🛡️ Основни и неотменими права в Евдокрацията

🛡️ ОСНОВНИ И НЕОТМЕНИМИ ПРАВА В ЕВДОКРАЦИЯТА --- 1. ПРАВО НА ЖИВОТ Всеки човек има неотменимо право да живее – свободно от насилие, унижение, злоупотреба и произвол. Това включва физическа сигурност, здраве, условия за достоен живот и защита от вреда – било тя умишлена или системна. 2. ПРАВО НА СВОБОДА Свободата е основа на човешката стойност. Всеки има право да мисли, да избира, да изразява себе си, да вярва, да създава и да отказва – в рамките на реда, който не накърнява чуждата свобода. 3. ПРАВО НА ИСТИНА И ЗНАНИЕ Всеки има право на достъп до истина – в науката, историята, културата, управлението и ежедневието. Съзнателното заблуждаване, скриване или подмяна на факти, независимо от източника, представлява нарушение на това право. Знанието е основна форма на свобода, не привилегия. 4. ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВОСТ И РАВЕНСТВО ПРЕД ЗАКОНА Законът е валиден само ако важи еднакво за всички. Никой не стои над правото – особено онзи, който има власт, финанси или влияние. Справедливостта изисква както защита на слабия, така и ограничение на силния. 5. ПРАВО НА ЛИЧНА СТОЙНОСТ И ДОСТОЙНСТВО Всеки човек носи вътрешна стойност – без нужда от доказване, ранг или заслуги. Това достойнство не може да бъде отнето, потъпкано или заобиколено от закон, институция или обществена норма. 6. ПРАВО НА ВЪТРЕШЕН МОРАЛЕН ИЗБОР Всеки има право да откаже участие в действия, които противоречат на неговата съвест, независимо от натиск, идеология, работодател или държава. Съвестта стои над политиката, модата и заповедта. 7. ПРАВО НА ПРИНОС И РАЗВИТИЕ Всеки има право да бъде полезен – чрез труд, знание, творчество, грижа или идея. Всеки има право да расте – духовно, интелектуално, морално. Никой не е длъжен да извършва труд, който противоречи на съвестта му или унижава човешкото в него. 8. ПРАВО НА ЗАЩИТА ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ Никой не може да бъде използван като средство – нито икономически, нито емоционално, нито институционално. Всички форми на скрита, структурна или законово прикрита експлоатация са несъвместими с реда на Евдокрацията. 9. ПРАВО НА ЛИЧНА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ Свободата на изразяване не дава право на унижение, клевета или насилие над личността. Всеки има право на чест, пространство и уважение – както в личното, така и в публичното си присъствие. 10. ПРАВО НА ДИГИТАЛНА ЗАЩИТА Всеки има право на цифрово присъствие без наблюдение, следене или принудително профилиране. Личната информация принадлежи на човека – не на държавата, не на корпорации, не на платформи. Цифровата идентичност е част от личната свобода. Всеки има право да контролира своето дигитално присъствие, самоличност и следа. 11. ПРАВО НА ДОБРОВОЛЕН ОБЩЕСТВЕН АНГАЖИМЕНТ Никой не е длъжен да участва в обществения и политически живот. Участието е привилегия, която се основава на заслуги. След като тази привилегия бъде призната, тя се превръща в задължение. Човек, който приема ролята на Гражданин, доброволно ограничава част от свободата си в името на обществения дълг. 12. ПРАВО НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ И ОБЩНОСТ Човек има право да бъде част от семейство, езикова, културна, духовна или професионална общност. Никой няма право да го лишава от тази принадлежност чрез изолация, асимилация или административен натиск. 13. ПРАВО НА ДОСТОЙНА СТАРОСТ Възрастта не е причина за изолация, бедност или неглижиране. Обществото дължи грижа, внимание и сигурност на своите стари – не от милост, а като морален дълг. 14. ПРАВО НА МОРАЛНА СЪПРОТИВА Всеки човек има правото – и понякога задължението – да се противопостави на зло, несправедливост или грубо нарушаване на моралния и правов ред. Това право не може да служи за лично отмъщение или безотговорен протест. То се прилага само когато всички вътрешни механизми на реда са изчерпани или блокирани. 15. ПРАВО НА НАДЕЖДА Нито една система няма право да отнема смисъла. Човекът има право да вярва, че животът му има стойност – и че бъдещето носи възможност. 16. ПРАВО НА БЪДЕЩЕ Всеки новороден има право на свят, в който да може да живее – не само физически, но и духовно, морално, социално. Настоящите поколения са длъжни да оставят същите или по-добри условия за живот, знание и развитие. Това е дълг, не жест. --- ⚖️ ЗАКЛЮЧЕНИЕ Евдокрацията не дава тези права – тя ги признава. Те не произлизат от институции, а от самата природа на човека. Никоя власт не може да ги отмени, ограничи или пренебрегне. Те са основа на моралния ред – и негова последна защита.