоупотреба

Никое право не защитава конкретно действие, което унищожава основни права и свободи или при конкретните обстоятелства създава доказана реална и непосредствена опасност от тяхното унищожаване или недопустимо ограничаване. Тази забрана сама по себе си не оправомощава властта да ограничава право, да спира действие или да налага санкция. Всяка такава мярка изисква отделно законово основание и установена справедлива процедура.

Извън абсолютно защитеното съдържание упражняването на основно право може да бъде ограничено само въз основа на ясен и предвидим закон, за защита на правата и свободите на други хора или на друга изрично допустима конституционна цел. Ограничението трябва да бъде доказано необходимо и съразмерно, да представлява най-малката достатъчна намеса, да бъде мотивирано, да не служи на друга цел и да не засяга същността на правото. То подлежи на ефективен независим контрол. Когато за отделно право са установени по-строги гаранции или по-тесни основания за ограничаване, те запазват предимство. Когато отделно право изрично установява изключение или особен режим, неговите специални основания и граници имат предимство пред общите правила за ограничаване само в съответната област; за неуреденото се прилагат общите правила, а абсолютно защитеното съдържание на правата не се засяга.

Абсолютно защитеното съдържание на правата не подлежи на ограничаване при никакви обстоятелства. При конституционно установен извънреден режим тези граници остават в сила, но упражняването само на изрично определени от Конституцията права може временно да бъде ограничено извън обичайно допустимото и единствено доколкото конкретната опасност строго налага това. Извънредният режим не отменя същността на никое право и не създава неограничена власт над човека.

4. Право на ефективна защита

Всеки има право на ефективна защита на основните си права, включително при реална опасност от нарушаването им, и на достъп до независим и безпристрастен съд.

Средствата за защита трябва да бъдат съобразени с естеството на опасността или нарушението и неговите последици и според случая да позволяват предотвратяване или прекратяване на нарушението, отстраняване, доколкото е възможно, на последиците му и справедливо обезщетяване на останалите непоправени вреди. Актът, с който компетентният орган предоставя защита, е задължителен и трябва да бъде изпълнен без неоправдано забавяне.

II. ЖИВОТ, ЛИЧНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ

5. Право на живот

Всеки има право на живот. Никой не може да бъде произволно лишен от него. Държавата е длъжна да защитава живота на всеки човек, който се намира под нейната юрисдикция или фактически контрол.

Смъртното наказание е допустимо само ако е изрично предвидено от закона за пределно тежко умишлено престъпление, при безспорно установена лична вина и окончателна съдебна присъда.

6. Право на телесна и психическа неприкосновеност

Всеки човек има право на телесна и психическа неприкосновеност и на защита от насилие и произволна принуда. Физическа принуда е допустима само на законово основание, за конституционно допустима цел и доколкото е строго необходима и съразмерна.

Медицинска намеса се извършва само със свободното и информирано съгласие на човека. Валидният му отказ се зачита и когато може да доведе до смърт. Когато въпреки необходимата подкрепа съгласието или отказът му не могат да бъдат установени, намеса без лично съгласие е допустима само когато е необходима за пряката му полза и при законови гаранции.

При непосредствена опасност за живота или здравето разумно необходимата помощ е допустима, когато съгласието или отказът не могат своевременно да бъдат установени и няма известен валиден отказ.

Никой не може да бъде подлаган на медицински или научен експеримент без неговото лично, свободно и информирано съгласие.

7. Право на защита от мъчение, робство, трафик на хора и принудителен труд

Всеки има право на защита от мъчение и от жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Тези посегателства са абсолютно забранени.

Робството, принудителното подчинение и трафикът на хора са забранени безусловно.

Принудителният труд е забранен. За такъв не се смятат необходимите и съразмерни задължения, определени със закон, при военна или заместваща гражданска служба, бедствие или друга непосредствена опасност за населението, нито възстановителният или общественополезният труд, наложен с влязла в сила съдебна присъда.

8. Право на лична свобода

Всеки има право на лична свобода. Никой не може да бъде произволно лишаван от нея. Тайното, непризнатото или нерегистрираното лишаване от свобода е абсолютно забранено.

Лишаване от свобода е допустимо само в изрично определените от Конституцията случаи, по ред, установен със закон, и доколкото е необходимо и съразмерно.

Всеки лишен от свобода трябва незабавно да бъде уведомен за основанията по разбираем за него начин и има право на бърза съдебна проверка на лишаването от свобода. Лишаването от свобода се прекратява незабавно, щом престане да бъде допустимо.

9. Право на справедлив процес и съдебна защита

Всеки човек има право производството, в което се решават негови права, задължения или отговорност, да се води справедливо, безпристрастно, в разумен срок и по предварително установени правила. Той има право да знае какво се решава и въз основа на какво, да бъде чут и да разполага с реална възможност за защита. Липсата на средства не може да превръща защитата му във формалност. Всеки има право на защита пред независим и безпристрастен съд, когато неговите права или свободи са нарушени или застрашени, включително от публичната власт. При наказателно обвинение човек се счита за невинен до установяване на вината му с влязла в сила присъда.

Никой не може да носи наказателна отговорност за деяние, което не е било престъпление към момента на извършването му, нито да му бъде наложено по-тежко наказание от предвиденото тогава; последващият по-благоприятен закон се прилага.

10. Право на лична автономия, правосубектност и подкрепено упражняване на правата

Всеки човек има право навсякъде да бъде признат като правен субект. Всеки пълнолетен има право сам да определя личния си живот, да упражнява правата си и да взема свързаните с тях решения. При необходимост той има право на подходяща и достъпна подкрепа по свой избор, която му помага сам да упражнява правата си и да взема решенията си, без да подменя волята му.

Решение вместо него се допуска само когато без него би било съществено увредено негово право и по независим ред е строго доказано, че въпреки необходимата подкрепа човекът не може сам да вземе конкретното решение или волята му не може да бъде установена. То се ограничава до строго необходимото, следва установимата воля и предпочитания на човека, подлежи на независим преглед и не може да замества избор, който по естеството си може да бъде направен единствено лично.

11. Право на защита от експлоатация и господство

Всеки има право на защита от злоупотреба с власт, с доверието му или с уязвимото му положение, включително произтичащо от нужда или зависимост, когато чрез тази злоупотреба се извлича изгода от него или се установява или упражнява действителна власт над решенията или съществените условия на живота му.

12. Права на пострадалия — защита, участие, подкрепа, възстановяване и обезщетение

Всеки, пострадал от престъпление, има право на своевременна защита от повторно посегателство, сплашване, отмъщение и ненужно допълнително увреждане в хода на производството; на разбираема информация за правата си и за производството, изслушване и участие по установения ред; на необходима подкрепа за преодоляване на последиците; както и на поправяне на причиненото, доколкото е възможно, и справедливо обезщетение за непоправените вреди.

Защитата и подкрепата не могат да бъдат отказани единствено защото извършителят още не е установен, обвинен или осъден.

Участието на пострадалия не му дава власт да определя вината или наказанието и не може да накърнява справедливостта на процеса или правата на обвиняемия.

III. ЛИЧЕН, ДУХОВЕН, СЕМЕЕН И ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ

13. Право на личен живот, самоличност, име, лични данни, дом, комуникации, чест и добро име

Всеки има право на зачитане и защита на своя личен живот, самоличност и име, на защита на личните си данни, на неприкосновеност на дома и тайна на комуникациите си, както и на защита на честта и доброто си име. Не се допуска произволна или неправомерна намеса или посегателство в която и да е от тези защитени сфери.

Публичното положение не отменя това право. Факти от личния живот могат да бъдат публично разгласявани без свободното съгласие на човека само когато имат действително обществено значение и разгласяването им е необходимо и съразмерно на това значение. Защитата на честта и доброто име не може да служи за потискане на свободната критика.

14. Право на свободно движение, избор на местоживеене и напускане

Всеки пълнолетен, който законно се намира на територията на държавата, има право свободно да се движи и да избира местоживеенето си в нея. Всеки пълнолетен има право да напуска всяка държава, включително своята.

15. Право на защита на държавната принадлежност и сигурността на държавната общност

Всеки Жител или Гражданин с установена по закон държавна принадлежност към Евдокрацията има право да не бъде произволно лишаван от нея, прогонван от страната или възпрепятстван да се завърне в нея. Държавната принадлежност не поражда сама по себе си политическо Гражданство.

Жителите и Гражданите имат право държавата действително да защитава границата, сигурността и устойчивостта на обществото и суверенно да определя кого допуска да влезе, пребивава или се засели. Никой чужденец няма безусловно право да бъде допуснат, да остане трайно, да се засели или да придобие Жителство или Гражданство. Държавата може да откаже достъп и да ограничи или преустанови приема за защита на сигурността, обществения капацитет и демографската и културната устойчивост.

Жителят или Гражданинът може да поиска допускане на член на най-близкото си семейство и има право искането му да бъде проверено индивидуално и решено с мотивиран акт. Това не поражда гарантирано право на допускане, Жителство или Гражданство.

При насилствено, масово, организирано или въоръжено нарушаване на границата, както и при умишлено разрушаване или преодоляване на охраняваните гранични съоръжения, въоръжените сили могат незабавно, по предварително установени правила, да използват необходимата сила, включително смъртоносна. Всяка употреба на смъртоносна сила подлежи на задължителна последваща проверка и лична отговорност.

Опасността в държавата на произход не поражда право на влизане, когато човекът се намира в друга държава и там не е изложен на непосредствена и неизбежна опасност от смърт, мъчение или робство. Когато отказът би го оставил непосредствено пред такава опасност, му се предоставя временна закрила, освен ако самото допускане би създало установена, непосредствена и неовладяема опасност за живота или здравето на населението. Лице, което вече се намира под юрисдикцията или фактическия контрол на държавата, не може да бъде предадено или изпратено там, където е изложено на установена реална опасност от смърт, мъчение, робство или друго жестоко или нечовешко отношение.

Чужденецът, влязъл или останал без законно основание, както и човекът, получил убежище или временна закрила, задължително се настанява в затворен охраняван защитен център и няма право свободно да го напуска. Това лишаване от свобода е защитна, а не наказателна мярка и не отменя приложимите към човека права и защитата на неговото достойнство. Правният статут на дете, родено или израснало в такъв център, се определя според статута на родителите му и закона; самото раждане, пребиваване или израстване в страната не поражда държавна принадлежност, Жителство или Гражданство.

Настаняването продължава до безопасно завръщане, прехвърляне в сигурна държава или предоставяне на законен статут, позволяващ свободен престой, като държавата е длъжна да търси безопасно и законосъобразно разрешаване на положението. Настаняването и неговото продължаване подлежат на периодичен съдебен контрол, а извеждането — на съдебен контрол по установения ред. Този контрол сам по себе си не предоставя право на заселване, Жителство или Гражданство.

16. Право на свобода на мисълта, съвестта и вярата

Всеки има право свободно да мисли и да формира убежденията си, да вярва или да не вярва, да приема, изповядва, променя или отхвърля религия, вяра или светоглед и да проявява убежденията и вярата си насаме или публично, сам или заедно с други.

Вътрешната свобода на мисълта и съвестта е неприкосновена. Никой не може да бъде принуждаван да разкрива убежденията си или да приема, изповядва, запазва, променя или отхвърля убеждение, религия или вяра.

17. Право на свобода на изразяване и достъп до информация, знание и обществено значими факти

Всеки има право свободно да изразява и разпространява мнения, идеи и оценки и да търси, получава и споделя информация и знание от свободно избрани източници. Никой не може да бъде принуждаван да изразява или разпространява мнение, убеждение или послание като свое, когато не го споделя. Публичната власт не може да подлага съдържанието на изразяването на общо предварително одобрение или цензура. Тя е длъжна да осигурява достъп до информация за своята дейност и решения и до информацията с действително обществено значение, която създава, получава или съхранява. Упражняването на това право може да бъде ограничавано само по общите правила за ограничаване на правата.

Острият, грубият, обидният, осмиващият и вулгарният изказ също са защитени; самото чувство на обида не е основание за забрана, санкция или принудително премахване. Отговорност може да се носи за доказана клевета, действителна заплаха, подбуждане към насилие, системен целенасочен тормоз или целенасочена публична пропаганда, която оправдава или насърчава извършването на геноцид или поробване, установяването на расово или етническо господство, наследствена кастова власт или принудителна теокрация, отричането на равната човешка стойност или поставянето на хора извън защитата на основните права; мнението, оценката и добросъвестната фактическа грешка не са сами по себе си клевета или такава пропаганда.

Всеки има право на своевременна и ефективна защита срещу явно неоснователно искане или злоупотребяващо използване на съдебно или административно производство, насочени към неговото сплашване, изтощаване или принуждаване към мълчание поради защитено изразяване или друго защитено участие по въпрос с действително обществено значение. Тази защита не препятства добросъвестното търсене на отговорност за действително нарушение.

Нито публичната власт, нито организация, която чрез своя мащаб и влияние съществено определя достъпа до общественото общуване, могат да премахват, да блокират достъпа до или скрито да потискат защитено изразяване, освен при основание и в граници, допустими по общите правила за ограничаване на правата. Тази защита не дава право на достъп до чуждо лично пространство или ограничена доброволна частна общност и не гарантира определена видимост или обхват на разпространение.

18. Право на свободно формиране на личната и обществената воля и на защита от умишлена обществена измама, скрита масова манипулация и неразкрито влияние

Всеки има право свободно да формира личната си воля и чрез упражняване на признатите му права да участва във формирането на обществената воля, както и да бъде защитен от умишлена обществена измама, скрита масова манипулация и неразкрито организирано влияние, насочени към съществено изкривяване на преценката или избора. При организирано въздействие със значителен обществен обхват неговият действителен организатор и поръчител, същественото му финансиране и зависимости, както и автоматизираният или координираният му характер трябва да бъдат ясно разкрити пред обществото.

Тази защита не може да служи за установяване на официална истина или обща цензура. Откритото убеждаване и обществената кампания, мнението, оценката, предположението, прогнозата, добросъвестната грешка, научният спор, сатирата, изкуството и ясно обозначената художествена измислица остават защитени.

19. Право на мирно събиране, доброволно сдружаване, несдружаване и принадлежност към общност

Всеки има право мирно да се събира с други, да създава доброволни сдружения, да се присъединява към тях и да участва в тях, да ги напуска или да остава извън тях, както и сам да определя и изразява своята принадлежност към общност. Никой не може да бъде принуждаван към членство, участие или отказ от принадлежност. Личното самоопределяне не създава само по себе си членство или други права спрямо дадена общност или организация, нито правомощие за нейното представляване.

Публичната власт не може произволно да възпрепятства или прекратява мирно събрание, нито да забранява, разпуска или да се намесва във вътрешното управление на доброволно сдружение. Тя е длъжна да защитава мирното упражняване на тези свободи от насилие и неправомерно възпрепятстване, като действията на отделни нарушители не лишават останалите мирни участници от защита.

Доброволните сдружения не придобиват политически права като организации; те могат да участват институционално в образуването или упражняването на публичната власт само при изрично установена конституционна роля.

20. Право на семейство, брак, близки отношения, родителство и защита от произволна намеса

Всеки пълнолетен е свободен да създава или да не създава семейство и по взаимно съгласие да установява близки лични отношения. Принуда към брак или интимна партньорска връзка, както и към оставане в тях, не се допуска.

Бракът е доброволен и отговорен съюз между един пълнолетен мъж и една пълнолетна жена, които са равноправни в брака и при неговото прекратяване.

Семейството може да се основава на брак, родителство, родство или трайно поета грижа и е под закрилата на обществото и държавата. Родителските отговорности и установените по закон задължения, произтичащи от трайно поета грижа, не могат да бъдат изоставяни произволно. Отглеждането и възпитанието са преди всичко отговорност на родителите или законните настойници и служат на сигурността, развитието и правата на детето.

Семейният живот и близките лични отношения са защитени от незаконна или произволна намеса. Публична намеса се допуска само по закон, когато е доказано необходима и съразмерна за защита на детето или правата на други хора.

21. Самостоятелни права на детето — самоличност, сигурна грижа, развитие, глас, водещ интерес и защита от използване и насилие

Детето е самостоятелен носител на права. То има право на име, самоличност, законосъобразно установени семейни връзки, трайна грижа, безопасен дом и условия за пълноценно развитие. При осиновяване новата семейна самоличност се защитава, а сведенията за биологичния произход се отделят от текущите граждански и административни регистри и се съхраняват в специално защитен архив. Достъп до тях се допуска само по закон при строго установена необходимост и в необходимия обем.

Водещата роля и основната отговорност за възпитанието и грижата принадлежат на родителите или настойниците. В границите на закона те определят всекидневния живот на детето. При съществените решения интересът на детето е водещ, като родителите или настойниците го преценяват според сигурността, здравето, развитието и бъдещето му и при необходимост ползват компетентно експертно мнение. Детето се изслушва и мнението му се оценява според възрастта и зрелостта му, но не определя само по себе си нито неговия интерес, нито крайното решение и не отменя родителската отговорност.

Държавата зачита самостоятелността на семейството. Несъгласието или оплакването на детето сами по себе си не доказват нарушение. Сигнал за насилие, тежко пренебрегване или друга сериозна опасност обаче се проверява безпристрастно и съразмерно. Когато няма непосредствена опасност, държавата първо подпомага семейството. При непосредствена опасност са допустими временни защитни мерки с бърз независим преглед. Трайното ограничаване или прекратяване на родителската грижа се допуска само по закон, при доказано насилие, тежко пренебрегване или продължаваща сериозна опасност, по независим ред и доколкото е необходимо за защитата на детето.

Детето се защитава от насилие, унижение, пренебрегване, съзнателна психологическа манипулация и експлоатация, както и от превръщане в средство за желанията, самоутвърждаването или конфликтите на възрастните. Строгата, последователна и съразмерна дисциплина не е сама по себе си нарушение, когато служи на възпитанието и развитието и зачита здравето и достойнството на детето. Необходимото и съразмерно физическо възпиране за предотвратяване или прекратяване на непосредствено опасно действие или сериозно посегателство върху друг човек не е само по себе си насилие. Трудността, умората и временният дискомфорт, присъщи на разумното усилие, са допустими, но причиняването на болка не може да се използва като наказание или възпитателно средство.

22. Право на отказ от явно неправомерно действие и на защита при разкриване на тежко нарушение

Никой не е длъжен да извърши действие или да изпълни заповед, когато е явно, че чрез това би извършил престъпление или друго тежко нарушение. При основателно съмнение той има право, а според служебните си функции — и дълг, да предупреди и да поиска своевременна проверка. До приключването на проверката може временно да се въздържи от изпълнение само при непосредствена опасност от сериозна и трудно поправима вреда. Личното или професионалното несъгласие не оправдава неизпълнение на законно задължение.

Преценката и отговорността се определят според функциите, изискваната компетентност, достъпните правила и информацията, която лицето е знаело или е било длъжно разумно да знае. Служебният ред трябва ясно да определя отговорностите и пътя за проверка. Издалият и изпълнилият заповед отговарят според собственото си участие; йерархията не заличава и не прехвърля автоматично вината.

Който въз основа на конкретни сведения и разумни основания съобщи за тежко или системно нарушение или за сериозна опасност за човек или обществото, има право самоличността му да бъде защитена по установения ред и да не бъде подлаган на неблагоприятно третиране поради сигнала. Защитата остава, ако нарушението не бъде доказано, но основанията са съществували при подаването. Сигналът не установява нарушение или вина.

При зависим или неефективен обичаен път сигналът може да се подаде до независим компетентен орган; защитената тайна не може да затваря достъпа до него. Публичното разгласяване се защитава само когато е необходимо и съразмерно за предотвратяване на непосредствена сериозна вреда, когато има разумни основания да се очаква осуетяване на независимата проверка или когато независимият компетентен път е недостъпен или явно неефективен. Защитата не освобождава от отговорност за съзнателна лъжа, разгласяване извън необходимото или собствено участие в нарушението.

IV. ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ, КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ПРАВА

23. Право на лична собственост и материална самостоятелност, на плодовете от собствения принос и на защита от произволно отнемане

Всеки има право да придобива, притежава и да се разпорежда с правомерно придобито лично имущество, както и да получава и запазва справедливите плодове от действителния си принос. Собствеността служи на личната свобода, сигурност и материална самостоятелност.

Никой не може да бъде произволно лишаван от своето имущество, нито правото му върху него да бъде фактически обезсилвано. Принудително отчуждаване на правомерно придобито имущество се допуска само по закон, при доказана обществена необходимост, в необходимите и съразмерни граници, срещу справедливо обезщетение и с право на независим преглед. Никой не може чрез принудително отнемане да бъде оставен без определения със закон минимум от правомерно придобити лични вещи и средства, необходими за основните условия на живот и труд.

Собствеността носи отговорност. Тя не дава право на експлоатация, присвояване на общите блага или превръщане на богатството във власт над хората и обществото. Ограниченията за защита на чуждите права, общите блага и обществения ред се установяват по закон и трябва да бъдат необходими и съразмерни, без да унищожават същността на правото или основата на личната материална самостоятелност.

Правото на собственост не включва неограничено право на придобиване и концентрация на имущество, когато поради своя характер, размер или значение то създава или поражда реална и съществена опасност от частно господство над хората, прекомерна власт над пазари или контрол върху жизненоважни ресурси, инфраструктура или системи. Законът поставя необходимите и съразмерни граници, включително пред концентрацията на жилищна собственост, като отчита личната и семейната сигурност, основателните потребности на действителната стопанска дейност и обществения интерес. Стопанската или друга правна форма не може да се използва за заобикаляне на тези граници.

24. Право на свободно избран труд, справедливо възнаграждение и достойни и безопасни условия

Всеки има право свободно да избира и сменя своята работа, професия и правомерна форма на принос и да не бъде произволно възпрепятстван да ги упражнява. Достъпът до дейности, свързани с особена отговорност, риск или обществено доверие, може да бъде обвързан с обективни, относими, проверими и съразмерни изисквания, необходими за тяхното компетентно, безопасно и отговорно упражняване.

Държавата установява със закон общо минимално трудово възнаграждение и задължителни минимални нива за отделни професии или достатъчно сходни професионални групи по ясни и проверими критерии, съобразени с изискваната компетентност, отговорността, трудността, риска и обществената значимост на труда. Възнаграждението не може да бъде по-ниско от общия минимум, нито от приложимото професионално минимално ниво. Общото минимално трудово възнаграждение при пълно работно време се определя в размер, достатъчен за самостоятелен и достоен живот и осигуряващ съществено по-високо материално положение от безусловната основна жизнена защита.

Преди започването на труда, както и преди съществена промяна на неговия характер, работещият има право да получи ясна и достатъчно пълна писмена трудова характеристика на основните си задължения, отговорности, правомощия, изисквания и условия на труд.

Който полага труд срещу възнаграждение, има право предварително да знае условията за неговото определяне и изплащане и да получава справедливо и своевременно възнаграждение. Над приложимия минимум възнаграждението се определя при предварително известни условия, като могат да се отчитат действителният принос и други относими особености на труда.

Всеки работещ има право на условия, които зачитат човешкото му достойнство и опазват живота и здравето му. Тези права не могат да бъдат отменяни или заобикаляни чрез договор, формално съгласие, привидна правна или организационна форма или чрез използване на човешката нужда и икономическата зависимост.

Държавата е длъжна да осигурява реални възможности за труд, професионална подготовка и развитие при ясни, справедливи и обективни условия. Това право не гарантира определена длъжност.

25. Право на всеобща колективна защита на труда и на стачка

Всеки работещ се обхваща по право от трудовозащитната структура на съответната професионална гилдия и има право на колективно представителство и защита на своите законни трудови и професионални интереси независимо от членство, участие или политически статут. Обхващането не създава задължение за членство или политическа принадлежност. От защитата не може да се прави предварителен отказ, нито назначаването и трудовото положение да се поставят в зависимост от такъв отказ.

Трудовозащитната структура е организационно и функционално отделена от политическата структура на гилдията и действа независимо от работодателя и публичната власт. Ръководните ѝ органи се избират и могат да бъдат отзовавани с равен глас от работещите, които тя защитава. Дейността ѝ подлежи на независим преглед за законност и отчетност, без контролът да подменя нейната защитна самостоятелност. Законното използване на защитата не може да бъде основание за професионално или политическо неблагоприятно отношение.

Работещите имат право на колективни преговори, общи искания, мирни колективни действия и стачка. Участието в стачка е доброволно и никой не може да бъде принуждаван или наказван за законното му упражняване или отказ.

Стачката може временно да бъде ограничена или забранена по закон само когато нейното провеждане или продължаване създава доказана непосредствена и сериозна опасност за живота, здравето или физическата сигурност на хората, и единствено в най-малките необходими граници. Когато опасността може да бъде предотвратена чрез минимално обслужване, по-широко ограничение не се допуска. При съществено ограничаване законът осигурява бързо, независимо и ефективно разрешаване на спора с равнопоставено участие на страните.

26. Право на почивка и свободно разпореждане с личното време

Всеки има право на достатъчна почивка, свободно време и личен живот. През гарантираното му свободно време човек разполага с времето си по своя воля в законните граници и не дължи трудова или служебна достъпност, полезност, развитие или обществено одобрение.

Работното време подлежи на разумни и задължителни граници. Всеки работещ има право на ежедневна и седмична почивка и на платен периодичен отпуск. Извънредният труд по правило е доброволен. Минималните гаранции за почивка не могат да бъдат отнемани или заобикаляни чрез договор, съгласие или отказ, нито законното им ползване да бъде основание за неблагоприятно отношение.

Задължителна готовност извън редовното работно време се допуска само когато произтича от характера на работата, при предварително известни условия и в съразмерни законови граници. Времето, през което наложените ограничения съществено възпрепятстват свободното му използване, се отчита като работно време; останалата готовност се ограничава и компенсира според действителната ѝ тежест и не може да поглъща гарантираната почивка.

Извън предварително установения режим задължителен извънреден труд или временно отклонение от минималната почивка се допуска само когато е строго необходимо за предотвратяване на непосредствена и сериозна опасност за живота, здравето или физическата сигурност на хората или когато прекъсването на непрекъсваема жизненоважна дейност би създало такава опасност. Мярката се ограничава до необходимото, подлежи на справедлива компенсация и не може да се превръща в обичаен начин за организиране на труда или да се използва за осуетяване на законна стачка. Намалената почивка се възстановява равностойно без неоправдано забавяне.

Държавата осигурява чрез закона справедливо участие на работещите в трайните ползи от повишената производителност и технологичния напредък, включително, когато характерът на труда позволява, чрез постепенно намаляване на времето за труд, необходимо за достоен живот, при запазване на достоен доход и без прехвърляне на тежестта върху други хора.

27. Право на социална сигурност и подкрепа при обективна невъзможност за самостоятелно осигуряване

Когато човек временно или трайно не може по обективни причини сам да осигурява необходимото за живота си, той има право на навременна и достатъчна подкрепа. Тя допълва безусловната основна жизнена защита, пази сигурността и достойнството му и, когато е възможно, му помага да възстанови или запази своята самостоятелност.

Допълнителната подкрепа се определя за всеки човек поотделно, честно и без унижение, според действителните му възможности и състояние, необходимата грижа за друг човек и реалното наличие на подходяща, достъпна и безопасна работа. Липсата на такава работа или отказът на работодателите да го наемат не могат да се приемат за отказ от труд. Всяко решение за подкрепата трябва да бъде обяснено и да може да бъде оспорено.

Подкрепата, предназначена за подготовка, включване и възстановяване на самостоятелността, може да бъде обвързана с разумно участие в подходящи, достъпни и защитени от експлоатация обучение, квалификация или подкрепено търсене на работа. Тя може да бъде съразмерно ограничена само за времето на доказан, съзнателен и траен отказ без основателна причина. Отказът от неподходяща, унизителна, опасна или фактически недостъпна възможност не се смята за отказ от участие.

Когато човек е способен изцяло или частично да се издържа чрез труд, но доказано, съзнателно и трайно отказва реално предложена подходяща, достъпна, безопасна и справедливо платена работа, съответната част от допълнителната доходозаместваща подкрепа може да бъде съразмерно ограничена за времето на отказа, доколкото работата разумно би могла да я замести. Ограниченията не засягат безусловната основна жизнена защита, подкрепата за продължаваща обективна невъзможност или специална потребност, нито придобито право, чието основание не зависи от текущата готовност за труд. Човешкото достойнство не се губи дори при съзнателен отказ от труд.

28. Право на достъпност, подкрепа и възможно най-самостоятелен живот при увреждане или трайна нужда от помощ

Увреждането или трайната нужда от помощ не намаляват човешкото достойнство и не лишават човека от място в общия живот. Всеки има право да живее възможно най-самостоятелно, според собствената си воля и възможности, и да има реална възможност за пълноценно участие в семейството, образованието, труда, културата и обществото.

Когато увреждането или средата създават пречки, човекът има право на достъпност и необходима подкрепа, съобразени с действителните му потребности. Те трябва да му помагат да се придвижва, общува, учи, работи, упражнява правата си и води възможно най-независим живот.

Подкрепата служи на свободата, а не на чуждия контрол. Тя трябва да помага на човека да изразява и следва собствената си воля, без да го поставя под ненужна зависимост или да го отделя от обществото. Нито увреждането, нито нуждата от помощ са сами по себе си основание той да бъде принуждаван да живее на определено място или в изолация.

Реалните ограничения се признават честно, но не се предполагат само по диагноза. Преди да бъде отказан достъп или участие, трябва да бъде проверено дали пречката може разумно да бъде преодоляна чрез приспособяване и подкрепа.

29. Право на достоен жизнен минимум и на безплатна вода за основните нужди

Никой не може да бъде оставен без основните условия за живот — храна, необходимо облекло, безопасен подслон и възможност да поддържа основна хигиена. Когато човек не разполага с тях, държавата му осигурява скромен, но реален жизнен минимум. Той е безусловен и не може да бъде отнеман като наказание, средство за принуда, за събиране на дълг или поради отказ от труд.

Държавата може да осигурява този минимум пряко и на определени или одобрени от нея места, вместо непременно да го изплаща в пари. Условията трябва да бъдат безопасни и човешки и не могат да служат за унижение, наказание или ненужно откъсване от обществото.

Правото на жизнен минимум и подслон само по себе си не поражда право върху чуждо имущество и не може да служи за осуетяване на законосъобразното освобождаване на чужд имот или премахване на обитавана постройка. Когато вследствие на това човек остане без подслон, държавата изпълнява задължението си отделно, без да прехвърля тежестта върху собственика или да запазва неправомерното положение.

Този минимум не е възнаграждение за принос и не изравнява материалното положение на човека с това на работещия. Той пази живота, здравето, достойнството и възможността за промяна, но не освобождава способния човек от отговорността да се грижи за себе си и да допринася според възможностите си.

Всеки има безусловен и безплатен достъп до чиста и безопасна вода, достатъчна за пиене, приготвяне на храна и основна хигиена. Гарантираното количество се определя за всеки човек според действителните му основни потребности. Бедност, дълг, статут или поведение не могат да лишат човека от него. Потреблението над този минимум може да бъде заплащано и регулирано, така че общият воден ресурс да бъде пазен от разхищение.

30. Право на физическо и психично здраве, превенция, лечение и необходима медицинска грижа

Правото на здраве не е обещание, че никой няма да боледува, а гаранция, че никой няма да бъде оставен без необходимата медицинска грижа. Всеки има право на безплатна, качествена и своевременна грижа, включително профилактика, диагностика, лечение, необходими лекарства, зъболекарска и психична помощ, рехабилитация и палиативна грижа.

Достъпът и редът за оказване на помощ се определят от медицинската необходимост и спешността, а не от богатството, влиянието или общественото положение. При недостиг решенията се вземат по публични, справедливи и медицински обосновани правила, като се отчитат тежестта на състоянието, спешността и разумно очакваната полза от конкретната помощ за човека.

Медицината служи на действителната полза и безопасността за човека, а не на броя на прегледите, изследванията и предписанията. Правото на грижа не означава право на поискано лекарство, изследване или процедура. Всеки обаче има право на компетентна оценка, разбираемо обяснение, медицински обоснован план и необходимото проследяване. Наблюдението не може да се превръща в бездействие. Ако оплакванията продължат или състоянието се влоши, човекът има право на своевременна повторна оценка.

Психичното здраве се защитава наравно с физическото. Медицинската преценка се основава на надеждни и проверими знания, съобразява се с конкретното състояние и зачита достойнството и волята на човека. Превенцията не оправдава произволен контрол или принуда.

Извън необходимата грижа могат да съществуват доброволни и регулирани допълнителни медицински услуги, но те не дават предимство в обществено гарантираната грижа. Личната отговорност към здравето се насърчава, но необходимата помощ не може да бъде отказвана като наказание или морална присъда. Когато поведението на човека пряко засяга безопасността или ползата от лечението, то може да промени начина на неговото провеждане, но не оправдава изоставянето му.

31. Право на образование, развитие, равен достъп до учене и възможност за учене през целия живот

Всеки има право на реално достъпно и компетентно образование и на равна възможност да развива своите знания и способности. Това право не се изпълнява само чрез записване, присъствие или отбелязване на материала като преподаден. Образователната система отговаря за качеството, необходимите условия и подкрепата, а учащият — според възрастта и възможностите си — за своето участие и усилие. За детето образованието е не само право, а задължителна обща отговорност на семейството и държавата. Безплатното задължително образование се осигурява на всяко дете, което живее на територията на държавата или се намира под нейния фактически контрол, независимо от собствения му правен статут или от статута на неговите родители.

В обществената образователна система задължителното образование, както и професионалното и висшето образование за приетите по установения ред, са безплатни. Безплатността не допуска върху учащия или семейството му да бъде прехвърлян задължителен или практически неизбежен разход, необходим за пълноценното участие и завършване, включително под формата на привидно доброволно плащане. Бедността и местоживеенето не могат да правят достъпа привиден. Когато други неизбежни разходи, свързани с достъпа до образованието, възпрепятстват приет човек да учи, държавата осигурява необходимата целева подкрепа според нуждата и действителното му участие. Приемът в по-високите степени се определя от подготовката, резултатите и обективните изисквания, а не от възможността да се плати.

Преподаденото не се смята автоматично за усвоено. Всеки има право на необходимата подкрепа и възможност да навакса и отново да докаже постигнатото. Преминаване, диплома или квалификация се признават само при знания, разбиране и умения, доказани по обективен и проверим начин и покриващи ясните общи изисквания за съответната образователна степен или квалификация. Тези изисквания не могат да бъдат заобикаляни, нито да се признават за покрити срещу плащане или само поради формално присъствие.

Образованието зачита свободата на мисълта и не може да служи за принудително налагане на политическа, религиозна или друга идеологическа вярност, нито за потискане на добросъвестното съмнение. Всеки пълнолетен има право на достъпни възможности за доучване, преквалификация, промяна на професионалния път и връщане към прекъснато образование при ясни и справедливи условия.

32. Право на участие в културата и науката, на творческа и академична свобода и на защита на създателя

Всеки има право свободно да участва в културния живот, да има действителен и равнопоставен достъп до културата и културното наследство и да твори и споделя създаденото. Никоя държавна, икономическа или институционална власт не може да подчинява културния живот и творчеството на задължителен вкус, официално изкуство или единствено допустими възгледи.

Научното изследване, академичното преподаване и обсъждане, научната критика и публикуването на резултатите са свободни. Никой не може чрез власт, финансиране или институционална зависимост да предписва научен извод, произволно да укрива резултат, да го изопачава или да преследва човек за добросъвестно представено научно заключение. Научните твърдения се оценяват по доказателствата, метода и проверимостта. Властта, лоялността и популярността не определят научната им стойност. Научната свобода не защитава измамата, присвояването на чужд принос или съзнателното укриване или изопачаване на съществени данни. Тя не оправдава нарушаването на човешките права и не освобождава от отговорност при сериозен и обоснован риск от вреда.

Всеки има право на равна възможност да участва в научния напредък при относимите изисквания за компетентност и безопасност, както и на действителен и справедлив достъп до ползите от него. Създателят има право авторството и действителният му принос да бъдат признати, създаденото да бъде защитено от присвояване и да получава справедлив дял от материалните плодове на приноса си. Имуществената защита на създаденото не може нито да бъде обезсилвана, нито да се превръща в несъразмерна преграда пред достъпа до култура и знание, последващото творчество и ползите от научния напредък.

33. Право на чиста, здравословна и устойчива природна среда и на защита на условията за бъдещ човешки живот

Всеки има право на чиста, здравословна и устойчива природна среда и на действителна защита от значителни предотвратими вреди за живота и здравето му. Държавата е длъжна да опазва природните условия за човешки живот, да предотвратява и ограничава значимите рискове и да осигурява възстановяването на причинените увреждания. Формалното изпълнение на изискванията не е достатъчно, когато вредните последици продължават.

Никой не може чрез действие или чрез бездействие, когато е длъжен да действа, да причинява неприемлива вреда на природата или на условията за човешки живот. Неприемлива е вредата, която унищожава или тежко и трудно обратимо уврежда жизненоважна природна система, или чиито преки, местни, натрупващи се и дългосрочни последици са несъразмерни спрямо необходимостта и действителната полза от решението, довело до нея. Който създава или съществено увеличава риск от такава вреда, е длъжен да предотвратява настъпването ѝ, а когато това е невъзможно — да ограничава риска. Който я е причинил или съществено е допринесъл за нея, носи отговорност и дължи действително възстановяване, доколкото естеството ѝ позволява.

Природата може да бъде използвана и преобразявана за достоен живот и обществено развитие, но не така, че да бъдат разрушавани жизнените ѝ основи или отнемани основните условия за здраве, свобода и развитие на бъдещите поколения. При достоверен риск от тежка или трудно обратима вреда липсата на окончателна сигурност не оправдава отлагането на разумни и съразмерни предпазни мерки.

Хората, които могат да бъдат пряко и съществено засегнати, имат право своевременно да бъдат информирани за риска и да бъдат чути, преди да бъде взето решение, способно да причини тежки или трудно обратими последици.

Природозащитните мерки се основават на най-добрите налични надеждни и проверими знания и се оценяват според действителните резултати и последиците от действието и бездействието. Те не могат да налагат несъразмерни или несправедливо разпределени тежести, нито да бъдат използвани за цели, несвързани с действителното опазване на природата. Нито плащането, нито разрешението, нито компенсирането могат сами по себе си да превърнат неприемливата вреда в допустима или да освободят причинителя от отговорност. Дългът към бъдещето не отменя правата и достойния живот на човека днес.

V. ИНФОРМАЦИОННА, МЕДИЙНА И ТЕХНОЛОГИЧНА СВОБОДА

34. Контрол върху личните данни и защита от цифрово наблюдение, проследяване и принудително профилиране

Всеки има право да контролира личните си данни, цифровата си самоличност и следа. Личните данни се обработват само със свободно, конкретно, информирано и лесно оттегляемо съгласие или на конкретно законово основание, за законна цел и в необходимите обем и срок. Упражняването на основно право или достъпът до необходима услуга не могат да зависят от несвързано или прекомерно обработване.

Всеки има право да знае кой обработва какви данни за него, техния произход, цел, основание, срок и получатели; да получи копие, да поправи неточностите и да прекрати неправомерното обработване. Заличаване може да се поиска по всяко време; отказ се допуска само за данни, чието запазване обработващият докаже като необходимо и съразмерно на отделно законово основание. Извън този обхват данните служебно се заличават или необратимо обезличават с отпадането на целта, основанието или необходимостта. Предоставилият ги нататък предава искането или задължението за заличаване на всички установими обработващи и получатели, а човекът получава потвърждение или мотивирана информация за запазеното и срока.

Цифровата самоличност се защитава от кражба, подмяна и неразрешено използване; биометрична или задължителна цифрова идентификация се изисква само при действителна необходимост. Държавата осигурява достъпен недигитален път за упражняване на основни права и достъп до основни публични услуги.

Забраняват се масовото или неизбирателното наблюдение и постоянното проследяване на населението, общото биометрично разпознаване на обществени места, неизбирателното запазване на комуникационни данни за бъдещо наблюдение или проследяване, принудителното или скритото профилиране за подчиняване, манипулиране или неправомерно ограничаване, общият социален рейтинг и създаването без самостоятелно законово основание на цялостно досие от данни, събрани за различни цели. Те не могат да се заобикалят чрез предаване в чужбина или чрез частен или чужд посредник. Допустими са необходимите и съразмерни технически записи и записи за сигурност и ограниченото наблюдение на системи, места, събития или рискове, ако не служат за общо проследяване на хора.

Тайно или принудително наблюдение на конкретно лице, включително достъп до комуникации, местоположение или данни, се допуска само по закон и при конкретни данни, когато е необходимо и съразмерно за защита на живот, разследване или предотвратяване на тежко престъпление или противодействие на установена сериозна заплаха за националната сигурност. Мярката има точно определени цел, обхват и срок, прекратява се с отпадане на основанието и изисква предварително съдебно разрешение; при непосредствена опасност може да започне незабавно, но подлежи на бърз последващ съдебен контрол. След приключването ѝ засегнатият се уведомява, щом няма конкретна опасност; съдът може мотивирано да отложи уведомяването временно. Обработващият защитава данните и осигурява проследимост на достъпа и предоставянето им.

35. Човешко решение, обяснение, преглед и оспорване при значимо автоматизирано въздействие

Автоматизираните системи, включително изкуственият интелект, могат да анализират, препоръчват или изпълняват решения само за предварително установени законни цели, в ясни граници и при човешка отговорност. Никой не може да се оправдава с алгоритъм или да му прехвърля своите задължения и отговорност.

Когато такава система взема или фактически съществено определя решение или оценка, засягащи права, свободи, достойнство, достъп до необходима услуга, правно или обществено положение или друга съществена житейска възможност, човекът има право своевременно да узнае за използването и ролята ѝ и да получи разбираемо обяснение на решаващите основания, данни и критерии, както и на съществените ограничения и несигурности. Обяснението трябва да позволява действителна защита, а не само формално описание на системата.

Всеки има право на своевременен преглед от компетентен човек, който преценява случая самостоятелно и може да потвърди, промени или отмени решението. Засегнатият може да представи факти, да оспори данните, основанията, използването на системата и резултата и да получи мотивиран отговор. Когато изпълнението може да причини тежка или трудно поправима вреда, то се спира до прегледа, освен при непосредствена опасност, когато забавянето би увеличило вредата; тогава се извършва бърз последващ преглед.

Окончателното решение за отнемане на човешки живот или свобода, установяване на вина или налагане на наказание се взема лично от компетентен човек, който самостоятелно преценява основанията и носи отговорност; то не може да бъде фактически предопределено от автоматизирана система. Автоматична защита срещу непосредствена техническа или безпилотна заплаха се допуска в предварително определени граници, при проследимост и бърз човешки преглед.

Системите със значимо въздействие трябва да бъдат достатъчно надеждни за предназначението си, проверими и поправими и да подлежат на оценка за сериозни грешки, злоупотреба, манипулация и неправомерна дискриминация. Съществените действия, изменения и човешки намеси се проследяват, а системите подлежат на независим надзор. Отговорността по веригата от създаването до използването се определя според задълженията, действителния контрол, знанието и приноса на всеки към решението или вредата.

Б. ОБЩЕСТВЕНИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА В ЕВДОКРАЦИЯТА

I. ПРАВА НА ВСЕКИ ЧОВЕК ПРЕД ПУБЛИЧНАТА ВЛАСТ

36. Право на човешка, достъпна и отговорна администрация

Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от администрацията законно, безпристрастно, добросъвестно и в разумен срок. Администрацията не може да превръща собствената си сложност, вътрешните си затруднения или ненужните формалности в тежест за човека.

Всеки има право да получи ясно и разбираемо обяснение какво се изисква от него и към кой орган да се обърне. Когато не може сам да премине през процедурата, той има право на необходимата помощ от компетентен служител.

Когато решение или отказ засягат човека, те трябва да му бъдат съобщени своевременно и на разбираем език. Трябва ясно да посочват какво е решено, защо, кой орган носи отговорност и какви възможности има човекът за защита. Тези задължения не отпадат, когато публична административна функция е възложена на лице или организация извън администрацията.

37. Право на предложение, петиция, сигнал и изслушване пред публичната власт

Всеки има право самостоятелно или заедно с други да отправя предложения, петиции и сигнали до публичните органи. Никой не може да бъде преследван или поставян в неблагоприятно положение поради упражняването на това право.

Публичният орган е длъжен да приеме и регистрира подаденото, да го разгледа, ако е компетентен, или своевременно да го препрати на компетентния орган и да уведоми подателя. Той трябва да даде ясен и мотивиран отговор. Задължението за разглеждане не означава, че предложението трябва да бъде прието, нито че подаденият сигнал сам по себе си доказва нарушение.

Преди решение на публичен орган, което пряко и съществено засяга човек или определен кръг хора, засегнатите имат право своевременно да узнаят какво се предлага и защо, да представят своите факти, позиции и възражения и да бъдат изслушани, докато изложеното от тях все още може да повлияе на решението. Когато засегнатите са много, изслушването може да се проведе в подходяща обща или представителна форма. Публичният орган е длъжен действително да разгледа представеното, преди да вземе решение.

Да бъдеш чут не означава да решаваш вместо компетентния орган. Това право не дава политически вот или лично вето и не задължава органа да приеме изразената позиция.

II. ПРАВА ПРЕД ГИЛДИИТЕ И ПРОФЕСИОНАЛНИЯ РЕД

38. Право на равен достъп до гилдийна принадлежност и защита от произволно изключване

Всеки Жител има право на реален път към гилдийна принадлежност чрез професионална или друга призната и трайна общественополезна дейност. Държавата е длъжна да гарантира, че всяка призната професия и всяка трайна общественополезна дейност имат подходящо място в гилдийния ред.

Произходът, богатството, общественото положение, личните връзки и политическата вярност не могат да дават предимство, да преграждат достъпа или да бъдат основание за изключване. Самоуправлението на гилдията не ѝ дава право да превръща принадлежността в привилегия, раздавана по лично благоволение, нито да затваря достъпа, за да пази положението на вече приетите. Жител, който има реална връзка със съответната дейност и изпълнява необходимите изисквания, не може да бъде произволно недопускан или изключван.

Равният достъп не означава автоматично приемане, принадлежност към произволно избрана гилдия или снижаване на необходимите стандарти. Изискванията трябва да установяват необходимата годност за дейността и да пазят общественото доверие, без да бъдат превръщани в изкуствена преграда или политически филтър.

39. Право на ясни гилдийни и професионални стандарти, справедлива оценка, мотивирано решение и независимо оспорване

Изискванията за приемане в гилдия, професионално признаване и развитие, както и основанията за ограничаване или изключване, трябва да бъдат предварително установени, ясни, достъпни и свързани с действителните изисквания на съответната дейност. Те се прилагат еднакво и не могат да бъдат променяни за конкретен случай или използвани избирателно.

Всеки има право да бъде оценен компетентно, безпристрастно и въз основа на доказателства, да узнае фактите и основанията, от които зависи решението, да представи своята позиция и доказателства и да получи в разумен срок ясно и мотивирано решение. Неблагоприятно решение не може да се основава на предварително неоповестено правило или на твърдение, срещу което човекът не е имал действителна възможност да се защити.

За признаването на нова професия или трайна общественополезна дейност и определянето на подходящото ѝ място в гилдийния ред трябва да има достъпен и безпристрастен ред, провеждан от компетентен орган. Всеки засегнат има право своевременно да оспори пред независим и безпристрастен орган отказа за признаване или приемане, неоправданото забавяне и всяко решение, което прегражда установен път за професионално развитие, ограничава принадлежността или води до изключване. Този орган трябва да се произнесе в разумен срок и да има действителна власт да поправи нарушението, да измени или отмени решението и при необходимост да разпореди нова оценка или произнасяне.

40. Право на професионална съвест, несъгласие и критика, на защита от гилдийно отмъщение и на участие в самоуправлението

Всеки член на гилдия има право добросъвестно да изразява професионално несъгласие, да критикува нейните правила, решения, ръководство и практики, да сигнализира за грешки и да предлага промени. Това не може само по себе си да бъде основание за наказание, изключване, преграждане на професионалното развитие или друго явно или прикрито неблагоприятно отношение.

Когато конкретно действие сериозно противоречи на професионалната му съвест, членът може да възрази и да поиска проверка или освобождаване от изпълнението. Отказът е допустим само в предварително установени граници и не може да води до дискриминация, сериозна предотвратима вреда или произволно изоставяне на поето задължение.

Всеки член има право на реално участие в професионалното самоуправление съобразно своя статут и функциите на съответната структура. Това участие не създава политически права; политическият вот и решаващото участие във формирането или упражняването на публичната власт принадлежат на Гражданите според конституционния ред. Професионалното самоуправление, трудовата защита и политическата организация на гилдията трябва да бъдат действително разграничени, а властта в една от тях не може да се използва за подчиняване на останалите.

III. ПРАВА СПРЯМО ЖИЗНЕНОВАЖНИТЕ СИСТЕМИ И ОБЩОТО БОГАТСТВО

41. Право на надежден и равен достъп до жизненоважните системи и на защита от използването им за натиск и подчинение

Всеки има право на надежден, безопасен и равнопоставен достъп до жизненоважните ресурси и услуги при обективни, справедливи и предварително известни условия. Достъпът не може да бъде прекъсван произволно или използван за цели, чужди на предназначението на съответната система, включително за икономически, политически или личен натиск и подчинение.

Жизненоважните системи остават под решаващ обществен контрол. Правото обвързва публичните органи и всички оператори независимо от формата им на собственост. Държавата остава краен гарант независимо кой управлява системата и предоставя съответните ресурси или услуги.

42. Право на равен дял от плодовете на общото производствено богатство

Когато предприятията, машините и автоматизираните системи, които принадлежат на обществото, създават доход, плодовете на това общо богатство трябва да достигат до всички Жители, независимо дали имат Гражданство.

Преди разпределението се осигуряват запазването, сигурността, необходимите резерви и развитието на общото богатство. Необходимото за тези цели се определя по предварително установени и публични правила, а останалото се разпределя поравно между всички Жители. Сметките са публични, а спазването на правилата подлежи на независима проверка.

Правото на бъдещ дял е лично и не може да се продава, прехвърля, залага или наследява. Получените средства стават лична собственост.

Този дял не заменя справедливото възнаграждение за труд, принос и поета отговорност.

IV. ПРАВА НА ЖИТЕЛЯ И ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНСТВОТО

43. Право на доброволно Гражданство и защита от произволното му отнемане

Никой Жител не може да бъде принуждаван да придобие Гражданство. То се придобива само по негова воля и при изпълнение на установените изисквания. Липсата на Гражданство не може да бъде основание за ограничаване на основните човешки права или на правата, които принадлежат на Жителя.

Всеки Гражданин може свободно да се откаже от Гражданството. Отказът действа занапред и не освобождава от вече възникнали задължения или отговорност. Нито доброволният отказ, нито отнемането на Гражданството прекратяват сами по себе си положението на Жител или засягат установената държавна принадлежност, които се уреждат отделно.

Против волята на човека Гражданството може да бъде отнето само на някое от ясно и изчерпателно посочените в Конституцията обективни основания. Фактите, които установяват основанието, трябва да бъдат доказани в справедливо производство пред независим и безпристрастен съд, с право на защита и обжалване. Отнемането поражда действие едва след влизането на съдебното решение в сила; дотогава Гражданството се запазва.

Критиката, несъгласието, политическите убеждения, отказът от политическа вярност и неудобството за властта никога не могат пряко или прикрито да бъдат основание за отнемане.

Гражданството не може да бъде спирано. Неупражняването или допустимото ограничаване на отделно политическо право само по себе си не спира и не прекратява Гражданството.

44. Право на равен и действително достъпен гилдиен път към Гражданството

Всеки пълнолетен Жител има право да премине по установен и действително достъпен гилдиен път към Гражданството. Когато по този ред докаже способност за разумна преценка, обществена отговорност и разбиране на последиците от политическото решение, той придобива Гражданството.

Произходът, богатството, общественото положение, личните връзки и политическата вярност не могат да дават предимство или да преграждат този път. Формалното образование или квалификация и видът или престижът на професията или дейността не могат сами по себе си да предоставят или да отнемат Гражданството и не заместват доказването на общата мярка.

Държавата и гилдиите са длъжни да осигурят достъпни пътища чрез различните признати професии и другите трайни общественополезни дейности, включително неплатените. Гражданството не може да бъде превръщано в привилегия на определени професии, гилдии или обществени слоеве. Общата същност и строгост на мярката за готовност са еднакви за всички. Начинът на доказване може да се съобразява с естеството на дейността и конкретните пречки пред човека, но трябва да осигурява равностойно надеждно доказване и не може да снижава общата мярка.

Изискванията и начините за доказването им трябва да бъдат ясни, предварително известни, относими към политическата отговорност и безпристрастно прилагани. Решението се основава на доказуеми дела и обстоятелства и трябва да бъде мотивирано, а отказът подлежи на независимо оспорване.

V. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИНА

45. Право и дълг на участие в свободни и честни избори

Всеки Гражданин има право и дълг да участва в изборите, в които има право на глас. Изборите трябва да бъдат свободни, честни и периодични, а държавата е длъжна да осигурява равна и достъпна възможност за участие.

Участието е задължително, освен при уважителна причина, която действително го възпрепятства. Това задължение не може да принуждава Гражданина да подкрепи когото и да било; той винаги трябва да има възможност да не подкрепи никого.

Вотът е личен, свободен, таен и с еднаква тежест. Никой не може да избира вместо друг, да купува или продава глас, да принуждава някого как да гласува или да изисква разкриването на избора му. Личният избор остава таен, а изборният процес, преброяването и резултатът — публично и независимо проверими.

Гилдиен политически вот се упражнява само от Гражданин с действителна принадлежност към съответната общност, участие в нейния живот и достатъчно познаване на хората, между които избира. Само докато тези условия са налице, възниква и задължението за участие в съответния гилдиен избор.

46. Право на гражданска инициатива и участие в референдум

Всеки Гражданин има право да предлага и подкрепя гражданска инициатива за референдум и да участва в референдум по предварително установения конституционен ред. Вотът е личен, свободен, таен и с равна правна тежест.

Чрез референдум не могат да се отменят основни и неотменими права или конституционното ядро, нито да се решават конкретни дела, вина и наказание. Валидно приетото решение е задължително за публичната власт и се изпълнява по установения конституционен ред.

47. Право на равен път към публична власт

Всеки Гражданин има право на действителен и равен път към публична власт според доказаните си способности, принос, почтеност и готовност да носи отговорност. Условията трябва да произтичат от истинската тежест на длъжността. Богатството, произходът, връзките, личната или групова преданост и удобството за влиятелен кръг не могат да отварят или затварят този път. Политическите убеждения сами по себе си не могат да дават предимство или да бъдат основание за отстраняване; значение може да има единствено доказано поведение, несъвместимо с конституционния дълг на съответната длъжност. Известността и обществената симпатия не могат да заменят доказаните качества.

Това право не дава право на номинация, избор или длъжност. Публичната власт не е награда за заслуги и не принадлежи на онзи, който най-силно я желае; тя е поверена отговорност и се дава по установения ред на човек, доказал необходимите качества и получил нужното доверие.

Никой орган или затворен кръг не може произволно да прегражда установения път. Когато институция не допусне Гражданина до етап, за който той има право да бъде разгледан според установените правила, решението трябва да има ясно основание и да може да бъде независимо проверено. Номинацията, подкрепата и изборът обаче остават свободно изразено доверие и не могат да бъдат изисквани като право.

48. Право на публична отчетност, оттегляне на доверие и отзоваване на избран представител

Всеки избран представител дължи на обществото редовна, достоверна и проверима отчетност за начина, по който изпълнява поверения му мандат. Гражданите, които имат право да участват в съответния политически избор, имат право и да участват в установените форми на политически контрол върху избрания представител.

Доверието, с което е поверена властта, не е безвъзвратно. Онези, които по конституционния ред са поверили мандата, имат право по установения ред да оттеглят доверието си и да отзоват представителя преди края на мандата. Тази воля трябва да бъде свободно и надеждно установена, при достатъчни прагове и защити срещу натиск, манипулация, лична разправа и постоянна дестабилизация. Представителят има право да изложи и защити позицията си, но няма право да изисква доверието да му бъде запазено.

Извън решенията на Гражданите, на които Конституцията придава задължителна сила, правото на отзоваване не дава право на избирателите, гилдията или друг орган да налагат задължителни указания за решенията и гласуването на представителя. Докато мандатът му е в сила, той носи лична отговорност да действа според закона, съвестта, знанието и обществения интерес.

Отзоваването поради загубено политическо доверие не е наказание и не установява вина. Престъпление, нарушение или злоупотреба с власт се установяват отделно по законния ред, с доказване, право на защита и лична отговорност. Неизборните длъжности не подлежат на политическо отзоваване и се освобождават по установения за тях ред.

VI. ПОСЛЕДНА ЗАЩИТА НА КОНСТИТУЦИОННИЯ РЕД

49. Крайно право на съпротива в защита на конституционния ред

Всеки Жител и Гражданин има право на съпротива при действително противоконституционно разрушаване или подмяна на конституционния ред, както и при узурпиране на държавната власт, което фактически обезсилва този ред. Това право възниква само когато компетентните институции и законните средства вече не могат действително да го защитят.

Съпротивата е допустима единствено като последна защита. Тя трябва да бъде необходима и съразмерна и да служи само за прекратяване на посегателството, защита на основните права и възстановяване на законния конституционен ред.

Правото на съпротива не оправдава лично наказание, отмъщение, грабеж или произволно насилие и не може да служи за установяване на лична, частна, групова или партийна власт вместо възстановяване на конституционния ред. То престава да действа, когато бъде възстановена действителната законна защита на конституционния ред.